Кузман Илиев пред Lupa.bg: За да има правителство, на масата трябва да седне Слави Трифонов

Кузман Илиев е икономически и политически анализатор, докторант по финанси и продуцент. Основател на Съвета по икономически и публични политики. Автор и водещ на редица телевизионни предавания, като последният му проект е авторското предаване за икономика и политика „Плюс-Минус“ по Нова телевизия. Съосновател и изпълнителен директор на продуцентската къща Cadre. Продуцира първия български финансов трилър, който ще излезе по кината през есента на 2021г. Aвтор на книгата “Кой контролира парите ни?”

- Г-н Илиев, имаше ли изненади на изборите в неделя и какви бяха те?

- Това, което видяхме като социология, е изненада изключително добрият резултат на „Продължаваме промяната“ и победата. Защото всички очакваха добър резултат, но победа може би дори социолозите не предполагаха. В крайна сметка, ако някой следи задълбочено политическия процес, ще види, че големият анти- ГЕРБ вот съществува и можеше да се прогнозира, че ако г-н Трифонов не може да се нагърби с тази задача да го материализира в правителство, то следващата формация с реални шансове да победи ГЕРБ, ще обере тази периферия. Респективно партиите на протеста ще откъснат живо месо- това, което се случи с Кирил Петков.

- Волята за промяна от страна на гражданите бе заявена още на миналите избори..

- Абсолютно нормално, редно и здравословно е в един демократичен процес, да има поне редуване на политическите сили. В историята на политическия процес, това е най-нормалното нещо. Дори съвършени да бяха политиците, те в рамките на 4 години писват. Особено ако има грешки, а грешки имаше, то това е неизбежно. ГЕРБ бяха на власт много време и е нормално да има нагласа за промяна. Въпросът оттук насетне е промяната бързо да покаже желание за реални реформи и промяна към по-добро.

- Какви са вариантите за съставяне на правителство?

- За да може математически уравнението да бъде решено, на масата трябва да седне Слави Трифонов. Той е човекът, който създаде конституционния праблем на Кирил Петков. Смятам, че на тези избори Трифонов постигна нещо, което е искал- не да бъде основна политическа формация, която да носи цялата отговорност, а да бъде с тези 10% и при него да отиват и да искат формирането на правителство, одобрението или мнозинство. Това е най-хубавата роля в българската политика, в която си много важен, но не носиш толкова отговорност. И Трифонов го постигна. Още повече той е ключова фигура за съставянето на правителство. Ние обаче не знаем той как ще реагира, това е големият въпрос. Ако не седне на масата за преговори за съставяне на правителство, имаме нов сценарий, при който ще трябва да има предсрочни парламентарни избори, с уговорката, че тук вече са толкова изчерпани възможностите, че според мен от ГЕРБ биха се надявали и те да бъдат поканени на масата. Като в случая Бойко Борисов вероятно ще е стои назад, той каза, че ще предложи други хора, с профила дори на лице изявено от демократичната общост като Лозан Панов, което е много показателно. Така че ще се направи един опит за съставяне на правителство. Всичко зависи от Трифонов и от икономическата конюнктура след 1 януари, когато големият проблем с тока ще бъде усетен и от бита.

- Вчера Кристиан Вигенин подаде оставка, но като че ли хората в политиката смятат за морално оставка да бъде подадена и от Корнелия Нинова, заради поражението на БСП. Какво е вашето мнение по въпроса?

- БСП избра една национално отговорна платформа по отношение на културата, а именно консервативната такава. Тя застана срещу Истанбулската конвенция, държа се отговорно и по темата за Македония, за което БКП- нейната предтеча, има историческа вина. Не предаде националния интерес в тези аспекти. Стратегически погледнато обаче това е убийствено за БСП. Като цяло левите хора са по-скоро либерално настроени. Да си ляв в икономически аспект, но в културен аспект да си консервативно настроен срещу либерализма, срещу всички тези малцинствени права и т.н., е голям проблем за оцеляването ти като формация. БСП разчиташе на едни гласоподаватели, които са в преклонна възраст и за да може да се разширява електорално, тя трябваше да се отвори. И трябва да го направи в бъдеще. Това, което днес определяме като градска левица, а именно партии като тази на Кирил Петков, която претендира за леко ляв профил, Демократична България също е лява по модерните термини. Нещо, което Станишев и Вигенин, олицетворяват. Тази опозиция в БСП би се борила за нещо подобно, за такъв тип профил. За Нинова аз не виждам никакъв друг шанс, освен участие в коалицията, с легитимацията, че да, БСП не постигна добри резултати, но така беше направено изборното законодателство и налагането на машините, че изхвърли действително избиратели на БСП от изборния процес. Това е факт. Вероятно битката на партията е и вътрешна. Нинова се опитва да запази властта като остане в политическата игра като част от изпълнителната власт, опозицията обаче иска цялостна стратегическа промяна и отваряне към либерализма. Очертава се, че в българския парламент може би почти всички играчи ще са с този профил, ако и БСП вземе този завой. Днес и „Продължаваме промяната“, и ГЕРБ, и ДБ, и ДПС, всички тези са либерални формации. Ако и БСП стане либерална, то голяма част от обществото ни, което се смята за консервативно и националистическо, ще бъде либерално.

- Колко тревожна е икономическата ситуация към момента и какво да очакваме от януари?

- Ние сме в една глобална енергийна криза, която е породена от прибързания начин, по който Европа осъществява Зеления преход. Европа се е ангажирала да бъде първият въглероднонеутрален континент в света. Икономически това означава, че тя се прострелва в крака при всяко положение. Видяхме как в един момент Зелената сделка, започна да дава дефекти, защото залагайки на ВЕИ-тата, вятърът в един момент той спря в северните страни и се оказа, че няма достатъчно електроенергия. Бяха пуснати въглищата, тъй като е по-евтино, това обаче покачва много въглеродния отпечатък, квотите стават скъпи. Тези квоти ни удрят нас, икономически. Цената на тези квоти означава, че след 2025 г. ще трява да затворим целия Маришки басейн, защото тези квоти ще бъдат много скъпи. Това пък минира нашата енергийна и икономическа сигурност. Това са едни генерални проблеми, за които към момента ние не можем да направим нищо.В Плана за възстановяване можеше да се работи в тази насока, да се помисли за преструктуриране на Маришкия басейн, за използване на нови технологии. Да се внедрят биомаса, газ, водород, солари, ВЕИ, това обаче не се направи. В момента сме в една тежка ситуация, цената на българската борса на ел. енергията е 450 лева за мегават час, което е убийство за бизнеса. От януари тази тежест ще се разпредели и към бита. Получава се така, че ще трябва да затваряме мощности, нямаме алтернатива. За момента у нас всичко е политика и в програмата на никоя партия не беше залегнало решение на този проблем. От януари обаче тази криза ще се разрастне още.

- Звучи сякаш сме в патова ситуация...

- Ситуацията не е никак приятна и най-важното е да се реши в момента политическият проблем, за да се знае кой носи отговорност. След това е важно той да има карт бланш от другите политически субекти да действа. В България трябва да се направи енергийна стратегия ,която да е надпартийна. За да запазим Маришкия басейн, който осигурява половината енергия у нас, трябва да направим оперативни разходи и инвестиции - публични и частни в размер на 15 до 30 млрд. лева, за да не внасяме скъп ток от съседите. За целта трябва да се търси публично-частно партньорство и да се действа от сега. Ситуацията е тежка и този, който поеме политическото управление влиза в турболентна среда. През последната година ние говорихме само за две неща- страха от пандемията, който е обективен, и политика. Но нещата вече са в полето и на икономиката.

- В същото време и инфлацията продължава да расте сериозно.

- Така е. Инфлацията при производствата е 4 пъти по-голяма от тази, която достига при нас с потребителските цени. Предприемачите вече изпитват трудности да покриват разходите си и някои затварят врати. Инфлацията изхвърля цели браншове. Това допълнително увеличава крайните цени. За съжаление прогнозите за догодина не са добри. Всички очакват висока инфлация. Когато хората и банките свикват с това, че инфлацията е крайно висока, какво се получава- когато банката дава кредит, тя си калкулира тази инфлация вътре в лихвата по кредите. Имаме едно неизбежно вдигане на лихвите по кредитите. И това тепърва предстои. Намираме се в тежках ситуация, в която пак казвам, време е да минем от политическо мислене, към икономическо. Трябва да започнем да чуваме реални решения на тези големи проблеми. Ножът е опрял да кокъла. 

- Какви съвети бихте дали на обикновения потребител в тази тежка криза?

- С оглед на това, че доходите на много хора могат да намалеят, трябва да се премахнат ненужните разходи. Не бива да премахваме разходите, които повишават нашето качество- като образование и инвестиция в здраве, например. Не бива да поддържаме същите нива на разходи, както преди кризата. Затова е добре да се оптимизират разходите. Добре е да се мисли разумно и за инвестиции в акции, в злато, това са неща, които ни пазят от инфлацията в криза. Освен това е разумно хората да пазаруват на промоции по-големи обеми стока, там има по-големи отстъпки. Реално, когато сложиш парите си в банка, губиш пари, защото лихвата е ниска и инфлацията ги изяжда, но като отидеш в магазина и купиш по-голямо количество от нещо, което е намалено с 20%, реално това е форма на инвестиция.