Левът засега остава, инфлацията го пази

Влизането на страната ни в еврозоната се отлага и няма да стане от 1 януари 2025 г. Причината за това е, че не изпълняваме критерия за ценова стабилност за въвеждане на еврото, става ясно от Конвергентните доклади за напредъка на България към еврозоната, публикувани от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ). Оказва се, че високата инфлация е причина поне засега да бъде запазен българският лев.

В Конвергентните доклади на ЕК и на ЕЦБ има някои разлики. За да изпълним критериите за влизане в еврозоната инфлацията в страната ни не трябва да е с повече от 1,5% по-висока от инфлацията в страните от еврозоната с най-малко покачване на цените. Средната инфлация в България за 12-те месеца до май 2024 г. е 5,1%, което е с 1% над референтната стойност от 4,1%, пише в доклада на ЕК. През май 2024 г. референтната стойност беше 4,1%, изчислена като средната стойност на 12-месечните средни нива на инфлация в Холандия, Италия и Латвия плюс 1,5%, посочват от ЕК. Прогнозата на ЕК е 12-месечната инфлация да остане малко над референтната стойност през следващите месеци, но се очаква разликата да се затвори до края на 2024 г. или началото на 2025 г.

Същевременно в Конвергентния доклад на ЕЦБ пише, че през май 2024 г. средният 12-месечен темп на хармонизирания индекс на потребителските цени в България е 5,1%, т. е. доста над референтната стойност от 3,3% за критерия за ценова стабилност. Очаква се този процент да намалее постепенно през следващите месеци, посочват от ЕЦБ. Според ЕЦБ “съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища все още са значително по-ниски в България, отколкото в еврозоната”.

От ЕК също посочват, че за по-дълъг период от време инфлацията в България може да остане по-висока отколкото в по-развитите страни. “Сравнително ниското ниво на цените в България (около 55% от средното за еврозоната през 2022 г.) предполага потенциал за конвергенция на ценовите нива в дългосрочен план”, пише в доклада на ЕК.

Страната ни изпълнява останалите критерии за еврозоната - за бюджетен дефицит и държавен дълг към БВП, за стабилност на валутния курс и за ниво на лихвите. Щом изпълним и критерия за инфлация ще бъде поискано изготвянето на нови Конвергентни доклади.

Според доклада на ЕК законодателството в България отговаря на изискванията за влизане в еврозоната. Но промените в Конституцията ни “може косвено да повлияят на независимостта на БНБ”. Промяна в Конституция предвижда, че когато не се постигне съгласие за съставяне на правителство, президентът назначава служебен кабинет. Служебен премиер се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или зам.-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. “Назначаването за служебен министър-председател на управителя или на някой от подуправителите на БНБ в определени ситуации би могло да наруши нейното ефективно и независимо функциониране. Това е потенциално сериозна причина за безпокойство”, посочват от ЕК. За да се избегне такова, възможно решение би могло да бъде изменение на Закона за БНБ - назначаването на управител или подуправител на БНБ за служебен премиер да става с тяхното изрично съгласие, посочват от ЕК. Освен това не трябва един човек да заема и двете длъжности едновременно. Запазването на независимостта на БНБ може да стане чрез оставката на лицето от поста му в БНБ при назначаването му за служебен премиер, пише в доклада на ЕК.

Очакват ръст на цените

Всеки втори в България е против еврото
Правителството прие закона за еврото

Банките безплатно ще обменят левове за евро в продължение на шест месеца след влизането ни в еврозоната.

Повечето хора в България са против приемането на еврото. Това показва последното проучване на Евробарометър, направено по поръчка на Европейския парламент, което беше публикувано в сряда.

58% от участниците в анкетата от страните извън еврозоната подкрепят въвеждането на еврото в страната им. Но при подкрепата за еврото има големи разлики между отделните страни. Подкрепата е особено изразена в Румъния (77%) и Унгария (76%), следвана от Швеция (55%) и Чехия (49%). В България само 49% от хората са за въвеждане на еврото, а най-малка е подкрепата в Полша (47%).

България е страната, в която по-голям дял от гражданите (71%) смятат, че еврото ще бъде въведено в рамките на пет години. 64% от българите смятат, че въвеждането на еврото ще увеличи цените, а едва 44% смятат, че влизането в еврозоната ще има положителен ефект за България.

Междувременно служебното правителство прие проекта на Закон за въвеждане на еврото. Проектът предвижда един месец след взимане на решението на Съвета на ЕС за влизането ни в еврозоната и една година след приемане на еврото цените да бъдат обявявани едновременно и в левове, и в евро. Един месец след влизане в еврозоната ще можем да плащаме или с левове или с евро, но не едновременно и с двете валути. Шест месеца след влизането ни в еврозоната банките безплатно ще обменят левове за евро.