Монсеньор Христо Пройков: Папа Франциск е пастир на бедните и отритнатите

Изповеди
09:57 - 04 Май 2019
4544
Монсеньор Христо Пройков: Папа Франциск е пастир на бедните и отритнатите

Негово Преосвещенство Христо Пройков е епископ на Католическата църква в България. Роден е на 11 март 1946 г. в София. През 1970 г. е ръкоположен за дякон, а през май 1971 г. за свещеник от епископ Методий Стратиев. Специализира Каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм „Успение Богородично“ в София. На 6 януари 1994 г. Христо Пройков има честта да бъде ръкоположен за епископ в базиликата „Св. Петър“ в Рим лично от папа Йоан Павел II. Ръководи Католическата Екзархия от 5 септември 1995 г. В Епископската конференция на България е председател на Комисията за духовенство, Комисия за католическото възпитание, Съвет за пастирска грижа над емигрантите и пътуващите, Съвет за пастирска грижа над здравна служба. На 15 май 2009 г. е назначен от папа Бенедикт XVI за Консултант на Конгрегацията на Източните църкви на Римската курия. Председател е на Епископската Конференция на Католическата църква. Вярващите у нас го познават като изключително самоотвержен човек, готов да подкрепи всеки в труден момент. Потърсихме монсеньор Пройков в навечерието на визитата на папа Франциск у нас, за да разтълкува посланията на Светия отец и да даде любопитни детайли за неговата личност.

-Монсеньор Пройков, привилегия ли е за България визитата на папа Франциск? Какъв исторически знак дава това посещение за страната ни и за българската католическа общност?   

-Голяма радост за нас е, че за толкова кратък период от време – 20 години, за втори път в България пристига папата. В нашата католическа църква сме щастливи и мисля, че в цяла България има повишено настроение и радост, че папата ще е сред нас. Разбира се, историята на България като християнска страна е на повече от 1000 години и толкова време никога не е идвал папа в България, а сега, в рамките само на нашия живот два пъти имаме тази чест. За нас е привилегия, че сме свидетели на такива събития. От друга страна в малката католическа общност, която представляваме като българи, сме щастливи, че сме в полезрението на Рим, защото Католическата църква обгръща цялото земно кълбо в най-голямата християнска общност в света и ние сме част от тази общност. Затова се чувстваме привилегировани, че не сме забравени, че сме в църквата на папата и той ще бъде с нас.

-Вие познавахте лично Йоан Павел II, както и папа Франциск. По какво се различават двамата един от друг като личности, като характери?

-Трудно е да се говори за лични неща в характерите им, но като понтификат, като изпълнение на задълженията, които имат, и двамата имат свой стил. Йоан Павел II беше папата, който създаде тези световни младежки срещи, в които призова младежта от цял свят, обгърна я и я приюти в себе си. Това беше традиция, която продължава и днес. След него друг папа – Бенедикт, който имаше свой начин на управление на църквата – със своята мъдрост и опит пък насочи тези младежи към Христос, който трябва да е в центъра на живота на всеки. И днес идва папа Франциск със съвсем различен стил – той идва от далечен край – от Аржентина, или както сам обича да казва „от периферията” и обръща поглед към периферията на света.

Светият отец е характерен със своята социална дейност - той е този, който насочва активността на толкова много младежи към един свят, в който има толкова много несправедливост, толкова много мигранти, които търсят подслон, как да опазят живота си и да го продължат на по-спокойно място. Папа Франциск насочва силите на тези млади хора и цялата църква в помощта към ближния, т.е. към човека в нужда, на когото да се помогне. Папите имат своето продължение винаги в светлината на Евангелието, винаги в неотлъчно следване на Исус Христос като Учител на християнската църква.  

-Мислите ли, че у нас, сред православните християни има такива, които гледат със съмнение и боязън на посещението на папата, виждат го като чужд и нямат да излязат на площада?

-Мисля, че това съмнение е разсеяно, защото начина, по който се осъществява посещението на папата у нас има общо с това, което се случва от години на площад „Св. Петър” в Рим. Хората се записват и получават безплатни пропуски и идват на мястото на събитието, в което участва Светият отец.

За нас беше приятна изненада това записване, осъществявано в цяла България във всички енории. Разбира се, повечето от записваните са католици, но има православни, протестанти, има и мюсюлмани. Има дори и хора, които са индиферентни и дори невярващи. Това показва, че самият папа Франциск има известна симпатия сред целия наш народ. Това се забелязва и в интереса на медиите, които проявяват голям интерес към идването му в България, а и по време на неговия понтификат – почти няма ден, в който медиите да не отразяват нещо, което той прави или казва. Това наистина ни радва и е нещо много хубаво, което папата заслужава да получи. Това, което той прави, не е поза и не е нещо, с което иска да изпъкне, а е нещо естествено. Той е свещеник, епископ и пастир на хората в нужда. 

Когато оглави цялата църква, той не забравя точно хората в нужда. Именно това привлича симпатията на хората и цялото човечество. И ние - католиците в България се чувстваме щастливи, че чувстваме симпатията към всички нас. 

-Отец Пройков, а виждате ли нещо скандално и нередно в това, че няма да има общо богослужение между нашите духовници и папата?

-Не, това е нещо нормално. ОТ 1000 години за съжаление църквата е разделена и никога не е имало съвместно богослужение. Това е нещо, което никоя страна не изисква и не отхвърля. Приема се като нещо нормално за този момент. Радостното е, че има срещи между представителите на най-високо ниво – между Католическата и Православната църква. Това говори за сближаване и за един добър дух и от двете страни. Срещата на патриарха на Русия Кирил Московски с папата в Куба, традиционните срещи между Цариградския патриарх Вартоломей и папата за празника на Св. Петър и Павел и за празника на Св. Андрей. Това са винаги едни хубави моменти, които ни дават кураж да чувстваме, че се работи в това отношение. Защото едно съединение на църквите след толкова години разделение не може да се очаква подобно нещо. Но визитата на папата и срещата с българския патриарх и православните духовници показва едно взаимно вървене и приближаване. Както се казва „Да се обичаме не значи да се гледаме един друг, а заедно да гледаме в една обща цел.”

-По принцип Светият отец с какъв екип от приближени пристига? Води ли със себе си кардинали, лични сътрудници, лекар?

-Папата има антураж, който не мога да кажа от колко души е, но са не малко количество хора са и на първо място такива, които винаги трябва да са му под ръка – от държавния секретариат, кардинали на отговорни служби. Във връзка с местата, които ще посещава, изборът е негов. Естествено, има и чисто човешки необходимости, заради които сред придружаващите е нужно да има и лекар и сътрудници, които да се грижат за него.

-Смятате ли, че мерките за охрана и сигурност са прекалено засилени? Много пари бяха отделени за НСО, София е почти блокирана за двата дни по време на визитата, дори част от магистрала „Тракия” е с променено движение.

-Има си протокол на държавата, която изпраща и тази, в която пристига, има си определени изисквания. Това са естествени неща, защото виждаме, че живеем в един размирен свят, в който човек никога не може да знае какво може да стане - нещо неприятно, или дори зло. Нали помните какво се случи в Шри Ланка? Затова службите трябва да имат своята бдителност – по-голяма и по-изострена.

-Вашият подарък за Светия отец е икона на Света Богородица от Несебър. Защо се спряхте на този подарък и каква е неговата символика?

-Този жест има връзка с пребивавалия през миналия век в продължение на 10 години в България архиепископ Джузепе Ронкали като апостолически визитатор в България. Той пътува много в страната и е много силно привлечен от Несебър с римските руини. Там му прави впечатление икона на Св. Богородица, към която много се привързва и поръчва нейно копие. През цялото време на своя живот той я носи със себе си. По-късно архиепископ Ронкали става и папа Йоан XXIII, който управлява 5 години Католическата църква. Сега папа Франциск прие като мото на своето посещение написаното от Йоан XXIII послание към целия свят „Мир на Земята”, и то точно когато планетата е заплашена от глобална война. Тогава той написа писмо, което разпространи в целия свят. Вече 50- години, откакто е написано. В продължение на това важно послание, Франциск е пожелал с в светилната на тези думи и името на тази енциклика да дойде в България в едно място на толерантност и спокойствие, Слава Богу. Затова му поднасяме иконата, която Ронкали е носил със себе си.

-Монсеньор Пройков, католическата общност в България е малка. Кажете колко католици има в цялата страна и отделно в столицата?

-Няма как да се каже точна цифра. Но при последната промяна на Закона на вероизповеданията се отчете, че сме 1%. И ние смятаме, че сме някъде толкова – около един процент. Но трябва да се има предвид, че има много хора, които работят навън и които ние не сме регистрирали. Но толкова. А в София сме няколко хиляди.

-За католическата църква не се отпусна финансиране от държавата. На нея се гледа като на богата църква, която има достатъчно средства.

-Жалко е да живееш в една страна, в която не искат да ти помогнат, защото една църква, щом съществува, трябва някак да се издържа. Но какво да направим – това е решението на държавата. Надяваме се, че тези неща ще се променят.

-Повече от 200 деца ще имат шанса да получат първо причастие лично от папата в Раковски. Има ли разлика в тежестта на това събитие в двете църкви?

-В православната църква също съществува причестяването и то е нещо съществено за литургията. Може би няма точно този тържествен момент от  първото причестяване. Православната църква има традицията да причестява новопокръстените деца – тогава е благодатно време, в което се намира тяхната душа и могат да приемат Исус Христос в светото причастие. В Католическата църква има традиция когато се навлезе в разумната възраст на децата, да бъдат поучени, за да се подготвят да приемат светото причастие под формата на хляб и вино. Това е като една добра традиция в Католическата църква. Така сега тези деца, които ще се причестят – над 200, те ще преживеят това важно събитие с папата и ще започнат един съзнателен живот с тайнствата на църквата. Получаването на първо причастие с папата ще остане за тях и техните семейства голям спомен за цял живот.

-Кой е поводът, който накара Светия отец да обърне поглед към България и да приеме поканата за посещение точно в този момент? Към него са били отправяни и други покани преди.

-Папата няма как да се отзове на всяка покана, но всяка една има своето място. Още с избирането, Светият отец получи покана от страна на Католическата църква в България. Протоколно това беше направено и от държавните власти. Така дойде моментът, в който папата може да включи в своята програма и България. Това, че той обръща поглед към страни като Босна, Херцеговина, Грузия, предстои и визита в Македония, е плод на негов избор и така е дошъл и нашият ред. 

-Смятате ли, че след тази историческа визита католицизмът ще разшири влиянието си у нас и че ще има повече вярващи, които да погледнат към католическата вяра?

-Ние можем само да се надяваме, че след посещението на Светия отец папата ще бъдем насърчавани в нашия живот и работа, ще бъдем окуражени с общата ни молитва, за да имаме духовна сила. Надяваме се да имаме повече успех в нашата работа. Бог е този, който призовава хората и привлича към себе си. Да се надяваме, че това посещение на папата ще отекне в сърцата на много хора.