Маргарита Хранова: Странно изчезнаха документи за осигуровките на творците

Маргарита Хранова е име, което не се нуждае от представяне. Още повече, когато стане дума за музика. Този път певицата ни взе отношение по темата с наградите и пенсиите, които предстоят да бъдат гласувани от правителството.

"Тези неща за пенсиите или награди на творците се дъвчат от толкова отдавна. Но може би сега назря моментът, защото е пандемия, а музикантите и певците са изключително засегнати, ние сме от най-ощетените. Затова вероятно правителството е решило да се стигне до това. Не знам дали, ако не беше пандемията, щеше да се случи", заяви естрадната ни певица.

"От 1969 до 1979 г. изобщо няма никакви документи, дали са изгорели, дали са се изгубили, няма ги и не можаха да се намерят. А тогава беше нашата най-активна дейност в Концертна дирекция. Аз започнах през 1971 г. с трио “Обектив”, после продължих с моята група. След този период се намират тук-таме някакви документи. Хонорарите сме си ги вземали, няма я документацията, че са ни плащали осигуровките. Според мен е някаква немарливост или са изгорели. Всички ние от това поколение вече сме в пенсионна възраст, имаме право на пенсии, през годините сме доказали своето присъствие на попсцената. Сега явно са решили по този начин да ни подкрепят", каза пред "24 часа Марги Хранова".

"Благодаря много! Но малко съм изненадана по какъв критерий се определят сумите и хората, които сме вътре. Ако е по заслуги, много музиканти, които заслужават, липсват от този списък. Изгоряха документите за данъци и осигуровки за 10 от нашите активни години и на практика ние не можем да се пенсионираме. Аз получавам някаква пенсия, но тя е съвсем малка", призна още Хранова.

"Доколкото знам Христо Кидиков е бил в предварителния списък, но каква е причината сега да липсва, нямам никаква представа. Първо, той е в пенсионна възраст, второ, кой не го знае Христо Кидиков?! Той е голямо име
в нашата попкултура", каза още тя.

"След 1971-а бяха най-активните ни години, тогава имаше Концертна дирекция, във всеки голям град работеше съответното бюро, отговарящо и за останалите населени места. Нямаше град и село, през които да не сме минали. Имахме една норма за концерти, трябваше да се изпълнява за заплатата, която ни даваха. И когато я минехме,

допълнително получавахме хонорар, той беше нещо от сорта на двайсет и няколко лева. След това изобщо спря концертната дейност. Като се разпадна Концертна дирекция, нещата се разводниха и всеки започна да се спасява поединично. Ние с моята група заминахме за чужбина, търсехме начини да си намираме работа. Ходехме по скандинавските страни. След промените всичко стана частно и положението се усложни.

И сега изобщо не е лесно да се организира концерт, защото е свързано с много финанси, а такива няма. В малките зали, които са по градовете, като читалища, например, дори да се напълнят, наемът ли да се плати, хонорарите на музиканти, на певци, има режийни и т.н. Освен това и самата организация е много трудоемка. Освен ако не продават чалга или някакви други работи, те сигурно вървят", призна още една от легендарните ни изпълнителки.