Мария Панайотова и Катерина Миланова – организатори на Нощта на театрите в България пред Lupa.bg: Искрата на Нощта на театрите става все по-ярка и привлича все повече зрители и участници

Страхотно е, че има голям избор от постановки за всеки вкус и предпочитания

Култура
16:01 - 13 Ноември 2023
12060
Мария Панайотова и Катерина Миланова – организатори на Нощта на театрите в България пред Lupa.bg: Искрата на Нощта на театрите става все по-ярка и привлича все повече зрители и участници

Нощта на театрите ще настъпи за единадесети път в България на 18 ноември (събота) и ще отвори вратите на театъра към сърцата и душите на зрителите. Благодарение на две дами - Мария Панайотова и Катерина Миланова от 2013 г. страната ни също е част от тази европейска инициатива, чиято цел е да популяризира театралното изкуство във всичките му форми, да сближи сцената и залата, артистите и зрителите. Каузата, зад която застават Мария и Катерина, е поне веднъж годишно публиката да преживее много театър накуп в различни артистични пространства и заедно да усети по неповторим начин магията на Театъра.

Организаторите на Нощта на театрите в България се надяват тази емоция да се предаде на хора от различни възрасти, с разностранни интереси и вкусове, така че всеки от тях да намери нещо, което да го докосне дълбоко, да го развълнува и дори разтърси, така че зрителят да се отдаде на театъра и в останалите нощи от годината. Нощта на театрите подкрепя млади и дебютиращи актьори, режисьори, драматурзи и всички талантливи хора в театралната сфера.

Нощта на театрите има и своите посланици - популярни лица на театралното и балетното изкуство, които всяка година стават Нощни персонажи в един от най-емблематичните проекти на европейската инициатива Нощ на театрите. Тази година фотографският прочит е под надслов „Под властта на театъра всяка роля е различно царство“ и представя творците в „светлината“ на театрален сън-колаж, където всеки пресъздава усещането си за вечно живия театър – за необикновената и съкровена връзка между сцената и личния свят, отвъд границите на реалността - през емоции и открития, през смях и осъзнаване, през чувствата, споделят организаторите на Нощта на театрите в България.

"Нощните персонажи“ за първи път са представени само виртуално – на мониторите на метро станциите в София и в онлайн пространството. От 2023 г. Нощта на театрите започна своята Зелена програма за намаляване на въглеродния отпечатък. 

Тази година посланици на Нощта на театъра и главни герои в концептуалните фотографии са едни от най-обичаните лица на българското изкуство – режисьорите Галин Стоев и Явор Гърдев, писателят и драматург Александър Секулов, актьорите Владимир Михайлов, Деян Донков, Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Теодора Духовникова, Дарин Ангелов, Христо Петков, Мартин Димитров, Ованес Торосян, Деян Ангелов, Весела Бабинова, Луиза Григорова-Макариев, Радина Кърджилова, Боряна Братоева, Константин Еленков и Антон Угринов, прима балерината Марта Петкова и премиер-солистът Никола Хаджитанев. В новата серия фотографии Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски работиха с Марина Младенова и екипите на The Smarts и SHOOT.

Като организатори на най-мащабното театрално събитие в България – Нощта на театрите – Мария Панайотова и Катерина Миланова разказаха пред Lupa.bg за вдъхновението, предизвикателствата и любовта към Театъра.

- За 11-та поредна година в Нощта на театрите България ще преживее най-хубавата власт – властта на театъра. Бихте ли споделили колко градове и арт институции ще се включат в Нощта на театрите на 18 ноември, колко общо спектакъла ще бъдат представени в този ден у нас и колко приблизително зрители очаквате да се докоснат до магията на театралното изкуство?

Катерина: В 11-та Нощ на театрите имаме 14 града: София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик, Ловеч, Сливен. А общо програмните съдържания към момента са 80: спектакли, изложби, разходки зад кулисите, срещи с актьори и режисьори и др. Палитрата е голяма, така че всеки може да открие нещо за себе си и да се наслади на театър в различните му форми.

Мария: Зад статистиката стои и нещо друго – в случването на Нощта година след година всъщност най-ценното е, че успява да приобщи все повече зрители, театрали и хора, които се интересуват от театралното изкуство.

И най-готиното е как тази искра става все по-ярка и все по-обхватна – искрата на съзидателната енергия, която топли душите на хората.

Мария Панайотова споделя, че за нея Театърът е Форма на Безвремие, изпълнена със Светлина

- Споделяте, че „В театъра сме разделени на играещи и гледащи, на зрители и роли, на актьори, автори и режисьори... Но тази Нощ ние сме и спектакълът, и публиката. Завладени от театъра, ние слагаме театралната корона и разбираме, че всяка роля е различно царство“. Коя корона е по-тежка – тази, която носи актьорът или зрителят?

К: Всяка корона, върви с отговорност и ангажимент, независимо кой я носи.

М: Всяка корона е тежка, независимо на чия глава е положена.

- Кое е водещото, когато каните творец да стане посланик на Нощта на театрите?

К: Посланиците на Нощ на театрите на първо място са хора, които обожават работата си. Те носят страст, с която заразяват другите около тях и я предават с таланта си. За нас е важно те да припознаят и мисията на Нощта и да са готови да бъдат посланици на театъра.

М: Този избор никак не е лесен. Аз лично се доверявам на интуицията си – почти никога не ме е подвеждала в преценката за хората, с които искам да сътворяваме Нощта на театрите.

За Катерина Миланова Театърът е различно време и пространство, което вдъхновява, провокира и замисля

- Вече няколко години организирате и онлайн дискусия, в която участват както посланиците на инициативата, така и други творци – актьори, режисьори, драматурзи. На какви основни теми ще заложите по време на Live Cam на 18 ноември?

К: Стремим се темите, които обсъждаме, освен да са актуални, но и в някаква степен да провокират новаторството и положителна промяна. Защото театъра, както всяка друга сфера, не остава статична, той се променя, но има и друга функция – да вдъхновява, да провокира... Затова ще си говорим с нашите гости в рамките на няколкото часа в LIveCam.

М: Истината е, че започнахме да правим Live Cam-a като приятелски жест към творците и зрителите и постепенно този формат се обособи като едно от най-специалните ни съдържания, защото в същността си е „среща с театъра“ в чистата му форма, без злободневието на деня, без страничните груби медийни въпроси. Един откровен и личен разговор за театъра.

Тази година нашето нощно-театралното talk show ще предложи интересни разговори в няколко тематични панела: За „Хага“ и Театъра и актуални събития (с Галин Стоев, Юлиан Вергов, Дарин Ангелов, Христо Петков, Радина Кърджилова), за Думите в театъра и „Това не го казвай“ (с Явор Гърдев, Теодора Духовникова и Захари Бахаров); за Въображението, което трансформира света (с Владимир Карамазов и включване от Маргейт, Великобритания на Chef Aлександър Таралежков и от Пловдив – на Александър Секулов); за Любовта (с Яна Борисова, Владимир Михайлов, Мартин Димитров, Боряна Братоева);  за Младите в театъра (с Деян Донков, Антон Угринов, Ованес Торосян и Константин Еленков) и др.

Христо Петков, Владимир Михайлов, Явор Гърдев, Луиза Григорова-Макариев, Юлиан Вергов и Теодора Духовникова

- Сега организирате 11-то поред издание. Като се обърнете назад през годините с какво Нощта на театрите през 2023 е по-различна от първото издание през 2013 г.?

К: Всяко издание е различно от предходното. Но това, което остава непроменено, е да се опитваме да покажем различните лица на театъра или ако се придържаме към тазгодишното ни послание – различните кралства. В първото издание се бяхме фокусирали да реализираме събитието в София, като покажем различни театрални форми и сцени, на които може да има представления. От второто издание насам сме отворени към всички театри и театрални формации от страната и не само. Това, което ни радва е, че събитието стана очаквано и жадувано, както за участниците, така и за зрителите.

М: През 10 нощи в 11-тата (ако направим лека алюзия с посланието ни от 2022 г.) усещам, че сме извървели дълъг Път и сякаш (или заради) чрез Опита, натрупан с Нощта на театрите, успяхме да намерим различни начини на съжителство и трансформация в изкуството. Т.е. Нощта като формат и концепция успя да ги намери, да ги съхрани и да ги преобърне тези начини – да отвори театъра към зрителите и (може би) към самите творци. Като това, разбира се, е процес, който продължава непрекъснато. Но най-много ме вдъхновява усещането за взаимност - Нощта (се) променя (чрез) контекста, хората, нагласите… 

Александър Секулов, Галин Стоев, Деян Донков, Мартин Димитров, Марта Петкова и Никола Хаджитанев

- Кое за вас като организатори е най-голямото предизвикателство при организирането на такава мащабна инициатива? Носи ли ви удовлетворение Нощта на театрите?

К: Предизвикателства имаме всяка година, което е нормално при такава мащабна инициатива. Може би това, което ни предизвиква са ресурсите, необходими за реализацията на Нощ на театрите. Но важното за нас е намирането на решение и да вървим напред. Честно казано, след 10 успешни и мащабни събития зад гърба, сме стигнали до извода, че нищо не е на всяка цена и да работим с хората, с които сме на едни честоти, т.е. виждат смисъла в инициативата, усилията и желанието, с които я реализираме.

Да работим с тези приятели на Нощта е чест и удоволствие. А това, което ни носи удовлетворение и ни зарежда, е да видим хората по улиците, които отиват на театър, тези които правят планове колко постановки ще могат да посетят. Вълнението, което кипи. Посланиците и екипите на театрите, които казват, че за тях Нощ на театрите е празник.

М: Все още наивно се надяваме, че следващата година ще ни е по-лесно, но всеки път е като за първи път. Може това да е тайната - да се “впускаш” толкова вихрено в Нощта, все едно няма да се повтори и да е наистина уникално като преживяване. А трудностите по Пътя са толкова колкото са и щастливите моменти.

Деян Ангелов, Радина Кърджилова, Антон Угринов, Константин Еленков, Дарин Ангелов и Боряна Братоева

- Тази година фотографският проект „Нощни персонажи“, който съпътства Нощта на театрите и в който се включват българските посланици на инициативата, върви само виртуално – в интернет пространството и на мониторите в софийското метро. Защо решихте Нощните персонажи да са само дигитални и не смятате ли, това донякъде стеснява кръга на хората, които биха се докоснали до този красив и смислен фотографски проект?

К: Всяка Нощ трябва да има нещо различно, а в тази искахме да насочим вниманието върху устойчивост. Не мисля, че стесняваме кръга на хората, които да видят Нощните персонажи в дигиталното пространство. Наш фокус винаги са били и младите хора, за които дигиталното е най-посещаваното място. А и то е достъпно за всички без особено усилие.

М: Точно обратното е – дигиталните възможности са безброй и от нас зависи да ги ползваме по адекватен начин – а тази година „счупихме клишето“, че изложбата трябва да е отпечатана на хартия и сме много щастливи, че направихме тази крачка към нашата Зелена програма.

Весела Бабинова, Владимир Карамазов и Ованес Торосян

- Какви са вашите впечатления, като хора тясно свързани с театралното изкуство, обича ли българинът да ходи на театър, има ли финансова възможност за това и как са се променили неговите нагласи към театъра за последните 10 години, през три от които преживяхме и неочаквана и сложна ковид пандемия?

К: Да, това, което наблюдаваме и като зрители през последните години (и след Covid) е интерес към театъра. Много хора споделят, и от двете страни на сцената, че театърът е живо изкуство, т.е. да си в залата и да споделяш тази емоция е нещо, което не може да се случи през екран.

Страхотно е, че има голям избор от постановки за всеки вкус и предпочитания.

М: Доста сложен въпрос, за който си трябва сериозно проучване и анализ. Театралният пазар в България, колкото и да е малък, все пак има своите специфики. Така е и с публиката – има градове, в които кипи бурен театрален живот и изборът наистина е голям.

Моите лични впечатления са, че в българския театър има много стойностни проекти, които са на световно ниво и към тях интересът е голям, билетите се разпродават бързо, независимо, че са в средния или високия ценови клас. Т.е. когато продукцията е качествена, няма нищо лошо билетите за нея да са на по-висока цена.

За да се получи качествен краен продукт в реализацията му са инвестирани съответните финансови, човешки и времеви средства. И това не се отнася само за театралното изкуство, така е по принцип.

- Участвахте преди известно време в изследване, което да установи какви са нагласите на хората у нас да ходят на театър. С днешна дата какви са основните мотиви на българската публика да влиза в театралната зала?

К: Да, това беше първото проучване за сегментация на зрителите, които посещават театрите. С интерес установихме, че няма особени разлики между публиките в другите европейски страни, които бяха част от този проект. Единствената причина, в която българските зрители водеха, спрямо другите страни, бе причината за посещение, която е вдъхновението от театъра.

Вярваме, че и към днешна дата причините не са се променили особено, а именно: да се вдъхновят, да се забавляват, да имат споделено време с приятели и близки, да видят нещо ново. В крайна сметка, какъвто и да е мотивът, важното е интересът към театралното изкуство да продължава и да се възпитава.

М: Много обичам като отида на театър в минутите преди началото на спектакъла да наблюдавам влизащите в залата зрители. И често „подслушвам“ какво си говорят хората около мен. Някаква магична смесица от въодушевление, очаквания и споделяне на кой какво знае за пиесата.

А след края на представлението, когато залата „избухне“ в аплодисменти, а някои от хората наоколо са с насълзени очи и отправени към сцената погледи, намерили са смисъла или са се замислили. Ако трябва да дефинирам моя личен мотив – може би ще е – за 2 часа да съм част от живата среща на енергиите на човешките души, събрани в театралното пространство. 

- Смятате ли, че зрителите имат духовна нужда от спектакли, които да са по-философски, които да ги предизвикват към преосмисляне на живота и към катарзис?

К: В продължение на предишния въпрос – да, има такъв сегмент от публиката, който търси такива представления, които да ги провокират и замислят. Щастливи сме, че част от посланическия екип са и именно такива творци, които не се страхуват да правят именно такива постановки.

М: Тук ще си послужа с два примера от моя скорошен личен опит. В последните години внимателно избирам театралните постановки, които посещавам. И две представления наскоро тотално ми „завъртяха“ главата и чувствата. Смляха ги емоционално и провокираха въображението ми. Но всяко по своя уникален начин. В „Хага“ всичко беше буквално и условно, тъжно и смешно, тук-и-сега и там-и-някога… с ювелирна режисура на Галин Стоев и страхотни актьори, изключителна визуална и музикална среда.

В „Антихрист“ всяко едно изразно средство работеше в идеален синхрон с всички останали. И действието се случи в своеобразно пространство от светли и тъмни лъчове (буквално и метафорично) и вселенски радар, а пространството беше и посиняло, и смирено, и онемяло, сякаш за да е в унисон с емоциите, които бушуват в душите на героите и зрителите. Невероятно е това! И когато твоето същество е „преминало“ през подобни състояния, дори и след края им изпитва неистовата нужда „да походи още малко нататък, още малко навън, из цялата Вселена…“.

- Често в театралните среди се коментира т.нар. театрален етикет или как зрителите да се държат в театъра. За съжаление вече стана практика всяко представление да започва с поне десет минути закъснение, тъй като част от публиката решава, че й е позволено да влиза след определения час в залата. Продължава и проблемът със звъненето на телефоните. В този смисъл има ли още нещо, което биха могли да направят творците и театрите като институции, за да повишат културата на зрителите в това отношение?

К: Да продължават с тези усилия, защото както споделихме по-рано, средата се променя. В Нощта на театрите сме водили доста дискусии в тази посока и сме давали гласност на темата. Може би поколението от което сме ние, водени на театър и опера от детска възраст, сме научени и етикетът се е предавал от семейството и от организираните посещения от училище, така че не е имало необходимост от толкова директна комуникация.

Сега е по-различно. Няма нищо лошо всеки театър да информира публиката си за етикета, който трябва да се следва, когато влезеш в залата. Това наблюдаваме и в много западноевропейски театри, които имат специална секция на техните уебстраници. Друг момент е, ако въпреки това липсва уважението към спазването на този етикет. Това е въпрос на култура на всеки, който прекрачи прага на театъра и въпрос на уважение към всички в залата и към хората на и зад сцената.

- Ако трябва с няколко думи да насърчите зрителите да ходят на театър какво бихте им казали?

К: Тези, които ходят на театър, не мисля, че имат нужда от насърчение. А за всички останали – докоснеш ли се до магията, която се случва по време на представление – това остава завинаги и жаждата не стихва.

М: Ще си послужа с едно театрално поверие за т.нар. The Ghost Light, която успокоява театралните призраци, за да може животът и енергията в театъра никога да не угасват напълно.

Много силно вярвам, че хората, които ходят на театър, са част от един енергиен поток - от поколение на поколение, от място на място, от актьор на актьор, дори от Нощ на Нощ  и стават част от онази емоционална нишка на просветление, която ни вплита и събира като общност.

- За вас театърът е… – бихте ли го описали с три думи.

К: Различно време и пространство, което ме вдъхновява, провокира и замисля.

М: Форма на Безвремие, изпълнена със Светлина!


Снимки: Диляна Флорентин и Цветан Игнатовски

Пълната програма на Нощта на театрите може да намерите ТУК.