Кумата на Цеца Величкович е българка

След два последователни концерта в София през март Цеца Величкович отново се готви да се срещне с българските си почитатели. На 7 ноември сръбската музикална звезда ще се завърне в столицата, за да подари на публиката вечер, изпълнена с любими песни, емоции и споделени спомени.

Преди отново да застане под светлините на прожекторите, Цеца поглежда назад към своя път – от мечтите на едно 15-годишно момиче до десетилетията на върха на музикалната сцена. В интервю пред NOVA тя говори откровено за славата и нейната цена, за хората, които остават до теб по пътя към успеха, за семейството, внуците и една специална българска следа в личния ѝ живот.

Днес Цеца Величкович е сред най-разпознаваемите имена в сръбската музика, но зад успеха стои път, извървян стъпка по стъпка. Когато си спомня за момичето, което е била в началото на кариерата си, певицата говори с гордост и признателност към собствените си усилия. 

„Това беше едно момиче, което имаше мечта да стане това, което съм аз днес. И мисля, че не съм прескочила нито едно стъпало. Вървях стъпка по стъпка до днешния ден“, споделя тя.

За Цеца успехът не е случайност, а резултат от амбиция, постоянство и вяра в собствените възможности. Тя се гордее както с кариерата си, така и с онова младо момиче, което е имало смелостта да мечтае и да следва посоката си.

„Гордея се и с онова 15-годишно момиче, което имаше здравословна амбиция и вярваше в това, което иска да прави. Вярваше, че ще бъде качествена и успешна“, казва звездата.

Животът под светлините на прожекторите носи възможности, срещи и признание, но и лишава от нещо, което за мнозина е даденост – личното пространство. През годините славата е научила Цеца да разпознава хората и да различава искреността от красивите думи, които често съпътстват успеха.

„Особено когато си горе, на върха, всички ти говорят най-хубавите неща. Постоянно ти казват, че животът е розов. Не. Аз живея нормално, когато прожекторите изгаснат и когато сляза от сцената“, категорична е певицата.

Извън концертите и публичните изяви нейният свят е изпълнен с обикновени, но ценни моменти – време със семейството, срещи с приятели и пътувания. Именно там тя намира спокойствието, което балансира динамиката на сценичния живот.

Цеца не отрича недостатъците на известността. Когато си разпознаваем навсякъде, личният живот неизбежно става по-труден. Но това е част от избора, който е направила още в началото.

„На мен например това никога не ми е пречило, защото аз съм искала да живея този живот“, признава тя.

Сред най-важните уроци, които славата ѝ е дала, е умението да се пази, да преценява хората и да избира внимателно с кого и как общува.

Големите артисти често се изправят пред предизвикателството да запазят себе си, когато популярността промени живота им. За Цеца обаче този въпрос няма сложен отговор.

„Аз не съм се променила. Никога няма да мога да разбера хората, които стават известни и след това се променят. Забравят хората, с които са започнали. Забравят покрай кого са минали, докато са изкачвали стъпалата към успеха“, казва тя.

Певицата вярва, че отношението към хората е също толкова важно, колкото и постигнатото в професионален план. Успехът не бива да изтрива спомените за началото, нито признателността към онези, които са били част от пътя.

Тази философия я свързва и с родното ѝ място – Житораджа. Макар да не живее там от повече от 30 години, Цеца продължава да пази близостта си с хората, сред които е израснала.

„С всички хора, които разпозная, се поздравявам и разговарям. Това е част от мен. Това съм аз“, споделя тя.

А когато става дума за характера ѝ, разликата между сцената и ежедневието е почти незабележима. Същата енергия, усмивка и любов към хората я съпътстват и извън концертната зала.

„Аз съм това, което съм – и на сцената, и извън нея. Това е моят весел дух, моята енергия. Много хора казват – и голямата ми харизма. Но аз просто обичам хората“, разказва звездата.

Ако като артист Цеца е свикнала да бъде категорична, в ролята си на баба тя си позволява повече свобода и нежност. С усмивка певицата признава, че подходът ѝ към внуците е различен от този, който е имала към собствените си деца.

На въпроса кога за последно някой ѝ е казал „Не!“ тя отговаря с характерното си чувство за хумор:

„Супер! Аз съм нетипична във всичко. Бях нетипична и като майка. Нетипична съм и като баба. Само че като майка бях по-строга, разбира се. А сега като баба позволявам на внуците си всичко.“

За нея границата между родителската строгост и бабината глезотия е съвсем естествена. Възпитанието е отговорност на родителите, докато бабите и дядовците могат да се наслаждават на времето с малките и да ги обграждат с обич.

„Родителите възпитават децата. Не бабите и дядовците. Нали така?“, пита риторично Цеца.

Зад шеговития отговор се откроява една от най-важните части от живота ѝ извън музиката – семейството. Именно близките хора са нейната опора и мястото, където не е необходимо да бъде голямата звезда, позната на милиони почитатели.