Кристалина Георгиева: Китайската икономика показа забележителна устойчивост
Въпреки значителните сътресения, китайската икономика показа забележителна устойчивост. Това отчита актуализираната оценка на Международния валутен фонд (МВФ) за перспективите пред икономиката на страната. Тя е част от заключенията от годишните консултации на финансовата институция по чл. IV за Китай. Изводите от годишния "преглед на здравословното състояние" на икономиката и икономическите политики на Китай бяха представени от управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева на пресконференция в Пекин, съобщават от фонда.
По думите й през последните две седмици екипът на Международния валутен фонд е провел конструктивни дискусии с китайските власти в рамките на годишната проверка на икономическото състояние на страната.
МВФ повишава прогнозите си за икономическия растеж на Китай до 5% през 2025 г. и 4,5% през 2026 г., съответно с 0,2 и 0,3 процентни пункта спрямо перспективите към октомври. Оценката се базира на силния износ и фискалните стимули в страната. Устойчивият растеж допринася и за доходите на домакинствата, а Китай допринася с около 30% за растежа на световната икономика.
"Тази перспектива осигурява благоприятна среда за китайските власти да се справят със значителните и неотложни предизвикателства, пред които е изправена икономиката. Властите осъзнават тези предизвикателства и предприемат стъпки в правилната посока. Насърчаваме ги да действат по-енергично и с по-голяма спешност, заяви Кристалина Георгиева.
Тя обясни, че вътрешното потребление в Китай е трайно слабо, а като втора по мащаб икономика в света страната е твърде голяма, за да генерира достатъчен икономически растеж от износа и продължаващата зависимост от него може да задълбочи напрежението в световната търговия.
"Ниската инфлация спрямо търговските партньори доведе до значително обезценяване на реалния валутен курс. Това направи китайския износ по-евтин, продължавайки прекомерната зависимост от износа и влошавайки външните дисбаланси", каза още Георгиева и допълни, че същевременно създават предизвикателства забавянето на растежа на производителността, високите нива на корпоративен и публичен дълг, намаляващата възвръщаемост на инвестициите и застаряващото население. "Взети заедно, тези фактори сочат към по-бавен растеж в бъдеще", обобщи тя.
Кристалина Георгиева каза още, че местните власти залагат приоритетно на увеличаването на потреблението като двигател на растежа и приемат важността на преориентирането на икономиката от стоки към услуги. Тя уточни, че вече се предприемат стъпки за повишаване на вътрешното потребление, приета е експанзионистична фискална позиция, облекчена е финансовата политика и са въведени целенасочени мерки за намаляване на прекомерните спестявания. Постепенно е увеличена възрастта за пенсиониране, което се очаква да спомогне за разширяване на предлагането на работна ръка и да подобри средносрочните перспективи за растеж. Повишени са и субсидиите за грижите за възрастни хора и за деца, за да се стимулира сектора на услугите.
"Все пак е необходимо повече", изтъкна Георгиева. МВФ препоръчва по-енергични приоритетни мерки в три ключови области:
- Справяне с вътрешните дисбаланси, и по-специално дефлационния натиск. Това ще изисква още по-експанзионистични макроикономически политики, съчетани с необходимите реформи за намаляване на прекомерните спестявания;
- Структурни реформи за повишаване на средносрочния растеж: намаляване на регулаторната тежест; намаляване на затрудненията пред вътрешната търговия и в сектора на услугите; изравняване на условията за всички фирми; прилагане на мерки на пазара на труда за намаляване на несъответствията между търсените и предлаганите умения и младежката безработица;
- Справяне с високите нива на вътрешен публичен и корпоративен дълг - за да се сведат до минимум дългосрочните разходи, е необходимо преструктуриране на неустойчивия дълг на местните власти и да се проведат реформи за допълнително засилване на контрола над финансовия сектор и подобряване на фискалната дисциплина и прозрачност.
"Постигането на съществен напредък по тези три основни приоритета би могло значително да повиши нивото на БВП на Китай - с около 2,5% до 2030 г., създавайки около 18 милиона нови работни места и едновременно с това намалявайки дефлационния натиск. Това би спомогнало и за повишаване на реалния валутен курс и по-малък излишък по текущата сметка", коментира Кристалина Георгиева. По думите й по-балансирана вътрешна и външна китайска икономика ще доведе също до по-силна и по-здрава световна икономика.
"Китай има възможността да достигне нов етап в икономическото си развитие, в който двигателят на растежа му се пренасочва от инвестиции и износ към вътрешно потребление, а икономиката му се преориентира от стоки към услуги. Възползването от тази възможност изисква смели решения и решителни политически действия", обобщи Георгиева.