Морфов се просълзи за Навални: Стигнахме дотам, че само мъртвият може да каже истината

Премиерата на новата версия на спектакъла на Александър Морфов "Животът е прекрасен”, който сега носи заглавието "И все пак, Животът е прекрасен”, се превърна в емоционална изповед на режисьора за настоящата политическа ситуация в Русия и в България. Постановката е по пиесата “Самоубиецът” на руския драматург Николай Ердман, писана през 20-те години на ХХ век и която най-дълго е останала под тоталната забрана на съветската тоталитарна цензура – цели 60 години. 

Пиесата е определяна като “реквием за унищожението на руската интелигенция”. Руският поет Осип Манделщам пише: “Пиесата е за това, защо продължихме да живеем, когато всичко ни тласкаше към самоубийство, докато Ердман се обрече на безмълвие, само и само, за да запази живота си.” Текстът е ярко морално осъждане на болшевишките господари в Кремъл през 20-те и 30-те години на миналия век, но е очевидна и аналогията с днешна авторитарна Русия.

В препълнената зала на "Театро отсам канала" в понеделник вечерта, публиката, станала на крака, бурно аплодира актьорите от "И все пак, Животът е прекрасен”, както и Александър Морфов. Той също излезе на сцената да се поклони и да благодари на "своята крилата чета", че е с него в този спектакъл.

С голямо вълнение режисьорът бунтар дръпна кратка, но много гневна и силна реч срещу политиците. Малко преди това той символично легна в ковчега реквизит на сцената, който бе предназначен за главния герой в пиесата - Семьон Семьонич Подсекалников, изигран от Камен Донев.

"Извън цялата мръсотия и проклетия на този свят, извън всичката ужасия на онова, което ни спохожда и което ни дъвче, и ни тъпче, въпреки всичко, в онова, което казваме, в онова, което разказваме, в онова, което играем, в онова, което споделяме, мисля, че има много чувство, много дълбочина, много мисъл.

Това, което правим в момента е това, което стана в Русия с Навални. Както се казва в този спектакъл: "Само мъртвият може да каже истината." Стигнахме дотам, до такова време, което не мога да повярвам, че тази истина, писана през 1927 г. се оказва вярна и че само мъртвият може да каже истината.

Да стигнем дотам, че цял свят е на колене пред думите на един човек, който вече е мъртъв - Навални. И ние нищо не сме способни да направим. И ние продължаваме нищо да не сме способни да направим. Ние продължаваме да сме мъртви клетки, продължаваме да мълчим и да си траем. Това е, което е ужасното.

И в тази нашата държава с всичките тези - и Бойко Борисовци, и Пеевски, и всички онези ужасни хора, които ни управляват в момента. А ние си мълчим и си траем. Кой е тоя Делян Пеевски, Бойко Борисов? Какви са тези отвратителни хора, които продължават да ни тъпчат? А ние си траем!", крайно емоционален бе Александър Морфов.

Той изрази гнева си срещу крадците и убийците, които "унищожиха нашата държава и които в момента я управляват с всички останали подлоги." Когато спомена името на Навални режисьорът се просълзи и за няколко секунди спря да говори, докато зрителите в залата, и актьорите на сцената, провокирани от думите му, избухнаха в ръкопляскания.

Да подкрепят Морфов на премиерата дойдоха бившият министър на културата скулпторът проф. Велислав Минеков със съпругата си актрисата Ани Вълчанова, както и актьорът Александър Алексиев с жена си режисьорката Яна Титова. И Минеков, и Алексиев публично многократно подкрепиха изтъкнатия режисьор.

Актьорът Валери Йорданов, който е част от трупата на Народния театър и който продължава да протестира срещу дисциплинарното уволнение на режисьора точно преди година, подари на Морфов почетен "Икар" за смелост. Статуетката е изработена специално от българите в Чикаго, които изпратиха подписка в защита на режисьора.

Валери Йорданов не участваше в спектакъла "Животът е прекрасен", който Александър Морфов постави в Народния преди 12 години. Но сега е част от новата постановка в "Театро".

Спектакълът падна от афиша на Народния театър заради отказа на Камен Донев да играе в спектакъла в знак на солидарност с Александър Морфов, който бе уволнен несправедливо според актьора. Режисьорът постави нова версия на постановката си в "Театро отсам канала".

Към актьорите от "Животът е прекрасен” Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Иван Бърнев, Албена Колева, Руси Чанев, Валентин Танев сега се присъединяват Валери Йорданов, Никола Додов, Линда Русева, Иванка Шекерова, Даниел Кукушев, Александра Костова, Цветан Апостолов, Румен Троев, които са поканени лично от Александър Морфов.

Окрилени и вдъхновени от текста на Ердман и от режисурата на Морфов, актьорският ансамбъл показа мощни превъплъщения, сърцатост, хъс и огромна творческа енергия. Неин израз бяха не само изпълнените с хумор и с драматизъм сцени, но и танците, на фона на руски песни, в които се впускаха героите.

На финала режисьорът и артистите бяха отрупани с много цветя от зрителите.

Историята на безработния Семьон Семьонич Подсекалников, който един ден, отчаян от живота си, от жена си, от тъщата, от комуналната квартира, решава да се самоубие, защото по думите му животът е ужасен. И докато героят на Камен Донев се кани да се пресели в друг свят, в комуналката един след друг се появяват представители на руската интелигенция, на духовенството, на търговците, на романтичните жени и на дамите, проповядващи свободната любов.

Всички те един през друг убеждават Семьон Семьонич да се самоубие в името на тяхната кауза и така да се превърне в герой. Да се застреля в името на свободата на интелигенцията, на търговците, на религията... И неговата "смърт" се превръща в бизнес, но никой от тези, които подтикват героя на Камен Донев да се възнесе на небето и да се превърне в знаме на протеста срещу несправедливостта, нямат смелостта сами да го направят и да отстояват мнението си открито. Затова предпочитат да се крият зад него. Но в същото време чрез неговата саможертва искат сякаш да изчистят своята съвест.

Още преди 12 години Александър Морфов бе споделил, че "Животът е прекрасен" не е пиеса за самоубийство, не е пиеса за смърт, а за един човек, който открива отново живота, открива колко животът е прекрасен. За един човек, който стига до ада, за да разбере всъщност, че животът е нещо много ценно.

"Това е история за малкия човек, който най-после разбира какво означава да си истински човек, което той открива 30 минути преди смъртта", разсъждава режисьорът преди години.

Снимки: Марина Чертова