„Тайнствената непозната” отваря портите на феминизма

Романът „Тайнствената непозната” на английската писателка Ан Бронте, считан за първата феминистка книга, излезе на български език в луксозно издание с превод от Христо Кънев. С него издателство „Лист” продължава поредицата си от класики – „Брулени хълмове” от Шарлот Бронте, „Мидълмарч” от Джордж Елиът, „Мансфийлд Парк” от Джейн Остин.

Ан Бронте, най-малката от прочутото сестринско и литературно трио Бронте, публикува творбата си през 1848 година под мъжкия псевдоним Acton Bell и предизвиква буря сред нравите на добрата стара викторианска Англия. Сюжетът се завърта около младата вдовица Хелън Греъм, която бяга от своя алкохолизиран и груб съпруг, за да спаси сина си от пагубното му влияние. Останала без средства, тя не търси милостиня, а опитва да се издържа сама като продава собствените си картини – смел избор, който руши тогавашните обществени очаквания за жената.

Читателите са шокирани от откровените сцени на алкохолизъм и домашен тормоз, а тогавашната критика е разделена. В родината на авторката го наричат „неприятен” за четене поради „грубостта” на темата и осъждат откровените сцени на разврат и унищожаването на традиционните морални ценности. Отвъд океана обаче мнението е коренно различно. Американското списание Literature World хвали авторката като гений, способен да направи „непоследователностите да изглеждат естествени” и предполага, че зад псевдонима стои жена.

Ан Бронте не успява да потъне нито в критиките на романа си, нито в похвалите, защото си отива само година след излизането на „Тайнствената непозната”, покосена от „жълтата гостенка” – туберкулозата. След смъртта ѝ книгата почти изчезва от английския пазар. По-голямата ѝ сестра Шарлот Бронте временно спира преиздаването му, вероятно за да защити паметта на Ан. Въпреки това, романът остава достъпен в САЩ, където е публикуван без ограничения.

През ХХ век идват по-добри времена за „Тайнствената непозната”. И критиците, и читателите започват да разглеждат най-малката Бронте като като пионер на литературния реализъм и ранен глас на феминизма с темите за социалната и професионалната независимост на жената. През 2019 г. Би Би Си включва произведението в списъка на 100-те най-влиятелни романа и така показва, че смелостта на Хелън Греъм продължава да вдъхновява и днес.