КРАЯТ НА ЕДНА ЕПОХА: Елизабет II

Елизабет Александра Мери Уиндзор беше кралица и държавен глава на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и на 14 страни от Общността на нациите (включително Канада, Австралия и Нова Зеландия). Тя е глава на Общността на нациите, върховен управител на Църквата на Англия, главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на Ман.

Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън. През 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън. Имат 4 деца: Чарлз (принц на Уелс), принцеса Ан, принц Андрю и принц Едуард. Елизабет управлява от 1952 г.

След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. Неделимостта на короната е изоставена през 1953 г. и титлата „глава на общността“ е прибавена към многобройните титли на кралицата.

Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството.

Елизабет успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е бил министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.

Елизабет е родена рано сутринта на 21 април 1926 г. по време на управлението на нейния дядо по бащина линия, крал Джордж V. Баща ѝ, херцогът на Йорк (по-късно крал Джордж VI), е вторият син на краля. Майка ѝ, херцогинята на Йорк (по-късно кралица Елизабет Боуз-Лайън), е най-малката дъщеря на шотландския аристократ Клод Джордж Боус-Лайън, граф на Стратмор и Кингхорн. Тя се ражда чрез Цезарово сечение в къщата на дядо ѝ по майчина линия в Мейфеър. Покръстена е от англиканския архиепископ йоркски Космо Гордън Ланг в частен параклис на Бъкингамския дворец на 29 май и е наречена Елизабет в чест на майка си. Позната като „Лилибет“ в тесен семеен кръг, както тя самата се нарича като малка, тя се радва на вниманието на дядо си Джордж V и по време на тежкото му боледуване през 1929 г. нейните чести посещения се отразяват в пресата и по-късните биографи като вдигащи духа на дядо ѝ и помагащи за бързото му оздравяване.

Сестрата на Елизабет, Маргарет, се ражда през 1930 г. Двете принцеси се образоват у дома под надзора на майка си и възпитателката Марион Крофорд. Уроците им се фокусират върху историята, езиците, литературата и музиката. През 1950 г. Крофорд публикува биография на детските години на Елизабет и Маргарет, озаглавена Малките принцеси, което разтревожва кралското семейство. Книгата описва любовта на Елизабет към конете и кучетата, нейната подреденост и отношението на отговорност. Други хора потвърждават тези наблюдения: Уинстън Чърчил описва Елизабет като „имаща израз на авторитет, удивителен за дете“, когато е на две годинки. Братовчедка ѝ, Маргарет Роудс, я описва като „весело малко момиченце, но в корените си разумно и с добро поведение“.

Предполагаем престолонаследник

През управлението на дядо си, Елизабет е трета на наследствената линия на трона след чичо си, принца на Уелс Едуард VIII, и баща си, херцога на Йорк. Въпреки че раждането ѝ създава обществен интерес, не се очаква тя да стане кралица, тъй като принцът на Уелс е все още млад. Много хора вярват, че той ще се ожени и ще има собствени деца. Когато дядо ѝ умира през 1936 г. и чичо ѝ наследява трона, тя става втори кандидат за трона след баща си. По-късно същата година Едуард VIII абдикира, след като предлага брак на разведената Уолис Симпсън, като така предизвиква конституционна криза. Впоследствие бащата на Елизабет става крал и тя става предполагаем престолонаследник. Ако родителите ѝ бяха имали син по-късно, тя би изгубила тази си позиция, тъй като брат ѝ би станал пряк престолонаследник.

Елизабет получава частно образование по конституционна история от Хенри Мартен, заместник-ректор на Итън Колидж и научава френски език от поредица гувернантки, говорещи го като роден. Създадена е група от момичета скаути специално, за да може тя да се социализира с други момичета на нейната възраст. По-късно тя става рейнджър.

През 1939 г. родителите на Елизабет пътуват из Канада и САЩ. Както и през 1927 г., когато родителите ѝ посещават Австралия и Нова Зеландия, Елизабет остава във Великобритания, тъй като баща ѝ смята, че е твърде малка за да предприема публични обиколки. Елизабет се натъжава, когато родителите и заминават. Те си водят редовна кореспонденция и тя и родителите ѝ осъществяват първото кралско трансатлантическо телефонно обаждане на 18 май.

Втора световна война

През септември 1939 г. Великобритания се включва във Втората световна война. Лорд Дъглас Хог предлага двете принцеси да бъдат евакуирани в Канада, за да не бъдат застрашени от честите въздушни бомбардировки. Идеята е отхвърлена от майката на Елизабет, която заявява: „Децата няма да си тръгнат без мен. Аз няма да си тръгна без краля. А кралят никога няма да си тръгне“. Елизабет и Маргарет остават в замъка Балморал в Шотландия до Коледа през 1939 г., когато са преместени в Сандрингамския дворец в Норфолк. От февруари до май 1940 г. те живеят в Бъркшър, след което се местят в Уиндзорския замък, където живеят през по-голямата част от следващите пет години. В Уиндзор принцесите правят пантомими на Коледа в подкрепа на вълнения фонд на кралицата, който изкупува прежда за предене на военно облекло. През 1940 г. 14-годишната Елизабет прави първото си изявление по радиото в детско предаване на BBC, обръщайки се към другите деца, които са били евакуирани от градовете. Тя заявява: „Опитваме се да правим всичко по силите си, за да помагаме на нашите храбри моряци, войници и летци, както и се опитваме да носим своя дял от опасността и тъгата на войната. Всички ние знам, че накрая всичко ще бъде наред“.

През 1943 г. Елизабет предприема първата си самостоятелна публична поява по време на посещение на Гренадирската гвардия, към която е била назначена за полковник през предходната година. Докато тя наближава 18-ия си рожден ден, парламентът променя закона, така че тя да може да заеме длъжност като един от петте държавни съветници, в случай че баща ѝ не е способен на това или отсъства. През февруари 1945 г. е назначена за почетен втори субалтерн-офицер в редиците на Женския спомагателен териториален корпус. Тя се обучава за шофьор и механик и достига ранг почетен младши командир пет месеца по-късно. В края на войната в Европа, на Деня на победата, принцесите Елизабет и Маргарет се смесват анонимно с празнуващите тълпи по лондонските улици.

По време на войната се изготвят планове за потискане на уелския национализъм чрез сближаване на Елизабет с Уелс. Предложения, като назначаването на нейния управител на замъка Карнарвън или началник на Уелската младежка лига, са изоставени поради няколко причини, включително страх от асоциирането на Елизабет с отказване от съвестта по време, когато Великобритания е във война. Уелските политици предлагат тя да стане принцеса на Уелс на 18-ия ѝ рожден ден. Министърът на вътрешните работи Хърбърт Морисън подкрепя идеята, но кралят я отхвърля, тъй като счита, че тази титла принадлежи единствено на съпругата на принца на Уелс.

През 1947 г. принцеса Елизабет потегля на първото си отвъдморско пътешествие, придружавайки родителите си сред Южна Африка. По време на пътуването, в обръщение към Британската общност на нейния 21-ви рожден ден, тя прави следното обещание: „Аз заявявам пред всички вас, че целият си живот, бил той дълъг или кратък, ще посветя на вашите услуги и в услуга на нашето велико имперско семейство, към което всички ние принадлежим“.

Брак

Елизабет среща бъдещия си съпруг, Филип Гръцки, през 1934 и 1937 г. Те са втори братовчеди по линия на Кристиан IX и трети братовчеди по линия на кралица Виктория. След още една среща в Кралския военноморски колеж в Дартмут през юли 1939 г., Елизабет, тогава още на 13 години, казва, че се е влюбила във Филип и двамата започват да си обменят писма. Тя е на 21 години, когато годежът им е официално обявен на 9 юли 1947 г.

Сгодяването не минава без противоречия – Филип не е финансово осигурен, роден е в чужбина (макар и британец от редиците на Кралските ВМС по време на войната) и има сестри, които са се омъжили за немски благородници с връзки с нацизма. Марион Крофорд пише: „Някои от съветниците на краля мислеха, че той не е достатъчно добър за нея. Той беше принц без дом или кралство“. По-късните биографии докладват, че майката на Елизабет първоначално не одобрява съюза, наричайки Филип „хунът“. По-нататък, обаче, майка ѝ заявява, че Филип е „английски джентълмен“.

Преди сватбата Филип се отказва от своите гръцки и датски титли, официално преминава от гръцко православие към англиканство и приема стила Лейтенант Филип Маунтбатън, приемайки фамилното име на британското семейство на майка си. Малко преди да се ожени, той е направен херцог на Единбург и получава стила Негово кралско височество.

Елизабет и Филип сключват брак на 20 ноември 1947 г. в Уестминстърското абатство. Получават 2500 сватбени подаръка от различни части на света.[53] Тъй като Великобритания все още не е напълно възстановена от унищожението на войната, Елизабет се нуждае от купони за да закупи материали за булчинската си рокля, чийто дизайнер е Норман Хартнел. В следвоенна Великобритания не е прието близките на херцога на Единбург, включително трите му сестри, да са поканени на сватбата. Херцогът на Уиндзор, бившият крал Едуард VIII, също не е поканен.

Елизабет ражда първото си дете, Чарлз, на 14 ноември 1948 г. Месец по-рано кралят издава патент, позволяващ на децата ѝ да използват стила и титлата на принц или принцеса, от които иначе биха били лишени, тъй като баща им не е кралски принц. През 1950 г. се ражда второ дете на Елизабет – Ан.

След сватбата си двойката взимат къща под наем близо до Уиндзорския замък до юли 1949 г., когато се нанасят в Кларънс Хаус в Лондон. През различни периоди между 1949 и 1951 г. херцогът на Единбург е стациониран в Малта, тогава колония на Великобритания, служейки като офицер от Кралските ВМС. Той и Елизабет живеят с прекъсвания в Малта в продължение на няколко месеца. Децата им остават във Великобритания.