Любовта към майката никога не може да бъде бивша
Днес празнуваме жените. В един единствен ден им отдаваме заслужена почит, уважение и любов, макар да трябва да се отнасяме така с тях всеки божи ден.
За мен 8 март по стара традиция основно е свързан с преклонение пред нашите майки. Помня черно-белите календарчета с детските ни ликове и красивия надпис: „Честит празник, мамо!“. Завинаги ще ги помня.
Майката е Жената на света. Тя знае как се обича, как се обгрижва човешки живот, как се носи отговорност за него. Тя е любовта във всичките ѝ измерения. Символът на красотата, на доброто и на утехата в тежки моменти на скръб и отчаяние.
Майката е уютът вкъщи, но и топлината в сърцето; надеждата, че всичко ще се подреди, когато в душите ни се прокрадват страхът и съмненията; вярата, че получаваме най-доброто, което може Бог да отреди за мимолетното ни съществуване тук и сега.
С възрастта майките стават още по-хубави, още по-всеотдайни. Макар в определен момент да достигнат години, в които ние трябва да полагаме грижи за тях, те не спират до последното да мислят за нашето собствено добро. Защото всяка майка би дала здравето си в името на своята рожба, би се лишила от живот, ако това ще спаси живота на нейния син или дъщеря.
Майката е единственият човек, който никога няма да те предаде, независимо от обстоятелства и хора. Тя е единственият човек на света, който не заспива, когато знае, че си поел на дълъг път. Тя е тази, заради която си струват секундите, минутите и часовете, в които дишаш и издишваш въздуха на живота, с който те е дарила.
Подаряващата живот има право единствено на почит. Останалото е в промеждутъка на дните и нощите, на редуващите се сезони и на приятелства, които идват и си отиват. Любовта към майката никога не може да бъде бивша. Това е повод да празнуваме ежедневно. До последен дъх!
Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg
