Леда Тасева - аристократката от Видин

Приятели, колеги и почитатели я познават като Леда Тасева – актрисата аристократка, чийто личен живот бе в пъти по-интересен от всички филми и спектакли, в които е участвала. Рожденото й име е Виолета. Ексцентрична, талантлива, грациозна, влюбчива и чаровна, с характерен глас – такава я помнят хората, докоснали се до нея.

Като много творци, и тя не живя дълго. Отива си само на 62 години, но остави зад гърба си десетки роли в киното, в театъра и в телевизионния театър. Истинският й живот остана в храма на Мелпомена. Неслучайно самата Тасева признава приживе в свое интервю, че е останала вярна само на театъра.

Сякаш затова съдбата й отреди да си отиде десетина дни след като игра на сцената. Мъжете идваха и си отиваха от живота й, тя първо ги обичаше и обожаваше, но артистичната й натура литваше в нейна си посока и любовта преминаваше в омраза. Театърът обаче тя никога не предаде и на него се отдаваше напълно и му остана вярна докрай.

За Леда Тасева не е важно дали е в главна роля, или не, по-важното е да я обикне, да я разбере, да я пресъздаде. Затова и публиката още я помни от филми като „Да обичаш на инат” и „Звезди в косите, сълзи в очите”, но най-вече в телевизионния театър „Харолд и Мод”, постановка на Хачо Бояджиев, която през 1986 г. превърна Леда Тасева и Стефан Данаилов в незабравим актьорски тандем.

Родена е на 22 август 1926 г. във Видин, по-голямата част от живота ѝ е на жълтите павета в София. В столицата учи в Първа девическа гимназия. Тук се запознава с бъдещата актриса Жана Стоянович и двете стават добри приятелки. Именно Жана е човекът, който насърчава Леда да поеме към киното. Първата роля на момичето от Видин е в „Утро над родината”, където се появява за кратко. Първата й значима роля във филм е в „Наша земя” на първия й съпруг Стефан Сърчаджиев, където играе гръцка проститутка.

Лентата обаче предизвиква скандал – цензурата я забранява. В средата на 50-те години Леда, която тъкмо е започнала роман със своя преподавател в театралната школа и известен режисьор Стефан Сърчаджиев, става част от трупата на Сатиричния театър. Нейният мъж и покровител е един от създателите на този храм на Мелпомена в София. Намират се и такива, които го обвиняват, че е сформирал трупата, само за да набута жена си. Леда не може да играе комични роли, тя няма място в Сатирата, изригват нейни по-възрастни колеги.

Самият Стефан Сърчаджиев, както и Леда Тасева, са принудени да напуснат Сатиричния театър. За актрисата следва един силен и прекрасен творчески и личен период в Бургаския театър. Там поставят режисьори-колоси от ранга на Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов. В трупата пък са таланти като Петър Слабаков, Досьо Досев, Ицко Финци, Константин Коцев, Асен Кисимов, Жана Стоянович, Виолета Бахчеванова.

Леда Тасева си спечели славата на истинска лейди на българския театър и кино

В края на 50-те години театърът в морския град минава за един от най-авангардните, който не се подчинява на сталинските догми в изкуството. През 1960 г. Вили Цанков поверява на Леда Тасева главната роля в спектакъла „Сизиф и смъртта” по Робер Мерл. Постановката се възприема като скандална за времето си. Леда играе журналистка, а Ицко Финци влиза в образа на смъртта. Зрители и критика обаче не възприемат положително спектакъла и постановката бързо-бързо е свалена от афиша на Бургаския театър. Трупата е разтурена, а театърът се разминава на косъм от закриване. Тасева пък много бързо е уволнена под знака „враг на народа” заради младежкото й увлечение с фашистки наследник. Когато от ЦК се опитват да й припомнят авантюрата с „този упадъчен младеж”, тя отвръща с достойнство: „От любовта си никога не мога да се отрека”.

Едно от най-значимите присъствия на Леда Тасева е в телевизионния театър, разработен у нас от режисьорите Хачо Бояджиев и Павел Павлов. През 60-те години Павлов я режисира във „Вечери в Антимовския хан”, „Смуглата лейди от сонетите”, „Страстната неделя”, Разплатата”. Най-голяма популярност обаче придобива с участието си в телевизионния спектакъл „Харолд и Мод” на Хачо Бояджиев, където неин партньор е младият Стефан Данаилов.

Сюжетът е повече от вълнуващ. 20-годишен младеж иска да се ожени за 80-годишна старица. И то по любов. Младият Харолд расте пренебрегван от своята майка, отдадена на светски живот. Празнотата не може да се запълни с лукс и фалшиви обноски. Чувства се отегчен и опустошен. Неочаквано среща по-възрастна жена, бивша концлагеристка – изобретателна и витална, надарена с всички добродетели, от които младежът се възхищава. Харолд се влюбва и връща изгубения си вкус към живота.

Пиесата на Колин Хигинс, която Хачо Бояджиев поставя в телевизионния театър, предизвиква фурор. А екранната двойка Леда Тасева – Стефан Данаилов заслужиха възхищение и до днес. По същото време на големия екран пък се появява филмът на Николай Волев „Да обичаш на инат”, в който Велко Кънев прави една от най-забележителните си роли. Леда Тасева е в образа на контрольорката, която пуши цигара от цигара. Изиграва малката си роля с особен чар и талант, на какъвто само тя е способна. И до днес всички си спомнят именно нея.

Друга нейна запомняща се роля е в „Звезди в косите, сълзи в очите” на Иван Ничев по сценарий на Анжел Вагенщайн. Режисьорите, които я канят в своите постановки, са категорични, че аристократката от Видин е необикновена актриса. В нея има някаква особена ирония, дори сарказъм, които придават на ролите й достоверност и вяра. Последният филм, в който тя се снима, е „Бай Ганьо тръгва из Европа” на Иван Ничев, който обаче излиза на екран две години след смъртта й – през 1991 г. И там Леда блести истински, но ненатрапчиво - както през целия си живот…

Десетки мъже са подвластни на чара на актрисата. Затова и нейни колеги и приятели с лека ирония подмятат, че любовниците в живота й са повече отколкото ролите в киното и театъра. „Леда живееше заради любовта. Сърцето й никога не бе самотно”, казва днес един от приятелите й.

Мнозина от житейските й партньори са известни актьори и режисьори, други просто столични бонвивани. Йордан Цанков, Стефан Сърчаджиев, Иван Андонов, Ицхак Финци, Светослав Пеев, Петър Слабаков, Стойно Добрев – списъкът е твърде дълъг и със сигурност ще пропуснем някой…

Леда Тасева има два брака – с актьорите и режисьори Стефан Сърчаджиев и Иван Андонов. От последния има дъщеря. Първата й голяма любов е с Йордан Цанков – племенник на премиера проф. Александър Цанков. Политикът и икономист е един от най-дейните участници в организирането на Деветоюнския преврат през 1923 г. С идването си на власт той обявява БКП извън закона и преследва сурово левичарите. Сред комунистите си спечелва прозвищата „кървавия професор” и „кръволок”.

20-годишната Леда се влюбва безпаметно в Йордан, двамата са щастливи заедно, но времето след 9 септември 1944 е такова, че заради връзката й с роднината на кръволока на бъдещата актриса също й лепват етикета „фашистка” и „враг на народа”. Всъщност това ще я преследва цял живот и независимо, че тя никога не е била пристрастна към политиката, директорите на театри ще имат повод с лекота да я уволняват, защото е била годеница на племенник на фашист. Леда и Йордан живеят няколко години заедно, макар че заради потеклото си той не може да си намери работа и се препитава като шофьор. Майката на Тасева била твърдо против годежа на дъщеря си с Данчо и всячески се опитвала да ги раздели. Това обаче още повече кара влюбената Леда да го иска. „Дори да прося на улицата, от него няма да се отрека”, казва тя на майка си.

Племенникът на Александър Цанков обаче имал слаби ангели и  все по-често напускал дома им. Тя все го чакала и мислела, че годеникът й ходи да изкарва пари, а той се хвърлял в обятията на други знойни красавици. Разбрала за тези негови забежки, гордата Леда веднага напуснала мъжа си. Написала му бележка - явно е била толкова злъчна, че неверникът така и не я потърсил повече.

И не след дълго оплела в любовните мрежи известния режисьор Стефан Сърчаджиев. През 1951 г., благодарение на нейната близка приятелка Жана Стоянович, режисьорът снима Леда в епизодична роля във филма „Утро над родината”. И любовта им внезапно пламва. Маститият и уважаван професор е преподавател по актьорско майсторство в Театралната школа към Народния театър, която по-късно прераства в НАТФИЗ. Сърчаджиев има стабилен брак и четири деца, сред които е и актьорът Йосиф Сърчаджиев и е 14 години по-възрастен от Тасева. Това обаче не го смущава и въпреки многобройните пречки, педагогът се развежда със съпругата си и се жени за Леда. Тя го нарича галено „Сърчо”, обсипва го с целувки и е радостна, че той е неин преподавател. А за любовта между професора и неговата студентка говори цялата артистична гилдия през 50-те.

Актрисата заедно със своите колеги Николай Бинев и Жана Стоянович, които са и най-добрите й приятели

Властта обаче обявява и двамата творци за морално „разложени”, макар и да не смее да накаже сурово Сърчаджиев. Приказката свършва след няколко години и Леда изоставя по-възрастния си мъж, като се впуска от авантюра в авантюра с доста по-млади от нея мъже. След развода си се чувства окрилена, освен това вече е професионална актриса, има опит и знае, че благодарение на чара си може да омае всеки красавец, независимо от професията му.

В различни години Тасева има кратки връзки със своите колеги Ицко Финци, Светослав Пеев, Петър Слабаков, които обикновено започват и завършват в рамките на филма, който снимат или пък пламват докато играят в един и същи спектакъл. Останалите актриси презрително я наричат „лека жена” и пазят мъжете си от нея.

В началото на 60-те години киното я среща с един от най-магнетичните и талантливи наши актьори и режисьори – Иван Андонов. Той е по-млад от Леда с 8 години. Двамата се снимат във филма „Анкета”. Тя е инженер Захариева, той – инженер Данаилов. Не след дълго Тасева и Андонов вече са семейство, ражда им се и дъщеря Зора. Снима я във филма си „Трудна любов”, където изпълнява и двамата изпълняват главните роли. И всъщност името на филма сякаш определя и техния брак. Те вече и двамата са утвърдени творци, но за известен период от време Иван Андонов влиза от филм във филм и от пиеса в пиеса, а Леда дълго време стои без работа. Двамата се разделят.

Гергана Кофарджиева (вляво), Илия Раев и Леда Тасева в спектакъла „Багажът”

Последен пристан тя намира при актьора и художника Стойно Добрев – баща на актрисата Диана Добрева. Той е човекът, който успява да укроти своенравната аристократка, вече прехвърлила половин век и се грижи за нея, когато коварно онкологично заболяване буквално изпива силите й.

Леда Тасева така и не дочака демокрацията, за която толкова жадуваше. Едва няколко месеца не достигнаха на голямата аристократка, за да види страната свободна от комунистическата власт. В последните години от живота си в бохемски компании Леда Тасева непрекъснато обясняваше: „Отиват си тия, ще видите. Предусещам края им, скоро ще сме свободно общество…”

Леда умира на 4 юли 1989 г. след като повече от две години се бори с рака. А метастазите бяха обхванали цялото й крехко тяло. С всеки изминал ден тя се стопяваше, но въпреки това продължаваше да играе и да пътува по турнета. Лекари смятат, че това е удължило живота й с около година.

Леда Тасева претърпява няколко тежки операции, но въпреки това не се предава и мечтае да се върне на сцената. Играе две седмици преди смъртта си. А коварното заболяване толкова я стопява, че тя се превръща буквално във врабче. За последен път се качва на сцената на „Театър 199” на 21 юни 1989 г. в пиесата на Дарио Фо „Няма да платим, няма да платим”. Със сетни сили, но без да се оплаква на никого, тя изиграва спектакъла, след което припада. Актрисата е откарана с линейка в болница. Правят й нова операция, но лекарите са безсилни пред болестта.

А Леда не казва дори на дъщеря си, че е тежко болна. За заболяването знаят само Стойно Добрев и много близки приятели. Леда Тасева – изтънчената лейди на българския театър, не може да си позволи да се оплаква. Тя отлита към Небесния театър тихо и ненатрапчиво. С усмивка. Известна с чувството си за хумор, тя го проявява и на смъртния си одър. В болничната стая я посещава нейна колежка, наконтена и цялата отрупана с бижута – с тежки обеци, с гердани, гривни и пръстени. Леда Тасева не се стърпява и казва: „Еее, миличка, ама какво си се издокарала като коледна елха?!” и се разсмива . Часове по-късно си отива…

Леда Тасева е първият актьор у нас, който е изпратен с аплодисменти. Минути преди ковчегът с тялото й да бъде изнесен от залата за поклонения, нейната колежка от Театър „София” Илка Зафирова започва да ръкопляска. Така тя приканва всички опечалени близки, приятели и колеги да отдадат последна почит на голямата Леда Тасева, така както зрителите избухваха в аплодисменти на десетки театрални и филмови премиери, така както публиката я обичаше, гледайки я в спектаклите. Ръкоплясканията са най-големият подарък за всеки творец.

Малцина знаят, че понякога зад студеното изражение на Леда Тасева се крие дълбоко ранима душа. Талантливата актриса често излива емоциите си в стихове. Ето един от тях:

Не ми отнемай простите неща.

Не ми разказвай за успехите си,

не те разбирам.

Не мога да следя особените ходове,

с които трябва да постигнеш нещото,

което ти е нужно в тоз момент.

Объркват ме замислените сложно комбинации

на твоята програма.

Не ми харесва тази поговорка,

че между вълците се вие като вълк.

Това е философията на безсилните.

Какви са тези личности,

които трябва да поканим на вечеря?

Наистина ли са така заслужили?

Жената на единия от тях

не беше ли добра готвачка?

Какво да си говоря с тях,

като не знам рецепти?

И ако ти дадат това, което искаш,

значи ще заминеш.

А аз с кого да се целувам!

И кой ще гали моите коси?

Нали обичаш да държиш ръката ми,

докато ти разказвам смешни приказки,

преди заспиване?

Защо не ме научиш утре вечер

как да пускам грамофона?

Или да поиграем табла!

Можеш да ме победиш,

не искаш ли да се опиташ?

Аз малко напоследък съм разсеяна,

не си ли забелязал?

А ако искаш мога да ти почета...

преди обичаше това.

И откога не сме играли карти!

Или пък просто ей така

да си седиме в къщи.

Детето ще се радва.

Хайде, помисли до утре.

И моля те, не ми отнемай важните неща.