Майката на хвърления от мост Дари: Дано баща му никога не излезе от затвора!

Бащата, който хвърли 4-годишния си син от мост край Габрово и заплаши да скочи след него, преди дни разлепил снимки по спирките в Габрово, за да издирва майката на детето - Поля Христова. Тя го напуснала и се покрила, а той започнал да я търси с обяви, на които сложил снимка на жената и детето и послание “Обичам те, мамо!”. Днес Поля Христова говори пред журналисти. Жената е силно разстроена.

- Г-жо Христова, съболезнования за жестоката трагедия. Какво искате да кажете на бащата убиец?

- Просто детето ми го няма... Той го уби, хвърли го от моста. Това е вече факт. Просто този човек не искам да излезе от затвора. Не искам да го виждам ни жив, ни умрял. Изрод!

- Страхувате ли се от него?

- Да, много. Най-лошото стана...

- Колко често ви биеше?

- Всеки божи ден. Един два пъти ме е вкарвал в болница. Единия път имах счупено ребро, а втория - цялостен срив на тялото. Влачех се по земята.

- Защо не се оплакахте?

- От страх, защото ме заплашваше, че ще ме направи труп. Кой можеше да го спре? Видяхте какво стана...

- Наркотици приемаше ли?

- Вече е факт, че е вземал. В полицията ми го казаха. Аз не съм подозирала такова нещо. Той е и пласирал. На мен не ми казваше.

- Кога усетихте промяна в поведението му?

- Още откакто излезе от затвора през 2017 г. и се роди детето.

- Защо е бил в затвора?

- Лежа за промушване на двама души с нож. Той явно е бил тормозен ли, малтретиран ли там, не знам. Но за това аз нямам никаква вина. Аз му казвах да не ходи, да не се занимава с тези хора...

- Какво точно е станало?

- Наръгал двама цигани и те си търсят правата.Води се едно дело и той влиза за 1 година и четири месеца. За добро поведение излезе след 8 месеца. Но вече беше променен...

- Как оставихте детето при него, когато избягахте?

- Мислех да го взема чрез институциите, но той ме заплаши, че ако ни намери ще убие и мене, и детето. Въпреки това не съм очаквала, че може да посегне на детето.

- А той с детето как се отнасяше, него биеше ли го?

- Да, малтретираше го редовно. Беше син по дупето. От Закрила на детето идваха в детската градина. Беше предупреден да не го прави.

- Кога за първи път му посегна?

- Случи се миналия август. Тогава от детската градина видели сините и сигнализирали. Направо не знам тези две седмици, когато аз избягах, какво го е правил. Не искам и да си го мисля. Той е пълен изрод. Пълен убиец! Не искам да го виждам. Да гние в затвора и да умре там. Това искам аз, да го линчуват. Мръсник гаден!

- Какво ще правите оттук нататък?

- Започвам нов живот. Задвижвам делото за детето. Ще държа до последно да се разбере какво се случи. Ако той го е направил, няма да излезе от затвора, осъден е вече.

- Чувствате ли се виновна, че не сте подали сигнал за тормоза?

- Да, чувствам се виновна (плаче). Чувствам се виновна, че не взех най-ценното нещо - детето си. Но от страх не го направих, защото знам какво ще следва. Той каза, че ще ме убие - мен, детето, а след това и него. Обаче той на себе си няма да посегне. Той не е способен на това да си посегне. Нека да страдат другите хора около него. Той последните месеци нито ми е внасял пари в къщи, аз бях мъжа в семейството. Малтретираше ме, риташе ме, биеше ме. От главата до долу бях обляна в кръв. Какво повече да говоря за тоя човек?! Съсипа ми живота, уби ми детето (плаче)...

- Какво искате да кажете на всички жени, които са жертви и се страхуват да сигнализират?

- Да не ги е страх и да дават сигнали. Аз затова се укорявам. В момента съм силна, защото успях да победя един човек, но той ме съсипа. Уби детето ми.

- Какво се случи преди 10 дни, което преля чашата?

- Отново ме преби. Жестоко. Той не спира да ме удря, не спира да ме тормози сексуално по цели нощи. По време на секс ме бие. Удря ме с юмрук в главата. За мен това беше ад. Идва уикенда - ад, защото тогава съм вкъщи и трябва да съм с него.

- Къде се запознахте с Дилян?

- В една фирма. Видях го, харесахме се. В началото аз имах силни чувства, обичах го, но сега чувствам омраза, ненавист, че и повече. Ако го видя, може и да му посегна - аз, жената, с юмрук в главата. Той както ми нанасяше удари. След това, което причини на собственото ми дете, на което съм му дала живот... Не мога повече, извинявайте...