Мирът в Украйна ще дойде това лято

Опитвали ли сте се някога да задържите дъх под водата? Минута – две и изваждате глава, поемайки дълбоко цял чувал въздух наведнъж. Така ще стане и с войната в Украйна – тя вероятно ще приключи най-късно през август-септември, тъй като нито Европа може да си задържи дъха дълго без руските суровини, нито Русия – без европейските пари.

Светът вече нямало да е същият? Аз бих казал тъкмо обратното – светът ще е още по-същият.

Разликата е, че около 250 милиона заможни европейци и около 20 милиона заможни руснаци ще обеднеят, тъй като цените ще са двойни, а заплатите няма да мръднат. Много дребен бизнес ще пострада и на пазара ще се изсипе огромна маса безработни. Разходите за труд рязко ще намалеят и това ще се окаже истински джакпот за големите компании, което си беше и главната цел на занятието.

Ердоган, който се е заел да бабува на мира, съобщи миналата седмица, че вече имало напредък в преговорите между Русия и Украйна.

Явно меракът на Путин за нови завоевания е на привършване, а Зеленски вече се готви за Нобеловата награда, която се връчва през декември. Предполагам, че за да му се даде наградата за мир, първо да подпише някакъв мирен договор. Но може и да греша.

След 1 месец война Русия вече 3 седмици тъпче на едно място. Скоро ще разчисти половинмилионния Мариупол, но после едва ли ще има желание за нещо повече в същия стил и жанр.
Сигурно вече се е отказала от плановете да превземе Харков, а за Киев да не говорим – след цял месец боеве руските сили още не са отрязали шосетата, които водят на изток към Харков и на запад към Житомир и Лвов.

Не са унищожени или поне отблъснати достатъчно надалеч дори украинските части, които непосредствено заплашваха Донецк и Луганск, преди да започне войната. Всеки ден се съобщава за напредък, но на картата положението е горе-долу същото. Най-вероятно Русия ще поразчисти и консолидира вече превзетите територии и с това ще спре. Ще ѝ се наложи да се задоволи с Донецк, Луганск и южното черноморско крайбрежие до Херсон.

Това е максимумът, който може да се постигне. Но много зависи и от пазарлъка, който ще продължи тази пролет и поне половината лято. Освен от Украйна новата източноукраинска република трябва да бъде призната от няколко други държави, а това няма да е никак лесно.

Но има доста прецеденти – например Севернокипърската турска република е призната само от Турция и си съществува вече кажи-речи половин век. Едва 97 от общо 193 страни в ООН признават Косово, но това не му пречи да иска членство в НАТО и ЕС.

Проблемът с бъдещата Източна Украйна (условно название) е, че нейната независимост не може да продължи прекалено дълго. Вероятно Москва бързо ще я насърчи да подаде молба за членство в Руската федерация, тъй като, ако я остави дълго да размишлява – нищо чудно и тя да подаде молба за влизане в НАТО. Войната показа, че и източните украинци са готови да воюват срещу Москва. И на тях не може да се разчита.

Ако получат независимост и демокрация, не се знае накъде ще ги отнесе течението.

Това е голямата историческа драма на Москва - зоната за влияние, за която претендира, трудно се удържа. Тя може да завоюва територии, но не и да задържи интеграцията със съседите си. Властта и силата, която Москва излъчва, е центробежна – щом някоя прикачена република се откачи, веднага започва да се отдалечава, отчуждава и дори да се превръща във враг.

Това се случи и с прибалтийските републики, и с Грузия, и с Армения, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Киргизстан и така нататък, и така нататък. При разпадането на СССР Москва разчиташе, че те ще си останат под нейното крило, но, уви – всички до една се насочиха към Чичо Сам.

Украйна се оказа най-голямото разочарование. Уж един и същ братски народ, а вече е враг.

Уж заедно са воювали против Хитлер, а националният герой на нова Украйна е нацистът Степан Бандера. Как така изведнъж украинците започнаха да правят нощни факелни шествия и да скандират “москаляку на гиляку” (московецът на клона)?

Разбира се, руските идеолози имат най-различни обяснения – недовършената чистка на враговете през съветско време, предателството на бившите президенти Кучма и Янукович, Сорос, Виктория Нюлънд (fuck the EU) и така нататък. Всичко това може да е истина, но според мен това са подробности.

Основната причина за центробежните сили в постсъветското пространство според мен са криминалната приватизация и бандитският олигархизъм, чрез който се управляват всичките тези територии. Олигарсите станаха носители на външната политика на Русия и затова тя не постига никакви успехи.

Да вземем само един пример с България – щом започна преходът, зараждащият се български олигархият се разбра с руските си партньори и създаде съвместната далавера “Топенерджи”, която купува руския газ на нормални цени, продава го на “Булгаргаз” на двойни и скрива печалбата в швейцарски сметки. И руският народ бе ограбен, и българският. Разграбиха целия газ, който България бе предплатила с участието си в проекта “Ямбург”. Но това не им стигна, при управлението на Виденов “Газпром” реши да си присвои и българските газопроводи! И май успя. После над 20 години плащахме 2 пъти по-скъп газ, отколкото германците.

А какво стана с великата родна промишленост? Отрязаха ни търговските договори, наложиха ни убийствени мита и промишлеността се срина. Много ясно, че ще се засилим към НАТО и ЕС.

Като умножим българския казус по 1000, ще видим как преходът се отрази на братската дружба между Москва и Киев. Там всеки олигарх бе създаден от Москва, и крадеше без да спазва каквото и да било приличие. Скандалите за собствеността на тръбите и за газа в тях не стихва и до ден днешен. В един момент Москва реши изобщо да ги изключи и да ги заобиколи със “Северен поток 1 и 2, “Южен поток”, “Турски поток”, какво ли не, само да няма нищо общо с Киев. Нормално е, че украинците не искат да имат нищо общо с Москва.

Сега се твърди, че поне 600 милиарда долара на руската държава и на нейните олигарси са блокирани в западните банкови сметки. Конфискуват се яхти, имения, апартаменти в най-скъпите градове. Горкият Абрамович, вложил бил 2 милиарда в “Челси”, а сега му прибират любимата играчка, без да му дадат и стотинка. Заедно с трите му яхти. Смятате ли, че руският народ му съчувства? Той не може да не е наясно, че неговият елит го граби, както и немската армия не го е грабила.

Защо руският народ все пак симпатизира на Путин? Защото той разгони част от най-лакомите и най-продажни олигарси – Гусински, Березовски, Ходорковски, кмета Лужков с неговата бизнессъпруга и така нататък, и така нататък. Но на тяхно място се появиха нови хищници, по-дискретни, но не по-малко лакоми.
Затова смятам, че войната на Русия срещу Украйна ще има не една, а две развръзки. Първата ще е това лято, а втората – вероятно още догодина.

Валери Найденов