Моцарт не е отровен от Салиери, двамата били приятели

Геният е бил масон, които по времето на Леополд ІІ са били преследвани и убивани

Култура
14:15 - 04 Декември 2021
3034
Моцарт не е отровен от Салиери, двамата били приятели

На 5 декември 1791 г., във Виена, само на 35 умира един от най-великите композитори на всички времена - Волфганг Амадеус Моцарт. За краткия си живот той е създал колосално по количество и ненадминато по художествена висота творчество - над 600 творби във всички класически музикални жанрове: опери, инструментални концерти, камерни и солови произведения, симфонични творби, хорова и религиозна музика.

Величието на Моцарт е непреходно във времето, но то някак естествено върви с името на един друг композитор и творец, негов съвременник - Антонио Салиери. Последният е спряган в редица художествени произведения за "убиеца на Моцарт". Истина ли е това, и кой е вменил тази вина на Салиери, като несправедливо е превърнал името му в метафора на завистта?

Отговорът се крие в една способност на художествените образи от литературата и киното да насаждат подобни идеологеми чрез силни изобразителни внушения. Те често не съответстват на историческите факти, но са заседнали трайно в съзнанието на масовата публика.

Най-силното внушение идва от стиховете на Пушкин, а в по-ново време - от филма на Милош Форман "Амадеус". Така, Салиери продължава да стои в сянката на Моцарт, като неговия "отровител" и "убиец", посочва dir.bg.

Да тръгнем оттам, имал ли е причина Салиери да отрови ученика си? Италианския композитор, диригент, педагог и капелмайстор Антонио Салиери е бил една от най-известните личности в европейската музикална култура от XVIII-XIX век, и основна фигура в развитието на операта от края на XVIII век, с мощно влияние върху съвременните му композитори, включително и върху Моцарт. Той е бил музикален педагог не само на него, но и на Лудвиг ван Бетовен, Франц Шуберт, Ференц Лист, Карл Черни, Джакомо Мейербер, Йохан Хумел, Йозеф Вайгл, и на други известни композитори от началото на XIX век. Обучавал учиниците си безплатно. В знак на благодарност, Шуберт му посветил кантата. Салиери поел грижата за децата на учителя си Флориан Леополд Гасман след неговата смърт.

Съвременници на Салиери го описват като изключително приветлив човек с чувство за хумор и добро сърце. Възможно ли е тогава, да е изпитвал такава черна завист, че да убие Моцарт?! И главно, имал ли е причина да завижда на Моцарт? - Салиери бил много известен, доживява 75-годишна възраст с ореола на една от централните фигури на виенската музикална култура. В близкото му обкръжение били личности като Глук и Хайдн.

Бил високо ценен от императора Йозеф ІІ и удостоен с мястото на придворен композитор и диригент на италианската опера във Виена, а по-късно - на придворен капелмайстор. Последния пост заема при трима Хабсбургски императори, почти до края на живота си.

Салиери е сред инициаторите за основаването на Виенската консерватория през 1817 г. и неин пръв директор. Първият спектакъл, с който се открива знаменитата "Ла Скала" е операта на Салиери "Europa riconosciuta". Оперите му се поставят на най-престижните сцени във Виена, Париж, Рим, Венеция, Санкт Петербург и др. Популярността и влиянието на Салиери навремето са по-големи отколкото на много други знаменитости на музиката.

Каква е историята на Салиери: След 1800 г. той се оттегля от оперната сцена, заради новата социалнополитическа ситуация в Австрия и цяла Европа, както и заради промяната в музикалните вкусове. Продължил да пише сакрална музика, да дирижира и да преподава. И точно тогава плъзва мълвата за злокобната му роля за смъртта на Моцарт.

А какви са фактите: Моцарт и Салиери не само не са били врагове, ами Салиери, докато е капелмайстор през 1788-а възобновява "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, която две години преди това била посрещната доста хладно от виенската публика. Де факто, именно Салиери избира да предложи на взискателните виенчани повторно операта на Моцарт, за да ги накара да "преразгледат" оценката си.

Моцарт и Салиери са композирали заедно кантатата за глас и пиано "Per la ricuperata salute di Ofelia", по повод завръщането на сцената на певицата Нанси Стораче, която е първата изпълнителка на Сузана в "Сватбата на Фигаро". По предложение на Салиери са били осъществени премиерите на много Моцартови кантати: "Davide penitente", Клавирния концерт № 22 KV 482, Кларинетния квинтет, 40-та симфония и др.

Един историк, на име Александър Уилок Тайер смята, че вероятно все пак е имало някакво съперничество между двамата в периода, когато Моцарт кандидатствал за учител по музика на принцеса Елизабет от Вюртемберг, но вместо него бил избран Салиери, но това изглежда твърде маловажно, за да предизвика смъртна вражда между двамата. Още повече, че изглежда и напълно неубедително на фона на останалото, което ги е свързвало като приятели. По-скоро бащата на Моцарт обвинявал италианците, че недостатъчно високо ценят сина му. Самият Моцарт често изразявал по-емоционално разочарованията си в писма до баща си, но това най-вероятно са били, както казва един критик - "невъздържани младежки приказки".

Според италианския психиатър Чезаре Ломброзо, автор на книгата "Гениалност и лудост", Моцарт страдал от мания за преследване и често изливал гнева си бурно, след което преосмислял казаното.

С времето мнителността му и гневът му растяли, и според някои медици е много вероятно Моцарт да е страдал от синдрома на Турет, характерен с гримаси, тикове и употреба на псувни. Запазено е едно писмо, написано от Моцарт във Виена през 1776-а година и адресирано до баща му, в което той пише:

"С каква радост бих изнесъл тук публичен концерт! Всеки музикант тук получава благосклонността на Императора и голяма част от публиката! Но получих отказ. О, как желая смъртта на онези, които ми пречат да постигна това..."

Всъщност, "благосклонността на императора" била получена именно от Салиери. Той написал оратория за Виенското музикално общество и я поставил с голям успех на сцената, за която мечтаел Моцарт, така че по-скоро Моцарт е завиждал на Салиери в началото на кариерата си. Факт, който заслужава да погледнем обективно на версиите за отношенията между двамата композитори. Представата за тях е толкова деформирана, че мнозина смятат Салиери за завистлив старец, който мразел "младока" Моцарт. Истината е, че всъщност двамата били почти връстници - Салиери е само с 6 години по-възрастен от Моцарт.

Има няколко различни версии за причините, поради които възниква слухът за "убийството" на Моцарт от Салиери. Едната е, че на границата между XVIII и XIX съществувало едно съперничество на високо ниво между германската и италианската музикални школи. Първите биографи на Моцарт определено подчертават неговата лоялност към австро-германската традиция, противопоставяйки я на италианското влияние, чието олицетворение пък бил точно Салиери. Въпреки че Салиери, макар да е италианец, от 16-годишен живеел във Виена, минавал за "италианска школа".

Втората версия косвено слага Салиери в "списъка заподозрени", тъй като е свързана с факта, че Моцарт имал принадлежност към масонска ложа, а когато на австрийския престол седнал Леополд ІІ, започнало едно преследване на "зидарите" с всякакви средства. В годината на смъртта на Моцарт, умрял отровен от живак още един масон - самият магистър на ложата Игнац фон Борн, либретист на "Вълшебната флейта". Но, биха запитали някои, какво общо има с всички тези косвени и недоказани обвинения самият Салиери?! - Единственото, което може да го свърже с тях е, че бил любимец на австрийския престол. В защита на Салиери срещу обвиненията от плъзналите слухове за отровителство, се обявили големи музиканти като Бетовен и Росини. Росини директно заявил: "Това е подло обвинение!"

Но ето че клеветата се превръща в легенда, която битува повече от два века в публичното пространство. Най-много допринася за зловредната легенда Пушкин, който написва драмата "Моцарт и Салиери", и по този начин заклеймява образа на "завистливия Салиери". Заради слуховете, на Салиери обърнали гръб доста влиятелни личности, между които били негови предани фенове, като Карл Мария фон Вебер и Алберт Лортцинг.