Луканов или Тренчев подпалиха Партийния дом?

Андрей Луканов нареди на Държавна сигурност и на МВР да подпалят Партийният дом, за да заличат всички следи от грабежа на държавата от страна на БКП и да унищожат всички уличаващи партията документи. Това е една от версиите за палежа на седалището на Българската комунистическа партия в нощта на 26 август 1990 г., лансирана от десните кръгове часове след бурните събития.

Другата – коренно противоположна версия се защитава от представителите на левицата и бившите служби. Синдикалният лидер д-р Константин Тренчев и неговите хора от „Подкрепа” драснаха клечката, за да предизвикат хаос и да свалят властта, смятат те. Има и трета - тогавашният премиер комунист Андрей Луканов действа в синхрон с демократичната опозиция от СДС и се договаря с Тренчев Партийният дом да бъде подпален, защото палежът ще донесе дивиденти и на двете страни.

Случайно ли не през бурния 26 август президентът Желю Желев, който е избран на поста от Великото народно събрание 26 дни преди това – на 1 август, не е в София. Странно в този ден държавният глава е в резиденция „Евксиноград”, а премиерът Андрей Луканов и идеолог на преврата срещу Тодор Живков е на посещение в Прага.

Формалният повод протестиращите да нахлуят в масивната сграда и да я подпалят е искането им да бъде свалена огромната червена петолъчка от върха на сградата. Пламен Станчев от Града на истината и активист на движение „Инициатива за гражданско недоволство”, заплашва, че ще се самозапали, ако до 48 часа не бъдат изпълнени исканията на протестиращите.

Огнената стихия обхваща Партийния дом от поне 8 различни места

Главна прокуратура образува Наказателно дело № 53. Още през 1991 г. следствието излиза със становище, че пожарът е дело на „екзалтирани екстремисти”. Обвиняеми са 38 души, сред тях са човекът-факла Пламен Станчев и Константин Тренчев. Съдът връща делото цели четири пъти, а през август 1996 г. следствието е прекратено поради изтичане на давност. До процес така и не се стигна и съдът не отсъди нито кои са поръчителите, нито кои са преките извършители. Равносметката е, че изгарят 40 стаи, а 94 помещения са плячкосани, като тяхното имущество е разграбено или изгорено. Изгарят важни документи, досиетата не са сред тях.

Имахме информация, че хора на „Подкрепа” са запалили Партийния дом и акцията е била организирана, съобщи преди 9 години на специална пресконференция по случай 20-годишнина от палежа полк. Любен Левичаров, бивш директор на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП) и един от идеолозите на кръга „Монтерей”. През 1990 г. той е оперативен работник от ДС в Софийско градско управление на МВР.

Според Левичаров преди атаката срещу Партийния дом в сградата са влезли хора на „Подкрепа” с гащеризони, които носели бидони със силно запалителна течност. „Лакът, с който бяха намазани стените в Партийния дом, беше внесен от ГДР и издържаше на много високи температури на горене. Затова предполагахме тогава, че запалителната течност е внесена заради това”, обясни бившият антимафиот номер 1. Той допълни, че през 1990 г. „Подкрепа” била най-екстремистката част на опозицията, а лидерът й д-р Константин Тренчев ходел въоръжен и с охрана много преди ерата на мутрите.

40 стаи изгарят, а 94 помещения са плячкосани в нощта на 26 срещу 27 август 1990 г.

Бившият директор на ЦСБОП разказа, че двама ливанци са заснели събитията изцяло, като се започне от сутринта на 26 август до ранни зори на 27-и. Те предали копие от филма на следствието, но по-късно то изчезнало. „Много от лумпените бяха влезли да крадат компютри, техника и пишещи машини. По-късно опитаха да ги продават, но ги открихме”, сподели Любен Левичаров.

Ген. Атанас Семерджиев, който по това време е вицепрезидент на Желю Желев, смяташе, че палежът е бил опит за метеж и последно усилие от страна на радикални елементи от СДС да разпуснат Великото народно събрание и да се въведе президентско управление. По същество това си беше преврат, отсече навремето партизанинът и екс вътрешен министър. Малко преди да почине той директно обвини за нагнетяване на напрежението д-р Тренчев, който през цялото време на бунта призовавал за генерална стачка в цялата страна и подкокоросвал хората от Града на истината към екстремистки действия.

Ето и изповедта на вече покойния ген. Семерджиев за събитията от август 1990-та: „Маргарита Михнева написа статия, в която излъга, че рубинената звезда на Партийния дом струва толкова много, че с тези пари може да се изплати държавният дълг. Пламен Станчев пък обяви, че ще се самозапали, ако звездата не бъде демонтирана. Намерението и на отец Амбарев да се пали бе част от сценария. Медии, телевизии - всичко бълваше срещу БСП. Помните телевизионното обръщение на Йосиф Петров и на Радой Ралин, с което призоваваха софиянци да се стекат пред Партийния дом, за „да се спасява” животът на Пламен Станчев и отец Амбарев. Направиха обръщение, макар че знаеха, че МВР бе взело мерки това да не се случи. По-късно бай Йосиф Петров ми се извини и каза, че Радой го е подвел. В момента, когато се появиха на екрана, извиках дежурната кола на УБО и отидох на площада. Мъчех се да пробия, имаше над 10 000 души и след обръщението прииждаха още. Целта е била да се съберат двеста-триста хиляди души и да ни пометат.

Ген. Атанас Семерджев отказа да прати вътрешни войски срещу протестиращите от Града на истината

Желю Желев бе изрекъл мисълта, че да успее „нежната революция“ трябва да се съберат около триста хиляди протестиращи. По време на пожара тълпата бе голяма. Бяха озверели хора, готови да разкъсат всеки, който им противоречи. Извикахме дежурното поделение на баретите, което застана пред главния вход на Партийния дом. Това озвери още повече множеството. Тогава ген. Стоянов даде команда хората му да влязат вътре и да изпълняват задълженията си. Обстановката ескалира и предложих на Тренчев да отидем в телевизията и да призовем към разум и успокояване. Той отказа. Вместо това пред камерите поиска да обявя разпускане на Великото народно събрание и въвеждане на президентско управление. А това означаваше държавен преврат.”

Първият вицепрезидент бе категоричен, че истината за палежа е била потулена от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, както и от вътрешния министър в кабинета на Филип Димитров Йордан Соколов и от тогавашния шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров. Години по-късно редица дейци на СДС начело с президента д-р Желю Желев обаче признаха заслугата на комунистическия генерал Семерджиев да не се стига до кръвопролития. Още повече, че кръгове в БКП притискали вицепрезидента, който бе най-дългогодишният началник на Генщаба, да повика вътрешни войски и да смаже опозицията.

Палежът беше умишлено организиран от кръгове в БКП и беше извършен от структури на МВР и ДС, твърдят пък представители на синята опозиция. Те смятат, че пожарът е извършен умишлено от комунистите първо, за да изгорят важни документи и второ, за да прехвърлят вината върху протестиращите от Града на истината. Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев открито прехвърля вината на вече покойния премиер Андрей Луканов.

Синдикалният лидер д-р Константин Тренчев (с микрофона) призоваваше протестиращите към неподчинение в паметната нощ на пожара

В документалния филм „Приключено по давност”, посветен на палежа на Партийния дом, режисьорът Малина Петрова, развива тезата, че досиетата не са били там, а по-скоро целта на палежа са били документи за връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. – комуникации, финанси, износ и внос на капитали, секретни решения на Политбюро. Авторката е убедена, че не „лумпените” са запалили Партийния дом, а  всичко е протекло по добре отработен сценарий. Главни действащи лица са били „дебеловрати момчета с бухалки”.

При работата си над филма тя се натъква на безспорни доказателства, че някои от участниците в бурните събития скоро след тях се оказват притежатели на скъпи имоти в центъра на София, сядат в луксозни коли. Огънят изпепелява голяма част от архива на ЦК на БКП, както и на Градския комитет на партията в София. Най-засегнати от пожара са две стаи, в които са били финансовите служби на БКП.

Според свидетели, хората, които нахлуват на 26 август вечерта в сивата сграда, били напълно наясно накъде точно да се насочат из сложния лабиринт на Партийния дом и кои стаи точно да палят. А това няма как да стане без вътрешен човек или по-скоро без вътрешни хора, които предварително да са инструктирали т.нар. „лумпени” къде да палнат клечката.

Радой Ралин беше знаме за синята опозиция. На снимката поетът сатирик говори на първия митинг на СДС на 18 ноември 1989 г. пред „Св. Александър Невски”

През 1990 г. в Партийния дом се помещава и предизборният щаб на вече преименувана в БСП БКП, оглавяван от небеизвестния зам.-началник на Първо главно управление на ДС ген. Любен Гоцев. Неговата версия за палежа пък е, че пожарът е „местна инициатива с инструкции от вън. Изпълнителите са българи, но и външни фактори”. Свидетели твърдят, че именно в предизборния щаб на БСП имало бидони със запалителни течности като спирт и ацетон, които били включени в действие.

Във филма на Малина Петрова емигрантът Петър Бояджиев споделя скандални неща за Луканов и Тренчев. Бояджиев живее във Франция, а през 1990 г. се връща да помага на опозицията и който през 1992 г. дори е кандидат за премиер от името на БСП, но се оказва, че не може заеме поста, тъй като има двойно гражданство – българско и френско. Според емигранта в телефонен разговор д-р Константин Тренчев му съобщил, че Луканов го е насърчил към по-активни улични протести и му е казал директно, че на Партийния дом заслужава да й се драсне клечката.

Бояджиев е убеден, че комунистите стоят зад палежа, за да прикрият своите престъпни действия в миналото и изтичането на финансови потоци към чужбина.

На 1 август 1990 г. д-р Желю Желев е избран за президент от Великото народно събрание

Бурната 1990 г. е белязана с куп събития в новата българска политическа история. На 3 януари стартира Кръглата маса – т.нар. консултации между комунистическите управници и опозицията, които се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика. Основните резултати са премахването на член 1 от Живковската конституция, разпускане на политическата полиция- ДС, деполитизиране на армията, милицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота. Премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция.

Взето е и решение за свикване на 7 Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. На 3 април – само 4 месеца след свалянето на Тодор Живков от власт – БКП е преименувана в БСП. Начело на партията е някогашната дясна ръка на Първия и близък до дъщеря му Людмила Александър Лилов. Професорът обаче изпада в немилост и през 1983 г. Тато го гони от Политбюро. На 29 март кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България. България постепенно научава ужасяващи истини за лагерите край Ловеч, Белене и Скравена.

На 10 и 17 юни се провеждат избори за Велико народно събрание. Печели ги БСП с 47 %, макар че СДС очаква да е победител. На 7 юни на Орлов мост в столицата 1 милион граждани се събират на последния предизборен митинг на опозиционната сила. Това дава увереност на СДС, че ще спечели първия свободен парламентарен вот. Синята опозиция обаче получава 36 %, ДПС – 5,75 %, БЗНС – 4 %.

Сред привържениците на СДС се разпространява мнение за манипулация на изборните резултати и започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 11 юни в Софийския университет „Св. Кл. Охридски” е обявена окупационна стачка. На 13 юни обаче Координационният съвет на СДС излиза с декларация, с която признава изборите и призовава гражданите да преустановят нарушаването на реда. На 14 юни в телевизионно предизборно студио на СДС преди втория тур е излъчен спорният видеоматериал, в който президентът Петър Младенов изрича „По-добре е танковете да дойдат”.

На 4 юли около президентството започва протестна седяща стачка, която по-късно се трансформира в палатков лагер „Градът на истината”, като форма на натиск БСП да признае фалшификации на изборите, да бъде оповестено имуществото на ѝ, да се определи дата за процес срещу Тодор Живков и др. На 6 юли Петър Младенов подава оставка като президент (председател) на републиката. На 1 август ВНС избира лидера на СДС д-р Желю Желев за президент, който от своя страна предлага ген. Атанас Семерджиев за вице. Дни преди това партизанинът, който е вътрешен министър, заплашва от трибуната на парламента, че ще си тегли куршума, но няма да извика баретите срещу протестиращите граждани.

Луканов, който оглавява еднопартийно правителство на БСП, подава оставка на 7 август, но в края на месеца отново е избран за министър-председател, а на 22 септември ВНС избира второто му социалистическо правителство. То обаче оцелява само до края на ноември. Червеният кабинет пада под напора на мощна стачка на „Подкрепа”. В спомените си президентът д-р Желю Желев оптимистично отбелязва, че падането на второто правителство на Луканов е „последната фаза на „нежната революция“ в България”. На 15 ноември Народна република България става Република България. Годината приключва с нов премиер – безпартийният юрист Димитър Попов, който съставя коалиционен кабинет.

Андрей Луканов бе мразен от среди в БСП заради договорките си с опозицията

Драмата с палежа започва на 26 август и приключва в първите часове на 27 август 1990 г. Свидетели твърдят, че огънят лумва от поне 8 места. През лятото на 1990 г. Народното събрание решава да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт от публични места. Висшият съвет на БСП се съгласява да се махне огромната рубинена петолъчка от върха на Партийния дом, но умишлено протака свалянето й. През това време на площад „Девети септември”, който ще се преименува на „Батенберг” е разположен „Градът на истината”, създаден от гневни граждани, които не приемат манипулираните резултати от изборите за ВНС.

Пламен Станчев и отец Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако комунистическият символ не бъдат свален до 20,30 ч. на 26 август. Протестът им провокира хиляди столичани, които се събират на площада. В 20,40 ч. лидерът на „Подкрепа” д-р Константин Тренчев говори пред събралите се и заплашва властта, че хората ще атакуват омразната сградата, символ на комунизма. В 21,15 ч. в ефира на БНТ Радой Ралин и поетът земеделец Йосиф Петров отправят призив към президента петолъчката да бъде демонтирана, за да не се стига до крайности. Минути разярени граждани атакуват сградата и нахлуват в нея, а малко по-късно Партийният дом вече е обхванат от пламъци. Радио София излъчва призив на президента д-р Желев за въздържане от насилие.

Огнената стихия е погасена малко след 3 часа през нощта. Има свидетелства, че пожарната твърде много се е забавила с потушаването на пожара.