Миро философства от о. Корфу (СНИМКИ)

Певецът Мирослав Костадинов, по-известен като Миро, се отдаде на философски размишления за прелестите на остров Корфу.

За да е по-обстоятелствен, Миро пусна и няколко снимки, с които да илюстрира гръцкия остров в Йонийско море, който се намира близо до брега на албанския град Саранда, от който го дели проток с широчина между 3 и 23 км.

Ето цялата мисловна тирада на Миро, пуликуваме я без редакторска намеса:

Този Корфу, който обичам, най-вероятно се различава от впечатленията на повечето посетители.
През летата, в които се връщаме на острова, отбягваме туристическите места. В 7-те години досега, от всички “thing’s to do in Corfu”, сме ходили само до манастира на Палеокастрица и веднъж на връх Пантократор.
Тази година за пръв път решихме авантюристично да отседнем няколко дни и в Корфу таун, поради осезаемата липса на групи туристи предвождани от професионално жизнерадостни (като овчарски кучета) гидове с флагчета.
Също популярните Рода, Касиопи, Сидари, и т.н за нас са лишени от индивидуалност.
Не е така обаче със Стария град на Корфу. Той е един-единствен в света. Атмосферата му е прекрасна, дори и окупиран от ордите туристи преди.

На острова избираме отдалечени вили (социалната дистанция не ни е чужда) сред маслинови горички с “листа проблясващи като люспи на риба”, близо до кацнали по хълмовете над морето селца, огласяни по изгрев от петли и до залез от успокояващите металически трели на цикадите. По стръмните, тесни, улички с каменни къщи и дувари се разминаваме с обитателите им, седнали отпред на раздумка или работещи в градините.
Досегът ни с “цивилизацията” се изчерпва със супермакетът в Ахарави и приятели с ресторанти.

Моят Корфу не е в дребния шрифт, който никой не чете, защото нищо от това което е той за мен, го няма написано в туристическите справочници.
Моят Корфу е Корфу от книгите на Джералд Дърел и той все още е съхранен, макар и отстъпващ пред презастрояването. Дано го има дълго.

Поздрави!