Минималната заплата става 50% от средната от 2024-та

Депутатите от комисията по труда, социалната и демографската политика приеха на второ четене промени, с които се определя размерът на брутната минимална работна заплата за догодина. Това стана с гласуваното на второ четене на изменние, предложено от Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и група народи представители, с което "минимална работна заплата" се заменя с „брутна минимална работна заплата“. 

Механизъм за определяне на брутната работна заплата като 50% от средната брутна за предходните 12 месеца на годината, като решението за това се взима от правителството на 1 септември в съответната година. Това приеха депутатите от комисията по социална политика в Народното събрание.

Социалната комисия разгледа общо четири предложения за повишаване на МРЗ чрез промени в Кодекса на труда - това на БСП за тя да не може да е по-малка от 50% от средната брутна заплата за страната през предходните 12 месеца, а размерът й да се определи до 31 декември.

Подобно е искането и на "Продължаваме промяната" - МРЗ да е 50% от средната, като да се определя въз основа на данните на НСИ за предходните две тримесечия.

ГЕРБ-СДС пък предлагат минималното заплащане да се определя до 1 септември въз основа на предишното 12-месечие.

Предложението на "Възраждане" пък е минималната заплата да се определя до 31 октомври на база отново предишните 12 месеца, като не може да е по-ниска от минималната такава за предишната година.

Около 850-860 лева варират фактически предложенията, но в нито един от законопроектите не е записано конкретно число, а само вариации в методиката за определяне. Законопроектът на БСП вече бе приет на първо четене в пленарна зала, като останалите предложения бяха внесени постфактум с цел оптимизиация на текстовете.

В същото време предходния четвъртък комисията по бюджет и финанси, която е водеща по държавната фискална рамка, обаче отказа да разгледа предложенията за увеличаване на МРЗ на 850 лева като част от законопроекта за удължаване на държавния бюджет. Аргументът, който бе изтъкнат от мнозинството тогава - това по същество представлява писане на нов бюджет, а не продължаване на настоящия, каквато е текущата процедура. Същевременно пък служебният финансов министър Росица Велкова изрази мнение, че най-удачно е минималното възнаграждение да се повиши на 770 лева и то не от 1 януари 2023, а от началото на второто полугодие на следващата година.

"Трябва да се намери начин да се компенсира комулативната инфлация за миналата година от 25%. Този дебат е, за да се компенсира загубата на покупателна способност - данните сочат, че един работник на минимална заплата трябва да работи шест и половина седмици повече годишно, за да има същата покупателна способност, както преди 6 месеца. Ръстът на минималната заплата трябва да е с поне 16-17%", изтъкна в началото на заседанието Любослав Костов от КНСБ.

Не закъсня и отговорът от страна на бизнеса. Председателят на АИКБ Васил Велев, посочи че ръстът на инфлацията от началото на 2019 година досега е 27%, колкото е и скокът на МРЗ. "За следващата година прогнозите са за около 7% средногодишна инфлация, което означава, че минималната заплата трябва да стане 760 лева, за да покрием бъдещите инфлационни процеси. Трябва да се гледа и производителността на труда, която е нараснала с 1,7 пъти за миналата година. В момента минималната заплата в България е най-висока в ЕС спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението, като сме в топ 3 по ръст", изказа контрааргументите си той. Велев изтъкна още и друг ефект от административното повишаване на възнагражденията - в много региони МРЗ се доближава до средната заплата, което пък резултирало в загуба на мотивация на хората, работещи по-квалифициран труд.

В последните години брутната минимална работна заплата се е движила на нива около 43-44% от средната брутна такава, а ако предложението на "Продължаваме промяната" този процент ще бъде около 48-49% с оглед на това, че отнема няколко месеца от разработването до приемането на бюджета, посочи народният представител от "Промяната" Искрен Арабаджиев.

"Автоматичното й определяне в бъдеще ще спести излишното време, което в момента губим, така ще избегнем дискусиите между различните страни, затова трябва да се обединим около един механизъм в бъдеще, който да е независим от различните политици", добави той.

Бившият социален министър и настоящ депутат от ГЕРБ Деница Сачева пък изрази готовност партията й да подкрепи предложението на ПП МРЗ да се определя на база предходните тримесечия, но с изрично условие - да се вземат предвид с изричен текст в закона първите две тримесечия за календарната година. От партията на Борисов са готови да кажат "да" и на предложението на БСП и "Възраждане" нивата на минимално възнаграждение да може да са по-ниски от предишната година. ГЕРБ предлагат въпросните 850 лева да са бруто, като в тях влизат разходите за данъци и осигуровки на работника.

"Възраждане" пък изразиха подкрепа за предложението на БСП. "Остава народните представители кой от законопроектите да подкрепят", каза Георги Георгиев от формацията.

Бруто или нето - това е въпросът.

Дали в промените в трудовия кодекс да бъде записано изрично - "брутна минимална работна заплата" разпали спор между народните представители от комисията. Да залегне "бруто" настояват от ГЕРБ и "Продължаваме промяната", като получават и подкрепата за това от страна на ДПС.

"Необяснимо е как ще бъде приемана минималната брутна работна заплата. Тя се мени непрекъснато в зависимост от това какви допълнителни възнаграждения взима човек върху минималната си заплата, поради което е невъзможно да бъде определена минимална брутна работна заплата", изрази на свой ред опасенията си заместник-министърът на труда и социалната политика Емил Мингов. "Не става дума да се подкрепи или не, трябва да се дефинира какво е брутна минимална работна заплата", изтъкна още той.

Предложението на ГЕРБ за включване на думата "бруто" обезсмисля всички усилия на БСП за повишаване на доходите, изтъкна на свой ред червеният лидер Корнелия Нинова.

"Това предложение обезсмисля всички наши усилия. Първо - каквото и да приемем, то остава за края на следващата година, тъй като ГЕРБ предлагат МРЗ да се определя до 1 септември. Второ - какво означава брутна. Това означава, че в нея се включва клас прослужено време. Приемаме, че МРЗ е 850 лева - например работник със стаж, който получава 250 лева клас прослужено време, реално ще получава заплата от 600 лева, което е по-малко от сега. А един млад човек, който тепърва започва работа, ще има минимална заплата 850 лева. Нашата цел е да определим минималната заплата и над нея всеки да получава допълнителното си заплащане. Думичката "брутна" въобще не е за подценяване, тя променя изцяло идеята", аргументира се Нинова.

"Не предлагаме конкретна цифра, а метод за определяне на минималната заплата. С това ваше предложение бламирате реалното повишение. (...) Освен клас прослужено време има и извънреден труд, нощен труд. Ако остане "бруто", то значи, че един работник може да го карат да работи извънредно, а да получава същото", добави на свой ред съпартиецът й Георги Гьоков, председател на социалната комисия.

В крайна сметка народните представителите приеха и предложението на БСП, където "брутна заплата" не фигурира, така и това на ГЕРБ, където бруто е категорично записано. Предстои текстовете да бъдат разгледани и евентуално обединени в пленарна зала.

Че не става дума за повишаване на МРЗ от догодина, а единствено за изготвяне на законов механизъм, по който правителството от 1 септември догодина да определя нивата на минимално заплащане, потвърди и Деница Сачева след заседанието на комисията.