Ливански политик-ветеран: Войната Израел-Хамас ще се разпространи

На въпрос за перспективата Ливан да бъде въвлечен във войната на Израел с Хамас, Уалид Джумблат, бивш ръководител на Прогресивната социалистическа партия (PSP), лидер на друзите и един от най-емблематичните политически ветерани в страната, отговаря с песимистична нотка, пише "Политико".

"Не мисля, че можем да избягаме", каза тъжно 74-годишният мъж, докато прогонва бързото си четиригодишно куче, Туеги, далеч от разнообразните ядки на маса, отрупана с книги, включително том за Томас Ман, който няма време да дочете. "Опитвам се да го прочета, но продължавам да ходя до телефона, за да съм в крак с новините", добави той.

Не е чудно, че телефонът на Джумблат продължава да звъни. Като лидер на 300 000-то друзско малцинство в страната и бивш командир в гражданската война от 1975-1990 г., всеки, който е някой в Ливан, се допитва до него като до оракул за това как страната може да избегне поглъщането в нов конфликт. В крайна сметка той е човек, който знае как едно малцинство може да оцелее и дори да просперира, когато е заобиколено от противници.

Този път обаче той се опасява, че шансовете са срещу Ливан.

Страната се наблюдава отблизо като потенциален втори фронт във войната на Израел срещу Хамас, на фона на силни страхове, че Хизбула, мощна ливанска шиитска милиция, подкрепяна от Иран, ще започне тотално нападение срещу Израел от север.

В широкообхватно интервю за "Политико" в дома си в квартал Мсайтбех в Бейрут, Джумблат осъди липсата на глобално лидерство от висок калибър и прехвърли вината за последната криза на Вашингтон за пренебрегването на палестинските стремежи за държавност и каза на САЩ да дръпне обратно самолетоносачите, за които се смята, че са готови да нанесат удари срещу цели в Ливан.

Според него това е криза, която само Израел, САЩ и Иран имат силата да разрешат.

Подкрепяйки мрачната си прогноза, Джумблат каза, че той и най-големият му син Теймур се подготвят в планината Шуф, прародината на ливанските друзи, на 40 километра от Бейрут, за да приемат бежанци. Той подчерта, че това убежище ще бъде отворено за всички - независимо дали са шиити, сунити или християни - ако трябва да избягат от битки в случай, че страната се върне към война.

Досега, след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, сблъсъците между Хизбула и Израел бяха ограничени до удари по военни цели, оставайки в рамките на това, което ливанските политици описват като "правилата на играта", установени неофициално за да се намалят грешните изчисления от Израел и Хизбула през годините, откакто водиха 34-дневна война през 2006 г.

"Палестинците са изоставени"

Говорейки точно когато президентът на САЩ Джо Байдън завърши седемчасовото си посещение в Израел, Джумблат изглеждаше обезпокоен и притеснен. Той беше разочарован от забележките на американския лидер в Тел Авив, които само усложниха, каза той, дезертирането на Америка от ролята ѝ на честен брокер.

Той определи американската електорална политика като отчасти виновна, но също така

се оплака от отсъствието на лидери от ранга на бившия държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, бившия френски президент Жак Ширак и бившия германски канцлер Ангела Меркел,

като каза, че международната общност не се ангажира с опасностите от това, което може да се случи в Ливан.

"Няма никой - ние сме сами", каза той, признавайки, че ливанците са сведени до странични наблюдатели в катастрофа, която може да ги погълне, като арабите са отхвърлени като терористи, а не като партньори в преговорите.

"Току-що бях с премиера, а онзи ден бях с (председателя на ливанския парламент) Набих Бери. Опитваме се, но какво можем да направим? Ако имате някой, с когото можем да говорим, американци или французи или някой на Запад, кажете ми. Те просто виждат терористи навсякъде. Те смятат, че това е терористичен проблем, докато е палестински проблем.

Палестинците са изоставени от международната общност", каза той.

Попитан какво би казал, ако американците му се обадят за съвет, той избухна с бързи три незабавни отговора. "Трябва да има прекратяване на огъня, установяване на хуманитарни коридори - забравете за 20-те камиона с помощи (крайно недостатъчно) - след това освобождаване на цивилни затворници."

"Тогава се обърнете към по-голямата картина", добави той. И под по-голямата картина той имаше предвид разочарованата държавност на палестинците, която той подчерта като "първопричината" за регионалната експлозия.

Основното му оплакване беше, че Вашингтон не вижда как случилото се в Газа или с палестинците е повлияло на целия регион в по-широк план.

Той обвини американците, че смятат, че двете могат да бъдат разделени. "Но те не могат да бъдат разделени", каза той.

Без широко политическо решение ситуацията е безнадеждна. "Опитът да се унищожи Хамас няма да доведе доникъде."

"Вие не избирате съдбата си"

Джумблат често е трябвало да гледа съсредоточено върху по-голямата картина, за да оцелее лично и да защити друзите, секта, основана в Кайро през 11 век, която смесва шиизъм, християнски гностицизъм и гръцка философия.

Той го направи - демонстрирайки забележително самообладание за млад мъж - когато седна срещу Хафез ал-Асад през 1977 г., малко след като сирийският автократ уби баща му Камал Джумблат. Той се заигра с измислицата, че засадата на път в планината Шуф е дело на Израел, а не на човека срещу него. Година по-рано леля му, сестрата на баща му, е убита. Черно-бели снимки на родителите му са изложени на видно място в дома му.

Джумблат изчака да уреди тези сметки - подкрепяйки бунтовниците в Сирия, когато те се надигнаха, за да се опитат да свалят сина на Асад, Башар.

Насилието и конфронтацията са проникнали в живота му. Като 10-годишен той е свидетел на американските морски пехотинци, които кацат в Бейрут през 1958 г., изпратени от президента Дуайт Айзенхауер, за да овладеят нарастващото напрежение по искане на президента на Ливан Камил Шамун, християнин.

Като малко момче той е отвлечен и почти екзекутиран от маронитски християнски милиции. През 1982 г. оцелява след взрив на кола бомба близо до къщата си в Бейрут.

Джумблат е наследил родовия дом в Шуф, изграден бавно в продължение на два века върху основите, оставени от кръстоносците и попада под светлината на прожекторите като лидер на друзите, ръководител на Прогресивната социалистическа партия, основана главно от баща му. Дългогодишен поддръжник на палестинците, той се

сбогува със своя приятел, лидер на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат, когато той и неговите бойци бяха изселени от Ливан през 1982 г., стреляйки с AK-47 за поздрав.

Той никога не се е стремял към толкова високопоставени роли и никога не е искал да бъде наследник на феодална и политическа династия, предпочитайки живота си на журналист и карайки мотоциклет, наслаждавайки се на нощния живот на Бейрут. "Човек не избира съдбата си в живота".

През десетилетията той е бил основна фигура в центъра на главозамайващо сложната сектантска политика на Ливан, маневрирайки между всички, според променливите обстоятелства - и често критикуван за това, но нямайки друг избор да се ориентира в различни конфигурации на ливански секти и групи и външни сили за защита на друзите.

Решение с две държави

Сега фокусът му е толкова върху Ливан, колкото и върху друзите. Той твърди, че САЩ само нагнетяват напрежението в региона, като изпращат самолетоносачи в района, като не виждат по-голямата картина и като не успяват да се справят с установяването на независима държава Палестина заедно с Израел, чиито очертания бяха договорени 16 години по-рано на конференцията в Анаполис. "Всичко, което направиха оттогава, е да говорят и говорят, и говорят, и позволяват повече израелски селища на Западния бряг", протестира той.

"Смазването на Хамас няма да реши проблема. Трябва да се върнем към основния проблем, към решението с две държави.

Трябва да видите по-голямата картина, а американците не го правят и те ескалират всичко със своята реторика и с преместване на самолетоносачи тук. Защо трябва да докарате два големи самолетоносача в района? С мирна цел ли е? За опазване на мира ли е, или какво?"

Той няма голяма надежда, че бедствието ще бъде избегнато от срещата на върха на регионалните лидери, включително от Турция и Катар, планирана от египетския лидер Абдел Фатах Ел-Сиси за събота. "Те не са играчи", каза той. "Те нямат никакво влияние. Тримата играчи са Израел, Иран и Америка."

"Американците биха могли да ограничат Израел, ако решат да го направят,

но единственият път, когато американците наредиха на израелците да се изтеглят, беше през 1956 г., когато израелците нахлуха заедно с французите и британците", продължи той.

Джумблат вярва, че Израел има всички намерения да нахлуе в Газа и след това да анексира северната ѝ половина. "Група луди хора в Израел ще го направят,

защото планът е да вземат половината Газа", каза той.

А ако Израел нахлуе? - "Е тогава Хизбула и Иран ще решат какво да правят."