Макрон : Изпращането на западни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще

Френският президент Еманюел Макрон заяви вчера, че изпращането на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще, но че на този етап "няма консенсус" за подобно решение. 

"Днес няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по официален, приет и одобрен начин. В дългосрочен план обаче нищо не бива да се изключва. Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война", обясни френският президент в края на международна конференция в подкрепа на Украйна в Париж.

Френският президент не пожела да каже повече за позицията на Франция по този въпрос, позовавайки се на "стратегическа двусмисленост, която приема".

"Определено не съм казвал, че Франция не подкрепя това", посочи той. "Няма да допринасям за двусмислието на днешните дебати, като назовавам имена. Казвам, че това беше споменато сред вариантите", добави Макрон.

Този вариант никога досега не е бил споменаван от Франция. В отговор на въпрос след конференцията в Елисейския дворец нидерландският министър-председател Марк Рюте увери, че темата за изпращане на сухопътни войски не е бил включена в дневния ред.

"Много от хората, които днес казват "никога, никога", бяха същите, които преди две години казваха "никога танкове, никога самолети, никога ракети с далечен обсег", заяви Макрон и допълни: "Нека бъдем достатъчно смирени, за да признаем, че често сме закъснявали с шест до дванадесет месеца. Това беше целта на днешната дискусия: всичко е възможно, ако е полезно за постигането на нашата цел".

Въпреки това френският президент припомни на съюзниците си в Украйна, че те "не са във война с руския народ", а че "просто не искат да позволят на Русия да победи в Украйна".

Макрон обяви също така създаването на нова коалиция, посветена на доставката на ракети със среден и далечен обсег на действие, на фона на украинските опасения относно обема и графика на доставка на вече планираните боеприпаси.

Той изброи пет "насоки за действие", по които има консенсус: киберзащита; съвместно производство на въоръжение и боеприпаси в Украйна; защита на държави, пряко застрашени от инвазията в Украйна, като Молдова; "възможност за подкрепа на Украйна на границата ѝ с Беларус с невоенни сили" и операции по разминиране.

"Убедени сме, че поражението на Русия е от съществено значение за сигурността и стабилността в Европа", добави френският президент след дългата конференция в Елисейския дворец, която започна вчера късно следобед и приключи късно снощи.

 
Няколко държави от ЕС са готови да купуват боеприпаси за Украйна извън Европа

 Няколко европейски държави, включително Франция, подкрепят идеята Европейският съюз да купува боеприпаси, произведени извън Европа, за да продължи да подкрепя военните усилия на Киев, заявиха участниците във вчерашната конференция в подкрепа на Украйна в Париж.

Това предложение, инициирано от Чехия, "се радва на голяма подкрепа от няколко държави", заяви чешкият министър-председател Петър Фиала след конференцията, на която в Елисейския дворец се събраха повече от 25 държави, съюзници на Киев.

"Това е много силно послание, което се отправя към Русия", каза чешкият лидер, като увери, че около 15 държави са готови да се присъединят към тази инициатива, която има за цел да отговори на недостига на боеприпаси, по-специално артилерийски снаряди, за Украйна.

Френският президент Еманюел Макрон смята, че чешкото предложение е "в съзвучие" с досегашната политика на ЕС и обяви, че Париж ще се присъедини към него.

"Ние /.../ помолихме държавите, които не са членки на ЕС, да предложат решения /.../ и затова ще участваме в тази инициатива", заяви на пресконференция френският президент и добави: "Единствената цел е ефективност".

Нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че страната му ще предостави "над 100 милиона евро" за чешкия план и че "други държави ще я последват".

"Що се отнася до боеприпасите, има много добра чешка инициатива за закупуване на боеприпаси и снаряди от цял свят за Украйна", посочи Рюте.

Той отказа да уточни кои държави извън Европа може да бъдат помолени да произведат тези боеприпаси. "Това е тайна", каза Рюте.

Няколко държави, включително Франция, Германия и Италия, подписаха двустранни споразумения за сигурност с Киев през последните седмици, но ЕС, който е предоставил военна помощ на стойност 28 млрд. евро от началото на войната, се затруднява да изпълни ангажиментите си, особено по отношение на снарядите.

ЕС си беше поставил за цел да достави един милион снаряда на Украйна до март, но няма да успее да я изпълни. "Трябва да признаем, че не разполагахме с този един милион. Така че това несъмнено беше неразумен ангажимент", заяви Макрон.

Португалският министър-председател Антонио Коща, който също участваше в конференцията в Париж, увери, че министрите на отбраната на ЕС ще представят "в рамките на следващите 10 дни конкретен план за укрепване на капацитета за поръчка на боеприпаси в подкрепа на военните усилия на украинския народ".