Лидерът на СДС Румен Христов : Щяхме да имаме 30 депутати, ако не бяхме разделени

Преди по-малко от година Румен Христов пое председателското място в СДС заедно с всичките му предизвикателства. Първото, за което призова синият лидер бе обединение на десницата. Сега, преди евровота, той наистина пое курс към обединение с всички партии от единното семейство на ЕНП у нас.
Румен Христов отдавна е на политическата сцена. Той е бивш земеделски министър, бил е и кандидат за президент на СДС. Магистър и доктор по икономика. Христов е  заместник-министър на земеделието в периода 1991-1994 г. Два пъти е министър на земеделието - в служебните правителства на Ренета Инджова (1994-1995 г.) и на Стефан Софиянски (1997 г.) Румен Христов е бил главен административен секретар на президента Петър Стоянов от 1997 до 2002 г.

- Г-н Христов, когато бяхте избран за председател на СДС миналата година, отчетохте искрено, че партията е на дъното и е трудно да се оттласне нагоре. Сега, преди евроизборите, има ли промяна, спокоен ли сте и какъв път се очертава?

- Несъмнено пред СДС има много изпитания. И макар за мен да са най-важни парламентарните избори от гледна точка на представителството на всяка партия, изборите за Европарламент са важни, защото показват какво е политическото състояние на дадена организация. От друга страна е важно колко представители в различните парламентарни групи на Европарламента ще изпрати всяка държава и оттам формираме едно мнозинство в тази институция, което е от сериозно значение.

Знаем, че Европа е пред  голямо предизвикателство – да спре крайно десните, крайно левите, евроскептиците, националистите, защото постигнатото през всичките тия години трябва да бъде запазено, според нас от СДС. Европа има осезаема нужда от реформи, но ние преди всичко трябва да я съхраним такава, каквото е. Каквато ни я завещаха Робер Шуман и Конрад Аденауер и след това да говорим каквото и да е.

- Избрахте „Демократична България“ за коалиционен партньор, макар че още нямате скрепено с подпис споразумение. Какво ви подтикна към това решение?

- Настроението в партията СДС е да имаме партньор, с който да сме сигурни, че ще постигнем успех и ще изпратим депутат в ЕНП. Това не са избори за местен парламент. Както вече сме заявили, по отношение на управляващото мнозинство и управлението сме опозиция, но тук става въпрос за европейски избори и събирането на партии от ЕНП под някаква форма и изпращане на същия брой депутати, а защо не и повече в ПГ на ЕНП е нашето предизвикателство и дълг към това семейство, към което принадлежим. СДС е най-старата партия член на ЕНП и е нормално да търси сътрудничество и разбирателство именно с тези формации. Кои са тези формации?! Знаете, че това са ДСБ, „Да,България" и ГЕРБ. Засега най-напреднал са преговорите ни с „ Демократична България“. В петък Националният съвет на СДС даде мандат за сключване на споразумение с тях. Дадохме и нашите параметри. След техния форум, очакваме и крайното им решение по повод бъдещото споразумение.

- Не Ви ли тревожи фактът, че „Да,България“ преди време постави нещата така - те са водещото ядро в десния спектър, а останалите само се прикачат към него. Тази практика имаха и ДСБ. Но пък СДС трябва да има самочувствието на най-старата и най-разпознаваема от българите дясна формация?

- Да, съгласен съм, че СДС е знакова формация, позната на всички българи, като донесла всички промени в България. Но вижте, не трябва да бъдем крайни в оценките по отношение на нашите партньори, като очакваме същото от тяхна страна. Те заедно показват в социологията по-добър резултат отколкото СДС, но пък нашите гласове са изключително важни, за да постигнем добър резултат – един, а защо не и 2-ма депутати, ако сме заедно. Така че гласовете на СДС, където и да отидат, биха допринесли за избор на един допълнителен депутат, който ще отиде в ЕНП. Смятам, че това трябва да бъде отчетено и да бъде ползвано, в добрия смисъл на думата.                                                                                                                                                      

- „Демократична България“ вече издигна техен представител за Евопарламента  на вътрешен избор – това е дипломатът и преводач Стефан Тафров. Вие ще излъчите ли свой състезател за Брюксел?

- Ние сигурно ще предложим кандидатура, защото такива са настроенията в Националния съвет. Основно желание е подреждането на листата да стане с открити избори. Това е стара традиция в СДС още от 1996-та, когато бе излъчен Петър Стоянов в състезание с д-р Желю Желев. Впоследствие имаше избор на председател от всички членове на открити избори. Аз лично съм участвал с г-н Светослав Малинов в кандидат президентска кампания. Смятам, че най-добрият избор е да дадем възможност на нашите депутати и членове, защото са доста ограничени спрямо вота, който се акумулира зад нас, десните формация. Така, мисля, е най-демократично. Ако такъв открит избор по някаква причина не се случи, ще настояваме за трето място в листата.

Смятаме, че най-старата формация, която се включва наистина по-късно във формата, заслужава това трето място от всяка гледна точка, в случай, че няма как да бъдат организирани  открити избори

- Стефан Тафров изрази несъгласие за участие в ПГ на ЕНП, ако бъде избран в Брюксел. Но СДС стои твърдо зад народната партия?

- Това е наше основно виждане, като говорим за намиране на общ език за коалиции. Именно затова едно от основните ни искания е който и да бъде посочен от нашите избиратели, да поеме ангажимент и да декларира, че ще  бъде член на ЕНП поне за 5 години, а не да влезе и след 6 месеца да напусне и да отиде в друга парламентарна група. За СДС това е изключително важно. Безусловно смятаме, че най-смислената група в Европарламента е групата на ЕНП. Тя има опита и качествени хора и знаят какво трябва да се направи в ЕС. Особено с такъв млад и амбициозен кандидат като Манфред Вебер, мисля че можем да постигнем тези промени, очаквани от всички европейски граждани.

- Г-н Христов, на политическия хоризонт изглежда още стои риска от раздробеното дясно. Отново изскачат проекти за нови малки десни партии. Чува се, че ексминистър Петър Москов ще прави консервативна формация, сега бивш син кадър Валентин Василев зове за нова организация.|

- За съжаление, това постоянно се получава. СДС е най-старата дясна формация, тя не е мръднала от идеите си, не се е разделила с мечтите си, не се е разделила с избирателите си, които са й верни, не е ходила в други формации. СДС е партия, не е проект за един или два вида избори, така че ние си имаме мястото с нашите идеи, програма, виждания, за това, което искаме да направим за българските граждани. Основната си цел формулирахме на 7 юли миналата година – европейски граждани с европейски доходи. Истината е, че България покри всички критерии, зададени от ЕС, НАТО и западната цивилизация. Ние сме на път да станем член на еврозоната, на Шенген, на което също много държим.

Трябва да променим нашата правосъдна система, искаме да има справедливо правораздаване за всички. Но най-важно за българските граждани е да живеят добре и да имат по-високи доходи, защото сме на последно място в Европа. Това е причината голяма част от хората да напускат България. Не че не харесват страната си, климата, традициите, а просто търсят поминък и издръжка на техните семейства. Смятаме, че ако участваме в едно следващо управление, ще можем да говорим сериозно увеличаване на доходите, а в рамките на 10 години заедно с другите политически формации да постигнем двойно увеличение на брутния вътрешен продукт.

- Вие сте икономист и сте на „ти“ с тази материя. Наясно сте, че икономиката сериозно буксува, когато няма инвеститори. Не бяха ли отблъснати чуждите предприемачи у нас?

- Да, това е изключително важно за икономика с неголям ресурс, каквато е българската. Ние имаме най-ниският БВП в ЕС, а оттам и много ниски доходи. Чуждестранните инвестиции са изключително важни, те създават поминък -освен разкриване на нови работни места, се внедряват нови технологии. Но бюрокрацията, властваща в България, много пречи. Ние сме напред в някои отношения – като корпоративен данък печалба и подоходното облагане на физическите лица, което е сред най-ниските в ЕС, но въпреки това нямаме наплив на инвеститори. Това се случва заради бюрокрацията, лицензионните режими и разрешителните, които обезсърчават инвеститорите и те търсят други места за бизнеса си.

-Няма как да не стигнем до проекта Белене, който от десетилетия е горещият камък в енергетиката. Какво, според Вас, реално ще се случи с централата?

- СДС има ясна последователна и категорична позиция до днес. Ние смятаме, че този проект е икономически нецелесъобразен, ненужен, нерентабилен. Той е опасен и за региона, и за България, от гледна точка на това, че площадката е с висока сеизмична активност. Това е доказано с два  доклада на БАН, които неизвестно защо се игнорират. От друга страна, ние нямаме нужда от допълнителни мощности, защото тези, с което разполагаме, можем да  покрием нуждите на нашия бит и икономика.

Често произведената излишна електроенергия я продаваме на по-ниски цени отколкото на вътрешния ни пазар. Няма смисъл да продаваш една енергия на ниска цена, при положение, че би могъл да се задоволиш с мощности, с които разполагаш в настоящия момент. Изследванията HSBC, които бяха наети като консултант, показват, че към настоящия момент електроцентралата би струвала 10,353 млрд. долара. Обикновено до завършването има увеличаване по ред причини в рамките на 20-30 процента.

Към момента, с преизчисленията, цената на киловатчас ще достигне 75 евро, което означава 150 лева на киловатчас. Към настоящия момент АЕЦ „Белене“ произвежда на 54 лева квтч, Мариците са около 60-70 лева, а фотоволтаиците и другите алтернативни енергоизточници са с по-високи цени, но това е във връзка с изискванията на ЕС да диверсифицираме нашата енергийна система и да вървим към зелена икономика.

Проблемът е, че тази цена е твърде висока, тя няма да може да осигури конкурентноспособност на икономиката ни. Но аз смятам, че този проект няма да се състои и затова не съм чак толкова притеснен. Що се отнася до двата реактора, които не трябваше да се купуват според СДС, но вече е факт, похарчили сме средства, за тях трябва да се търси място на площадката на „Козлодуй“. Тя, за разлика от АЕЦ „Белене“, е на друга разломна плоча, не е сеизмична и има подвеждаща инфраструктура, която би струвала 1 млрд. евро, което ще оскъпи още повече крайната цена на Белене и в този смисъл този проект параметрите зададени от парламента на мен ми харесват, те са чисто пазарни, но от една страна – от друга са параметри, които не гарантират по никакъв начин новия инвеститор и аз не виждам кой инвеститор без държавна гаранция ще дойде да строи Белене. Но той няма да се състои, според мен това е така наречената дъвка, която в българо - руските отношения винаги се коментира. Но България трябва лека полека да откъсне зависимостта от Русия. Ние имаме една рафинериятя е руска, обработва само руски петрол от една страна, от друга ползваме само руска газ. И от трета страна – голяма част от електроенергията произвеждаме в оборудваната с руско оборудване „Козлодуй“, чието гориво е отново руско. Трябва да мислим за диверсификация на доставките и газта, да мислим за диверсификация за електроенергията, ако се наложи от региона, за да се направи микса и да можеш да кажеш на монополиста, който ти внася съответния енергиен носител, че можеш да си го купиш на по-ниска цена.

- Да се върнем пак върнем пак към политиката. Най-старият партньор на СДС винаги е бил ДСБ с всичките драматични и понякога конфликтни отношения. Коалирайки се с „Демократична България“ за евровота, отново заставате рамо до рамо с тъмносините.

- СДС е най-старата дясна партия. ДСБ бяха част от СДС, имали сме тежки моменти, но и успехи заедно и участвахме в коалиции. Но след разделянето, избирателите ни показаха, че трябва да търсим обединение, защото последните парламентарни избори показаха ясно какво се случва, когато демократичните формации са разделени. Реформаторският блок, в който участваше СДС получи 107 000 гласа, формацията на Христо Иванов - 101 000, ДСБ под формата на „Нова република“ взе осемдесет и няколко хиляди - не помня точното число. Тоест, всички заедно имахме около 300 000 гласа, което означава 25, а може би и с преразпределението - 30 депутати в парламента. Вместо това, останахме непредставени в Народното събрание. Просто няма как реформаторската десница да няма представителство в парламента. Защото това от една страна е голяма загуба за нашите избиратели и за България, защото ние трябва да сме там, за да стимулираме реформи, което правихме като част от предишното управление като Реформаторски блок. Е, не сме били перфектни, но бяхме моторът на промените, които някъде започнаха, някъде не и това е, защото СДС правилно и основателно говори за т.нар. порочен модел на управление. Той е наложен от 2001 г. и вина за него имат и НДСВ, и Тройната коалиция, и БСП с кабинета Орешарски, и сега управляващите ГЕРБ. Ние смятаме, че този модел трябва да бъде променен. Разликата между нас и колегите от ДСБ и ДБ е, че говорим за цялостна промяна на модела. Затова говорим за Конституцията, защото тук не е важно да се персонифицират нещата и да се говори за отделни личности. Не е важно кой ще бъде министър председателя, защото моделът си остава същият.

- Говорите за двукамарен парламент...

- Ние говорим за двукамарен парламент, за намаляване броя на народните представители, за по-малка зависимост. Става въпрос за парламент с  различна продължителност на мандата – 4-5- години, за да съответства с промяната в обществените нагласи. Настояваме  и за ново административно – териториално делене. Искаме да има второ ниво на самоуправление, така че част от средствата в общините да остават на тяхното самоуправление, за да са малко по-самостоятелни. Но Конституция се променя със съгласие на всички политически формации, най-вече на големите.

Но няма проблем реформаторска партия като СДС да излезе и да заяви – това са важни проблеми, те трябва да бъдат решени и поставени на масата.

- Ако отидем малко по-напред във времето, предстоят и местни избори. Ще има ли кандидат десницата или СДС кандидат за кмет за София?

- Местните избори са особено важни за СДС, защото там получаваме много голяма подкрепа. Донякъде е разбираемо от гледна точка на това, че много хора са кандидати за съветници, други за общински и районни кметове. И мобилизацията е по-голяма, и активацията на хората е по-висока.Националният съвет, ръководен от предишното ръководство взе решение да даде самостоятелност за коалиране на местните структури, като разделителната линия е недопускане на коалиция с БСП и ДПС. Това е разделителната линия и за евентуалното коалиране с колегите от ДБ. СДС смята, че основният опонент на десницата е левицата, и то БСП. Да, ние имаме забележки към ГЕРБ, но да не забравяме, че те са член на ЕНП.

В този смисъл даваме свобода на нашите местни структури свобода да направят коалиции – те обикновено са шарени – някъде работим добре с патриотите, някъде работим добре с ДСБ, така че ще търсим добро представителство в местния парламент с цел представителство на хората с дясно, реформаторско мислене с цел подобряване на техния живот.

- От известно време на „Раковски“ 134 съжителствате с Обединени патриоти на Валери Симеонов, отскоро и с „Воля“ на Веселин Марешки. Какви са отношенията, откакто сте съседи?

- Отношенията ни с тези формации са нормални. Но вероятно няма да се стигне до коалиране. Имаше предложения за обединение с „Воля“, което бе отхвърлено категорично от гледна точка на базови различия между нас. С патриотичните формации за европейските избори трудно ще намерим допирни точки от гледна точка на това, че държим нашите избрани депутати да отидат в групата на ЕНП. Там имат кандидат в лицето на Ангел Джамбазки. Доколкото знам, и Валери Симеонов също е излъчен за кандидат евродепутат. Въпреки, че няма да си партнираме за изборите, това не ни пречи да съжителстваме в крайна сметка.

- Не е имало конфликти между вас?

- О, не, такова нещо не е имало. Всичко е наред.

- Г-н Христов, смятате ли, че СДС ще се завърне в голямата политика и ще възстанови част от капацитета от зората на демокрацията?

- Това може да стане стъпка по стъпка - с много работа и адекватни политики. Т.е. трябва да реагираме на всичко, което се случва в България, да даваме нашите оценки и позиции  и да предлагаме политики, които очакват нашите избиратели. Само така бихме могли да върнем доверието. Да, едва ли в онзи вид, в който беше СДС в началото на 90-те, но смятам, че целта на партията и председателя в мое лице е да намерим подобаващо място в следващия парламент и да участваме в управлението на страната, може би евентуално в следващото.