Композиторът Георги Костов приживе: Мъчно ми беше, че Данчо Караджов си присвои песента „Да те жадувам“

„Песента „Да те жадувам“ по стихове на Любомир Левчев е моята визитна картичка. Много си я обичам и ми тежи, че Йордан Караджов и група „Сигнал“, на които дадох песента, си я присвоиха и по едно време обявяваха, че е тяхна, без да споменават, че аз съм композиторът.“ С тези думи приживе се изповяда проф. Георги Костов, който напусна този свят на 19 януари – два дни преди да навърши 83 години. Маестрото почина след дълго боледуване.

Преди три години – в навечерието на 80-я си юбилей той бе покосен от тежък инсулт, който частично го парализира и го прикова на легло. Последните месеци били много тежки за известния композитор, споделиха негови близки.

Георги Костов е автор на над хиляда популярни песни за българската естрада и за деца, печелили наши музикални конкурси, автор е и на опери и мюзикъли. Той е дългогодишен ректор на Музикалната академия – ръководи я 19 години и е министър на културата в правителството на Жан Виденов през 1995-1996 г. Композиторът обаче сам си подава оставката от кабинета, тъй като не е съгласен да се превърне в марионетка на определени кръгове в БСП.

Като министър на културата композиторът води българската делегация при папа Йоан Павел Втори по случай 24 май

За влизането си в политиката Костов приживе каза, че не съжалява, че е бил министър, тъй като смята, че е направил добри неща за културата.

„Не бях от послушните. Не исках повече да бъда командван от хора, които знаят по-малко от мен, особено в тази деликатна област, каквато е културата. Красимир Премянов най-много настояваше да бъда освободен от правителството, защото не пожелах да стана отново партиен член.

Аз бях член на БКП до 1989 г., когато станах ректор, но ние се деполитизирахме и аз останах безпартиен. Заради това подадох оставката си. Факт е, че съм бил ректор 19 години на Музикалната академия, където са ме избирали с тайно гласуване и през това време академията е просперирала“, разкри преди години маестрото.

Любомир Левчев е автор на текста на "Да те жадувам", който самият поет озаглавява "Недопустимост“

Особено интересна е историята на създаването на хита на „Сигнал“ „Да те жадувам“. „С Любо Левчев отдавна бяхме приятели. Един ден ме покани на гости, за да ми подари новата си книга, „Самосъд“, но ме предупреди, че стиховете му не стават за музика. Прибрах се у нас и веднага започнах да чета. Не знам защо, но се почувствах длъжен да измисля нещо – нямаше да е добре от моя страна, ако не бях се пробвал. Но не от куртоазия, а от уважение към големия поет.

Гледам, гледам – и изведнъж – „Недопустимост“. Страшно ми хареса това стихотворение, особено ключето от пощенската кутия. Звъннах му и му казах: „Любо, да имаш много здраве – песента ще се казва „Да те жадувам“ – думите са си твои, но аз съм кръстникът“. Нямаше как неговото заглавие да хване публиката. И я дадох на „Сигнал“.

Когато направих мюзикъла „Казанова“ за Музикалния театър, основната тема звучи в увертюрата и в една от ариите на главния герой“, разкри приживе Георги Костов. Той обаче бе огорчен от отношението на рок бандата и на нейния фронтмен Йордан Караджов.

Композиторът е обиден заради издаването на сборен диск от вестник „24 часа“, в който „Да те жадувам“ фигурира като песен на Йордан Караджов по стихове на Орлин Орлинов. „Първо това е обида към мен, че са скрили, че аз съм композиторът на песента, второ са взели пари, които се полагат на мен”, смяташе бившият ректор на Консерваторията. Проф. Георги Костов реши да не води съдебни битки с Данчо Караджов.

„Оставих на него да прецени как да ми се реваншират, тъй като изпълняват „Да те жадувам” 20 години без да получа стотинка авторски права”, каза Георги Костов преди 14 години. По-късно маестрото призна, че вокалистът на „Сигнал“ му се е извинил за недоразумението.

Георги Костов е ученик на Панчо Владигеров в Държавната консерватория и завършва композиция. Преподавателската си дейност там започва през 1966 г., през 1977 г. става доцент, от 1985 г. е професор по хармония и композиция. От края на 1989 г. до пролетта на 2008 г. е ректор на висшето учебно заведение. Неговите „Песни за животните“, „Деца на света“, „Детство мое“ и много други добиват широка популярност. Той е лауреат на награди от конкурси като „Златният Орфей“, „Мелодия на годината“, Радиоконкурса „Пролет“ и др. Още през 1959 г. получава награда за Концерт за кларинет и оркестър. Носител е на награди от конкурси в Париж, Берлин, Хелзинки, Тренто, Сочи.

„През 1968 „Без радио не мога“ стана Мелодия на годината, звуча на Международния младежки фестивал. Но когато я написах по текст на Милчо Спасов, току-що бяха наредили на БНТ на екран да няма жени с дълги коси и къси поли. Клипът вече беше заснет, но поради факта, че Лили Иванова пее по минижуп, комисията наложи отлагане на премиерата. Така се стигна до видеото, в което Лили храни кокошки и играе хорце.

Песента беше издадена дори в СССР на плоча, а едно от култовите изпълнения за времето си беше, когато качиха Лили на електрокар. С него тя обикаляше стадион „Васил Левски“, пеейки „Без радио не мога“, разказа талантливият маестро. Негова е  песента „Остани“ на Лили Иванова, с която тя е печели „Златният Орфей“ през 1977 г., както и песента на Емил Димитров „Градините на любовта“, с която той взема приза през 1980 г.