Лора Мирчева пред Lupa.bg за мечтата си да бъде актриса: След ролята на Мери Месарката в „Братя“ се притеснявам да си купувам месо и ножове, защото хората мислят, че планирам поредното убийство

Сериалът "Братя" приключи в края на 2022 г., но многобройните зрители на хитовата криминална драма продължават да се вълнуват от различните герои и разнообразните сюжетни линии през петте сезона. Неслучайно "Братя" се превърна и в най-гледания и коментиран сериал на Нова телевизия в социалните мрежи през последните три години. В последния, пети сезон на филма зрителите бяха силно заинтригувани от образа на Мери Месарката - хладнокръвна жена, която с лекота разфасоваше, както месо, така и хора, набелязани от мафията да бъдат ликвидирани. В ролята на Мери Месарката влезе атрактивната русенка Лора Мирчева. По образование тя е икономист, но професионалният й път я отвежда към киното, което самата тя обожава и към което се стреми.

Lupa.bg среща своите читатели с Лора Мирчева и с нейната любопитна и интересна житейска и професионална история и с мечтата й да бъде актриса. Самата тя стана популярна сред телевизионните зрители покрай ролята си на фаталната Мери Месарката, чийто смразяващ поглед бе достатъчен да внесе ужас и страх у мнозина. Самата Лора споделя, че т.нар. лоши герои са много по-голямо предизвикателство за нея и са й много по-интересни психологически за изследване. Вероятно и заради това Лора Мирчева се справи блестящо с мрачния образ на своята героиня. В живота обаче актрисата няма нищо общо с екранната си героиня, тъй като е усмихната, сърдечна и отзивчива, обича да помага и никога не бърза да съди хората. 

В какви комични ситуации обаче изпада Лора Мирчева заради ролята си в "Братя" и как съдбата я отведе в Лондон, където също се снима, гордата русенка разказва пред Lupa.bg.

Ролята на Мери Месарката в сериала "Братя" сериозно предизвика моя интерес и бях доста впечатлена от образа, споделя Лора Мирчева 

- Лора, в последния сезон на сериала „Братя“ зрителите ви гледаха в ролята на Мери Месарката, която без да й мигне окото изпълняваше мокри поръчки. Образът на героинята ви беше доста психарски да кажем. Как бяхте избрана за ролята и беше ли ви на вас самата интригуващ образът на Мери?

- Предложението беше много интересно и дойде неочаквано за мен. Миналата година се готвех да ходя на море и точно тогава ми се обадиха от продукцията и ми казаха, че имат интересна роля за мен. След това пратих на кастинг режисьорите мои снимки и видео, като първоначалната идея на сценаристите бе аз да се появя само в два епизода. Но след като са получили видеото и снимките разбрах, че са написали ролята специално за мен. Това много ме зарадва и приех отговорно ангажиментите си в сериала.

Преди „Братя” имах участия в сериала „Тя и той”, в Лондон също съм се снимала в няколко сериала. Но след като се прибрах в България се отдадох повече на другата си професия, която е свързана с подбор на персонала. Поканата да участвам в „Братя” беше завръщане не само към България, но и към мечтата ми да бъда актриса. Преди това са ме викали да се снимам в реклами и в други дребни проекти.

Но ролята на Мери Месарката предизвика сериозно моя интерес, бях доста впечатлена от нея и затова промених всичките си планове за морето. Аз харесвам по-нестандартни образи и търся начини да си говоря с такива хора, любопитни са ми като история, характер и ми е интересно защо са стигнали дотам.

Лошите образи в киното винаги са ми били по-любопитни, казва актрисата

- Вдъхновявате ли се от криминални филми?

- Да, гледам различни филми за убийци и то не просто за убийци, а са масови убийци. Много са ми интересни. Винаги съм си представяла, че мога да ги изиграя и мога да вляза в кожата им. Всеки носи в себе си добра и лоша страна. Аз съм открила, че в мен има достатъчно лоша страна, за да мога да я покажа на зрителите. Много хора са ми казвали, че погледът ми е много силен, въздействащ. И бих могла да изразя това и от мен в киното да излезе въздействащ убиец. На мен самата ми е интересно да изследвам лошата си страна. Лошите образи в киното винаги са ми били по-любопитни.

- Освен хладнокръвна убийца играете и месарка – разфасовате с лекота месо в магазина, а после със същото самообладание разкоствате и хора.

- (Смее се) Да, Мери Месарката така действаше. Има доста хора, които убиват жертвите си без да им трепне нещо. Колкото и странно да звучи ми беше мечта да вляза в такъв образ. Харесвам в ролите ми да има адреналин. И в тази роля имаше точно такъв адреналин и нямаше как да я откажа. Още преди да започнем снимки смятах, че мога много да дам от себе си и се радвам, че и продуцентите са го усетили. Отдадох се изцяло на ролята, гледах филми с подобни персонажи като „Мълчанието на агнетата”. Като модели те ме водеха в изграждане на образа.

Бях си създала вътрешна представа как точно трябва да изглежда тази убийца и как трябва да се държи. Например в сцената с разпита в полицията при инспектор Черкезов режисьорът ми каза да гледам в една точка и изобщо да не си измествам погледа. Аз мислех да играя с поглед, но режисьорът прецени, че е по-добре да гледам в една точка и да създам усещането, че все едно не разбирам какво се случва и какво ме питат. Много хора ми казаха, че в тази сцена съм била желязна, което ме радва. Беше трудно, тъй като исках Мери Месарката да стресне полицаите с негативна енергия. (смее се)

Героинята на Лора сериозно опъна нервите на героя на Дани Ангелов в "Братя" - инспектор Черкезов, както и на героинята на Анна Махмурова, която игра разследващ полицай

- Поизнервихте „добрите” момчета в сериала.

- Поизнервих ги, но те искаха да заловят и горкото ми кученце и да му направят нещо лошо. Ясно е, че Мери е голям изрод. Но чрез нея влизам в друг свят, който хората дори не подозират, че съществува. Моята героиня в „Братя“ продава месо, но какво се случва с нея на втори план малко хора биха могли да си представят и затова всичко трябваше да бъде завоалирано и да не се разбира много какво всъщност прави тази дама. Мери изпълняваше мокрите поръчки абсолютно хладнокръвно, тайно от целия свят. Тя гледаше да е незабележима и да не прави впечатление, да не се разбира лесно какво мисли и какво чувства. Затова например от гримьорите се изискваше да не ми слагат никакъв грим.  

- Имате ли обратна връзка със зрителите и дали са ви спирали на улицата да ви питат за ролята или пък имало ли е случаи, когато сте стряскали някого навън с поглед, без да искате?

- Надявам се, че бях убедителна в тази роля и че съм всявала ужас. (смее се) Имам една любопитна случка, след като петият сезон започна да се излъчва по телевизията и след като се появи моят персонаж.  Чаках на опашка в магазин и в един момент една жена се обърна към мен и ме погледна с такова вцепенение, такъв ужас се четеше в очите й и аз първоначално си помислих, че се познаваме или пък че просто някъде сме разговаряли, защото аз съм много общителен човек и имам много познати.

Но в един момент, след като жената стоя безмълвна в продължение сигурно на 30 секунди и след като ме гледаше вторачено, аз я попитах: „Извинете, познаваме ли се?” И тя с треперещ глас каза: „Не! Вие сте Мери, нали?” Казах: „Да, но не се притеснявайте. Нямам поръчка за вас, свършиха парите.” Обърнах го на майтап, защото видях, че е ужасена и сърцето й беше буквално в обувките. Наистина тя очакваше от мен да извадя я бухалка, я нож. (смее се) Затова на няколко пъти се наложи да я успокоя.

След това като се успокои тя започна да ме разпитва с какво се занимавам. Честно казано вече доста се притеснявам да си купувам месо и ножове от магазините, защото хората, които ме разпознават, може да си помислят, че планирам поредното убийство. (смее се) Иначе вкъщи съм обезкостявала само пиле и агнешко.

Лора "се заканва" на колегата си Калоян Катинчаров, който влезе в ролята на полицай в сериала

- Вие самата обичате ли да готвите?

- Да, много и много исках да имаме месарски магазини. Преди няколко години написах един проект, но за съжаление не спечели финансиране. Ако имах месарски магазин, сигурно щеше да е невероятно съвпадение. Чудя се дали продуцентите на „Братя” не са ме проучили, за да разберат, че имам интереси в тази област. Кулинарията ми е страхотно хоби. Както и любовта към киното. Тя е от много, много години.

Баща ми е актьор  - Любо Мирчев, той играеше както в Драматичния театър в Русе, така и в Кукления и аз често седях в театъра. Наблюдавала съм нещата зад кулисите, общувала съм с актьори. Голяма част от моите приятели са от тези среди. Макар актьорството много да ме привличаше умишлено не исках да се занимавам с тази професия, защото ми се струваше, че няма да блесна толкова много, колкото баща ми, например. Не исках да бъда в сянката на баща си.

Заедно с Неда Спасова и Владимир Михайлов на снимачната площадка на "Братя"

- Доколкото знам обаче сте кандидатствали в НАТФИЗ.

- Да, но прецених, че там не е моето място и завърших икономическа специалност. Но няма нищо случайно. Попаднах в киното съвсем случайно, но всъщност не е случайно. Трябваха ми пари и отидох на един кастинг. Тогава се запознах с редица режисьори, влязох в регистри на кастинг агенции и за мен това беше добре дошло и ми носеше доходи. С течение на времето ми стана интересно и ходих на мастър класове, после в Лондон изкарах няколко бързи курса по актьорско майсторство и се развивах в тази област. Реших, че имам какво да дам на киното и да се надяваме, че това завръщане ще ми донесе нови интересни предизвикателства и по-големи роли. Не съм си го поставила като фикс идея, но ми е мечта.

Смятам, че хората се намират. Когато ти търсиш нещо много е голяма вероятността да не го срещнеш, а когато не го търсиш, то само те намира и това е твоето нещо. Смятам, че ролята на Мери много пасваше на натюрела ми и в някаква степен аз се идентифицирах с Мери, която имитира баща си и по тази линия аз намерих общи черти с моя живот. Не с убийствата, разбира се. Винаги съм се опитвала да подражавам на баща си, който за мен е водеща мъжка фигура в живота ми. И нещата се случиха по интересен начин.

Оставям на съдбата да ми донесе следващата изненада. Тази беше много приятна, срещна ме с много интересни хора, запознах се със страхотни актьори и личности като Христо Шопов, Веселин Калановски, Влади Михайлов, Дани Ангелов, Искра Донова, Йоанна Темелкова. Това са много, много големи артисти, много големи професионалисти, те създаваха изключително усещане в мен за истинност. Много добре си партнирахме с тях.

С Дани Ангелов партньорството ни беше изключително ползотворно. С младите актьори Анна Махмурова и Калоян Катинчаров, които играха полицаи и които са много обещаващи актьори, също ми беше много приятно да работя. Щастлива съм, че срещнах точно този екип, хората зад камерата също създаваха страхотно усещане. Създадохме приятелски връзки и сега поддържаме контакт. Радвам се, че станах част от това семейство.

- В Лондон сте се снимали в сериал, в който играете полицейски инспектор. А след това „станахте” масов убиец. Беше ли ви интересна тази творческа метаморфоза?

- Да. Колкото и да е странно възприемам себе си като артист. Не съм завършила актьорско майсторство, актьорството не ми е основната професия, но смятам себе си за артистичен човек, а артистът влиза във всякакви роли. Играла съм и проститутка на магистралата, играх и лесбийка в „Тя и той”, в Лондон също влизам в най-разнообразни роли. Всичко ми е интересно.

Лора в центъра на британската столица

- Как попаднахте в Лондон?

- През 2010 г. заминах за Лондон, като ме водеше интересът към сцената. Обичам театъра, музиката. В началото съм се занимавала с работа, която ми носи някакви средства – работила съм в ресторанти, занимавала се съм с кетъринг. В момента, в който вече разполагах с нужните документи в Англия се регистрирах в агенции, които осигуряват работа в киното и в продължение на няколко години имах доста ангажименти. Снимала съм с Том Круз, говорила съм си с него. Снимала съм в сериали за Би Би Си. И там ме арестуваха във филма. (смее се) Не е лошо някой симпатичен полицай да те арестува. Нямам против. (усмихва се)

- Защо се прибрахте в България?

- По време на ковид пандемията в Англия прекъснаха доста  дейности, не се и снимаше и се наложи да се върна. Сега обаче отново се връщам към ангажиментите си в Лондон, свързани с киното.

Актрисата обича да пътешества по света

- Какво е мястото на родния ви град Русе в сърцето ви?

- Русе е град с много традиции в културата. Аз съм израснала в много хубава артистична среда и съм благодарна на всички хора, които съм срещнала още в ранна детска възраст. Корените са ми пуснати в този град. Аз без него не мога да живея. Ако по някаква причина загубя посоката се връщам там и си възстановявам силите. Имам отправна точка – Русе ми е като енергиен източник – не само реката, но и спомените, нещата, които съм изживяла, безбройните срещи, събития, училището, което съм завършила.

Първите ми изяви на сцена бяха в училище, в „Тартюф”, на който бях и режисьор. Тогава облякох моите съученици с костюми от театъра и се получи много интересно представление. Духът на града е много силен. Хората до голяма степен допринасят за поддържането на този дух, за съжаление по-голяма част от хората, които са дали своя голям принос за града, вече ги няма. Но там са родени или пък са работили хора като композитора Йосиф Цанков, като режисьорите Любен Гройс и Стоян Камбарев.

В моя живот има хора с голям творчески заряд, които от ранна детска възраст съм възприемала като приятели на майка ми и баща ми и които са ми давали път да се развивам. Родителите ми са хора с много демократично мислене. От малка съм пътувала много в чужбина и затова имам тази любов към пътуванията, към други култури и традиции. И сега пътувам, предпочитам далечните дестинации, иска ми се да видя други култури, други народи. Това много ме обогатява. Обичам да говоря с местните хора, които за мен са неизчерпаем източник на идеи и вдъхновение.  

- Как бихте описали самата себе си?

- Аз съм много любопитен и любознателен човек и обичам да се срещам с хора. Затова ми е много интересно да пътувам в различни държави. Ако ми дадат сега да изиграя африканка или южноамериканка, спокойно мога да го направя, защото съм разговаряла с много такива хора и те не са ми чужди като персонажи.

Бих искала да споделя обаче, че образът ми в "Братя" няма нищо общо със самата мен в живота. Някои зрители възприемат буквално героинята ми, свързват персонажите с истинския човек и смятат, че и в живота съм мрачна и странна, а това далеч не е така. Аз съм лъчезарна, състрадателна, обичам да помагам и да давам положителна енергия на хората. Много съм позитивна и отворена към приятели и непознати, радвам им се, възприемам ги такива, каквито са и не искам да променям никого, толерантна съм, дори към негативните им черти.

Така съм възпитана. И може би точно заради това те търсят моята компания, защото не ги коря или не ги карам да се чувстват неудобно.

Не съм расист, не съм хомофоб, обичам хората с цялата им цветност и различност. Това възприемане на света много ми помогна в Англия. Там се живее в невероятна толерантност, всеки си има място под слънцето и има право да постигне това, към което се стреми. В България точно това най-много ме смущава, защото завистта е на първо място – кой има повече пари, кой има по-голяма власт, по-скъпи часовници и т.н. и едва ли не хората са готови да се избият. Аз не съм чак толкова екстремна по отношение на тези неща.

Харесвам живота такъв, какъвто е. Не съм съгласна с много неща, които се случват в България, но пък се старая да бъда позитивна. За мен на първо място трябва да е човекът. Като хуманитарно насочен човек смятам, че трябва да има грижа за хората и ме вбесява, че в България няма такава грижа. Понякога хората тук се карат за дреболии и за незначителни неща – като например кой на чие място спрял на паркинга. Бих искала да сме по-добри едни към други и политиците трябва да работят за хората, а не само да взимат едни средства и да не правят нищо. Аз съм свидетел на падането на режима на Тодор Живков. Всички от нашето поколение си мечтаехме за промяна. Но тя не се случва точно така, както сме си я представяли и това ме натъжава. Но иначе съм настроена положително към света и не обичам да критикувам.

- Синът ви също тръгна по вашите стъпки и е запален по актьорската професия. Щастлива ли сте от това негово решение?

- Синът ми Божидар участва в театралната трупа в училище, водена от Мая Мицова. Той беше включен в едно представление по новела на Марк Хадън "Странна история за куче през нощта." Покрай тази театрална трупа и репетициите аз доста често се включвах в техните сбирки. Осигурих им костюми и се запознах с много от децата. Те са изключително талантливи и отдадени на това, което правят. Изявите на сина ми много ме радват, той вече за втори път участва в спектакъла. Божидар получи и роля в "Хамлет" в училищния театър. С "История за куче" спечелиха през май Голямата награда на един театрален фестивал. Те изнесоха цялото представление на английски и бяха страхотни.

В Драматичния театър в Русе директорът Боян Иванов също поставя спектакъл по "Странна история за куче през нощта" и през септември непременно ще заведа децата от училищната театрална трупа на една от репетициите. Те обожават театъра. Радвам се и се гордея, че синът ми се труди и се развива и аз го подкрепям напълно. Той завърши и годината в училище много добре, имаше много изпити и класни, но се справи отлично. Помагах му с каквото мога. Сега пак съм на линия за нови подвизи в киното.