Любовен скандал пали Априлското въстание

Панайот Волов е главен апостол на Четвърти революционен окръг в навечерието на Априлското въстание през 1876 г. Но преди да стане водач на разбунтувалите се панагюрци, бунтовникът е хвърлен от турската власт в затвора в Шумен заради пламенната му революционна реч в църквата „Свето Възнесение” на 12 януари 1875 г. На този ден младият учител Петър Ванков с псевдоним Панайот Волов започва да говори уж срещу смятаната за греховна любов между красива шуменка и френски инженер.

Но думите на даскала подминават набързо любовния скандал и директно призовават българите „На оръжие, братя”, за да отхвърлят властта на султана, с което подпомага запалването на искрата на Априлското въстание. След като службата свършва, извън църквата българските младежи се сбиват с чуждите инженери, които са в Шумен за строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Бързо пристига турски аскер, който разтървава вкопчилите се един в друг мъже и ги разпръсква. После няколко млади шуменци начело с даскала Панайот Волов са хвърлени в затвора.

Според Йордан Венедиков постъпката на Волов е предизвикана не толкова от негодуванието му, че млада шуменка предпочита чужденец, а от желание да спечели за освободителната борба чорбаджийските синове, които дотогава не се поддават на революционна пропаганда. Затова Волов започва речта си в църквата с това, че момичето е жертва на турската власт, която подкрепя чужденците – строители на железницата. Така чрез младата българка е нанесена рана „на нашето национално достойнство и гордост”, казва пламенно Волов.

Любовният скандал е рожба на нравите в средата на 19-и век. Красивата шуменска девойка Василка Костадинова от малка е сгодена за Бойчо Хаджибойчев. Родителите и на двамата се погрижили затова още докато младите били деца. Пораснали вече, те си ходят на гости, родителите се събират на официален годеж и правят планове за увеличаване на общото имане на двете заможни фамилии. Но точно като в сапунен сериал един прекрасен ден Василка среща френския жп инженер Евгени Симон Фери.

От пръв поглед той пронизва сърцето й. Освен че е хубавец, французинът е и галантен веселяк. Любовта между него и богатата шуменка е споделена, страстна и бурна. Момичето започва да отбягва годеника си и смело да казва, че не иска да се омъжи за него, защото обича друг. Това е огромен скандал, който от личен прераства в обществен. Местните младежи тръгват на групи и открито заплашват с побой чуждите инженери, които строят железницата между Каспичан и Ямбол.

Докато войнстващи викове се чуват по шуменските улици, Василка забременява от френския инженер. Драмата е всеобща. Заради нея се стига до чести сбивания между наши и чужденци. Турските власти са на страната на франсетата, които с ферман на султана са поканени да строят нови пътища в империята. Това нажежава обстановката в Шумен и предизвиква революционното слово на Панайот Волов. След повика за бунт той е хвърлен в затвора, а Евгени Симон Фери като почтен французин предлага на бременната Василка да се оженят.

Първоначално родителите й я заключват вкъщи, но накрая склоняват и дъщеря им се омъжва за френския инженер. Ражда му пет деца и двамата са щастливи до края на дните си. А скандализираното шуменско общество постепенно забравя за Василка, за разтрогнатия годеж и „поруганото национално достойнство”.

Петър Ванков (Панайот Волов) е известен освен като главен бунтовник, и като човека, който „вкарва” фехтовката в България. Младият шуменски учител се увлича по дуелите, докато се подготвя за ролята на хан Крум в пиесата „Възцаряването на Крума Страшний”, чиято премиера е на 26 декември 1873 г.

Първите уроци по фехтовка му преподава режисьорът на представлението, унгарецът Дьорд Силаги. Театрото има огромен успех в Шумен, а Панайот Волов дотолкова се запалва по фехтовката, че продължава активно да тренира. Добре разбира, че това е и начин да се подготви по-добре за революционната борба за освобождение на поробеното отечество. Сестрата на Волов - Вичка, разказва пред Стоян Чилингиров, че всяка свободна минута Волов тренира вкъщи фехтовка с бастуна си. Скоро всички забелязват, че младият учител става по-висок, по-строен и по-самоуверен.

През 1873 г. Волов става и председател на Шуменския революционен комитет. Нарежда на знамето на комитета да бъдат извезани две кръстосани саби, което според някои историци е уникално за байраците на Априлското въстание. Панайот Волов често води в околностите на Шумен съратници и там ги учи на бойна фехтовка, като за целта се използват дървени шашки. Постепенно шуменският комитет се снабдява с достатъчно саби и оръжие. Волов ходи и в Троянския манастир, където обучава верни на революционното дело българи на фехтовка. Продължава да дава уроци по бой с хладно оръжие и на мъжете в своя Четвърти революционен окръг в навечерието и по време на Априлското въстание през 1876 г.

Панайот Волов е роден през 1850 г. в град Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава да учи в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна, е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен е за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов, но е предаден. Ранен се опитва да преплува Янтра край Бяла, Русенско, но се дави в реката.