Мартин Карбовски: Готови ли сте да убивате? Умирането е лесно

Не, сериозно питам - имате ли умения, средства, арсенал, съюзници и здрав тил - за да отиваме на война? Истинска война. Един с друг. С тези мрачни мисли ни зарадва любимият на Елеонора Митрофанова подкастър Мартин Карбовски.

Във всяка свада идва един момент, когато знаеш, че ще те ударят. И трябва да си готов да отвърнеш. Но трябва да си и проучил обстановката, силата на врага, възможните подходящи за оръжия предмети, бройката врагове, бройката умиротворители, възможностите за отстъпление и условията, за да притиснеш врага в ъгъла.

Така е в уличния и кръчмарския бой. В геополитиката е още по-сложно. Но нашето си е кръчмарска свада с геополитически и психиатрични оттенъци. Което не я прави безобидна, напротив. Гражданските войни започват винаги в някоя бирария. Световните войни - също, нали?

Та готови ли сте за война? Думите, обидите, провокациите имат качеството да се материализират. Идва момент, когато ако напсувате някого на майка, трябва наистина да сте готов да спите с майка му - щете-нещете. Ако сте готови да се биете със съседа, ако имате чували пълни с пясък за една обсада, за поне една бомбардировка с камъни и остаряла храна, ако имате желание да участвате в накървяване - това не е достатъчно. Какво ви трябва още? Оценка от сертифицирани оценители от Брюксел дали сте готови за война? Не, не е това.

Трябва да сте готови и да убивате. Не да умрете, умирането е лесна работа за балъци. Вие трябва да убивате. Съсед, роднина, съгражданин, човек, който говори вашия език, или човекът, който говори диалект. Трябва да знаете, че войната е и приятелски огън, и купища грешки на планирането, заради което умират абсолютно случайни и непознати хора. Трябва да знаете и че утре ще живеете с роднините на битите и убитите от вас.

И като пиша това, не говоря за истинска война даже. Говоря само за малка междуособица, братска, пълна със западен хуманизъм, заради който вие - ясно е вече - май сте склонни да убивате хора. Склонни, да. Но дали сте готови?!
Иначе защо сте толкова разгорещени напоследък в разговора на провокациите?

Иначе защо продължавате с провокациите? Иначе защо натискате болното място? Иначе защо обиждате паметта, паметта, която се състои от майки и бащи? Иначе… защо не се успокоим - казват го по филмите преди безразборната стрелба… Защо не се успокоите?

Защото явно сте готови за война. Погледнете се в огледалото. Толкова сте готови за война извън дивана, че кръвта ви кипи. Да, вие сте на добрата страна, с хуманните идеи, за които трябва да е убива. Врагът - ясно е, той няма хуманни идеи, а и не е готов да убива, слаб е, казвам ви. Той, врагът ви въобще не е готов да убива, за разлика от вас, подготвения за война.

Дано да е така. Аз не съм готов, дано вие да сте.

А сега погледнете детето си? То, детето ви - готово ли е за война? Колко е готово? Момче ли е, момиче ли е - задайте си най-ужасния въпрос: детето ви готово ли ви е за война?!

Ако не е - спрете провокациите. Дайте да де успокоим.