Любовта е нашето обещание да сме по-добри

Казват, че февруари е месец на любовта. Вероятно заради св. Валентин и действително този месец е пропит с романтика, цветя и радост.

Но истината е, че любовта няма нужда от конкретна дата или месец. Любовта трябва да се празнува всеки ден, всяка минута, с всяко наше двишване.

Тя е тази силна вибрация на нашето същество, която ни е довела на този свят, но която носим и отвъд него. Тя е поривът за щастие и усмивката на утринното слънце.

Любовта е нашето обещание да бъдем по-добри, по-смели и по-всеотдайни. За да е най-пълноценна тя трябва да започне от самите нас. Всичко важно в живота на човека се случва отвътре навън. Ражда се в душата и след това се претворява в реалност. Дори зародишът започва живота си вътре в утробата, а след това излиза навън.

Така трябва да е и нашата любов, трябва да я посадим в себе си, да я поливаме и отглеждаме с търпение и прошка. Когато израстне здрава, едва тогава може да я изведем извън нас. Едва тогава ще сме способни да обичаме и другите и да даваме любов. И нека не бъркаме любовта към себе си с егоизъм. Това са две много различни неща. Първото възвисява човека, второто го принизява.

Любовта към себе си е нужната доза енергия, която помага човек да бъде пълноценен. Ако не сме щастливи с това, което сме и това, което имаме, то щастието за нас ще бъде вечна химера.

Любовта е нашето обещание...за мир, за пълноценност, за вечно добруване не само в мимолетните епизоди, наречени живот, но и във вечността.