ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ: Новите блокове на "Козлодуй" гълтат 30 милиарда евро?

Теч от близо 3 милиарда лева в енергетиката, заложен в бюджетите на страната от 2024 г., чрез 1,5 милиарда под формата на държавни гаранции и още толкова за финансиране на дейностите, като гейзер залива новото управление, в какъвто и състав да се окаже то след предсрочните парламентартни избори през ранната пролет догодина.

Както Lupa.bg вече многократно информира читателите си, става въпрос за изключително мъглявото изпълнение и движение по мегапроекта за изграждането на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй" и произтичащите от вече подписаните контракти между правителството на Росен Желязков (в оставка - б.р.), подписани с консорциума Уестингхаус-Хюндай за целта.

И докато цяло лято енергийният министър Жечо Станков и соченият за близък негов приятел Петьо Иванов, сложен за директор на проектната компания "Нови мощности" обикаляха САЩ, за да търсят начин за среща с шефовете на канадската компания (от 2017 г. Уестингхаус е мажоритарно с канадски активи, макар със седалище, останало в Питсбърг, Пенсилвания - б.р.), днес скандалното развитие тресе целия сектор. А стигна и до Народното събрание, където опозицията в лицето на ПП-ДБ и острието на групата Ивайло Мирчев отправи куп ключови въпроси до Станков за състоянието на проекта.

Лелеяната среща отвъд Океана, която имаше за цел да осигури и финансиране, и пълен съпорт за проекта, така и не се случи, заради фундаментално забавяне на нужната подготовка за бъдещото изграждане на реакторите у нас, включително документално.

Тук Станков се хвали с подкрепата от "Ситибанк", но нито дума, че не е имал рандеву с "Уестингахаус" 

Наваксване и до този момент няма, с изключение на сключването на доста съмнителния по стойност и морални измерения инженерингов договор с канадска компания, свързана косвено с енергийния бос у нас Христо Ковачки, който крещи "конфликт на интереси" заради канадското представителство в борда на директорите в самата "Нови мощности" в лицето на Алекс Нестор.

Но КЗК все още не е предприела нужното, въпреки всички усилия и на депутати, и на медии да алармират за странните обстоятелства при избора на въпросния конгломерат от компании, обединени под една шапка, за изпълнение на заданията по договора с "Уестингхаус-Хюндай", от една страна, и българската държава, от друга страна, за реализирането на енергоблоковете. 

Мирчев пита, например, дали има официално решение на Министерския съвет за изграждането изобщо на новите мощности. А простият отговор и досега е: "Не". Нито съществува решение на изпълнителната власт, нито има окончателно инвестиционно решение.

"Това означава, че проектът се движи без формално одобрение, а финансирането и договорите се сключват преди наличието на необходимите разрешителни и мандати", обясняват експертите. А това води до извода и как са развързани ръцете на заетите по проекта да избират и сключват договори с неясни последици за българския данъкоплатец и още по-непрозрачни срокове за изпълнение.

"Проектът се намира на концептуално и предварително инженерно ниво, като съществува ESC договор, но няма завършен концептуален или технически проект, количествени сметки или чертежи, което означава, че действително няма реален напредък към строителство.

Мандатите са неясни и частично фиктивни. Капитализацията на проекта и сключените договори не са подкрепени с изискуеми разрешителни от Агенцията за ядрено регулиране или решение на Министерския съвет по Закона за безопасното използване на ядрената енергия, което поставя въпроса за законността на разходите", допълват специалистите, следили под лупа развитието на проекта досега и наливането на колосалните сумите в проектната компания "Нови мощности". 

В този смисъл, законодателят пък е поставен в ъгъла да стои на тъмно без никаква възможност парламентът да контролира харчовете, въпреки надскачането на всички лимити. А оттам и НС изобщо е заобиколен като потенциален контролиращ изпълнението орган.

Припомняме - всички решения за закупуването на новата ескадрила F-16 за нуждите на Българската армия, поради изключително високата цена на проекта и договорите, сключени между МС и американската компания "Локхийд Мартин", бяха взети със санкцията на мнозинството в пленарната зала и след бурни и множество дебати. Нищо подобно не се случва за начина, по който се финансират бъдещите два реактора на "Козлодуй". А питанията "защо?", едва сега започват да набират скорост. 

Напомняме, че вече са поети капиталови вноски от над 1,5 милиарда лева и вече са сключени значителни договори за изпълнението на първоначалния инженеринг на проекта. Наред с това са ангажирани и маститите консултанти като "Ърнст енд Йанг" и "Ситибанк", чиито хонорари не отстъпват на световните за тези дейности. Говори се, че всеки месец контрактът, сключен през лятото със "Ситибанк" след визитата на тандема Станков-Иванов в САЩ, гълта по милион лева на месец. 

"Поради всичко това вече е налице реален финансов риск за държавата без гаранции за резултат", алармират експертите. И напомнят, че тук е заровена и фундаменталната причина за огромното оскъпяване на проекта.

"Индикативно се посочва стойност около 18 милиарда долара от консорциума, която не представлява реална оферта, а според международни институции прогнозната стойност надвишава 35 милиарда долара (около 29,7 милиарда евро - б.р.)", допълват те. Това де факто означава нуждата от гласуването на гигантски бюджети в енергетиката и тегленето на не по-малко главозамайващи суми заеми в близкото и не толкова близкото бъдеще. 

На въпроса на Ивайло Мирчев, все още отлежаващ на тезгяха на енергийния министър в оставка Жечо Станков, какви са механизмите за защита на държавата, предвидени от изпълнителната власт до момента, специалистите обясняват, че такива не съществуват. Нещо повече, налице е концентрация на риска върху страната без реални ограничения и обезпечения. А отговорността е силно размита и не е ясно върху чии плещи конкретно лежи. Причината отново се корени в пълната липса на публичен контрол, притеснени са вече експертите в областта. 

Опитите на медиите да достигнат до публично достъпна информация за сключените договори и параметрите по тях удрят на камък от месеци. А Законът за достъп до публична информация се оказва врата у поле, след като и питания на Lupa.bg останаха неотговорени миналото лято от страна на МЕ. 

На този фон липсват одити и независими проверки, а проектът се изпълнява с множество непрозрачни назначения и договори. Всичко това - докато има силни индикации за лобизъм и конфликт на интереси заради канадския консорциум "Laurentis", който няма доказан опит с реакторите тип AP1000 и въпреки че американски кандидати с доказан опит са декласирани. 

Дали проектът може да се прекрати при така поставените на дневен ред проблеми? Отговорът също е "не". Държавата вече е ангажирала огромен финансов ресурс за изпълнението му при суспектни условия и още по-неясен срок за завършване предвид продължаваща липса на технически проект и задания. Допълнително вече сключваните анекси и произтичащите от тях екстра плащания засилват потенциалните загуби.

А законността на похарчените средства или нейната липса е само един щрих от наближаващата катастрофа на проекта. Тепърва трябва да се изясни как ще бъдат валидирани и лицензирани АP1000 реакторите, предвид липсата на привеждането на спецификациите им спрямо изискванията на територията на ЕС. Както вече информирахме обществеността чрез експертизата на занимаващите се с проекта, окончателният лиценз за тези два енергоблока е в ръцете на ЕК. 

Признат факт е, че технологията AP1000, в настоящия си вид, не е преминала през пълен процес на сертифициране и адаптация, за да отговори на специфичните и строги изисквания на европейските и българските ядрени регулатори (АЯР).

"Това означава, че България плаща на „Уестингхаус“ да разработи и адаптира своя продукт за европейския пазар, вместо компанията да покрие тези разходи за своя сметка. Адаптирането на технологията AP1000 към европейските норми следва да бъде инвестиция в R&D на „Уестингхаус“, а не финансов ангажимент на българския данъкоплатец. Иначе казано - плаща се за рисунки, анализи и документация, а не за конкретни, лицензирани ядрени инженерни доставки", обясняват експертите. 

Тогава какъв инженеринг се прави в момента? И какво обезпечаваме чрез стотиците милиони, които правителството в оставка бе заложило в двата си плана за Бюджет 2026-а, провалили се заради многохилядните протести? 

Инженерингът, който се извършва в момента (преди да има окончателно европейско или българско лицензиране), се фокусира именно върху събиране на данни, адаптиране на дизайна и изготвяне на документация, необходима за подаване на заявления за разрешителни (напр. разрешение за определяне на местоположение, за блок 8). Този процес, макар и необходим, е натоварен с несигурност, тъй като неговият успех зависи от бъдещи решения на регулаторните органи, предупреждават експертите.

Дългогодишни специалисти в ядрената енергетика разкриват и естеството на канадския консорциум, спечелил проекта за инженеринга (само на хартия), съставен от трите компании - Laurentis, BWXT и CNPSA, от които последната е само набираща инженери за изпълнение. Останалите две са с опит само в реакторите CANDU - тежководни, канален тип, много различни от проектираните AP1000 у нас и вече добре познатите BBEP (каквито са работещите у нас 5-и и 6-и на "Козлодуй" и осигуряващи над 1/3 от електроенергията ни - б.р.).

Изключително важен в този смисъл е фактът, че провинция Онтарио избра да изгради 4 реактора от тип BWRX-300 по патент на GE Vernova Hitachi, а не AP1000. Проекти с въпросните ядрени реактори са предвидени в Полша, САЩ, Швеция, Естония, Унгария.

В същото време AP1000 работи в Китай, САЩ и само се планира в Украйна, Полша и у нас. Както читателите ни добре знаят, такава технология ядрени блокове бе планирана за изграждане и в близката до България турска площадка Игнеада, Лозенградско, но президентът Ердоган даде заден и даде приоритет на изграждането на четири блока по BBEP в "АЕЦ Аккую".

Иначе целта на хартия, очевидно, засега, е у нас двата "уестинхаусови" реактора да заработят през 2035 и 2037 г.  след извеждането от експлоатация на пети и шести от "Козлодуй" до края на 2030-а.