МОСВ започва мониторинг в района на "Vera Su"

По разпореждане на министъра на околната среда и водите Асен Личев от днес започва допълнителен площен мониторинг на морските води в района на заседналия кораб "Vera Su", съобщиха от министерството.

Мониторингът ще служи като база за сравнение за последствията върху околната среда при следващи спасителни действия. Планът е разработен съвместно с експерти от Института по океанология - БАН. Пунктовете са избрани според отстоянието от кораба, посоката на преобладаващото течение и прогнозираната метеорологична обстановка през следващите 10 дни. Това ще позволи проследяване на потенциално въздействие върху морската околна среда в случай на попадане на карбамид в морските води при повторно стартиране на дейностите по разтоварване на кораба.

Първото пробовземане днес е с кораб на Гранична полиция. Ще се вземат регулярни водни проби в 7 пункта в района южно и югоизточно от кораба.

Първата проба ще бъде последвана от ежеседмични моделирани изследвания на крайбрежните морски води през целия месец.

Паралелно с допълнителния площен мониторинг МОСВ продължава всекидневно да следи състоянието на водите в Черно море в непосредствена близост до заседналия кораб, посочват от министерството.

Азотният тор, попаднал във водата от заседналия кораб "Вера Су", ще доведе до трудно обратими щети на флората и фауната, каза днес Дарина Иванова, председател на клуб "Приятели на морето”.

Пагубните резултати от попадането на карбамид във водата ще се установят в следващите няколко години. Заради намаления кислород във водата ще се наблюдава тенденция на умиращи риби и растения във водата, добави тя.

"Приятели на морето” са НПО, което от 25 години работи в две направления - опазване на околната среда, в частност плажовете и морето, и извършване на водолазни обучения по Северното Черноморие.

Според специалиста проблемите, които се забелязват, са в три направления: за засегнатото биоразнообразие са необходими няколо години, “за да се самоизчисти морето. Като последиците могат да бъдат в голяма степен не толкова необратими, а много бавно необратими.” Замърсеното Северно Черноморие като предпочитан район от много туристи, защото е див и незастроен, за разлика от Южното Черноморие, би увредило туризма и в частност подводния туризъм. Иванова допълни, че скалите на Тюленово, Камен бряг и Шабла са предпочитан район за подводни туристи от Румъния. Така туризмът, околната среда и поминъкът на местното население стават жертва на инцидента.

“Дивото къмпингуване, подводният и еко туризъм носят приходи за местното население. Не са богат курорт и затова разчитат на тези ресурси.”, обясни тя.

По думи на Иванова има достатъчно специализирани групи и те ще си свършат работата, както и биха дали правилна констатация на проблема. В момента се прави единствено наблюдение с дрон, а това не може да даде реална оценка за замърсяването, смята тя.

 “Става с един способ - проба от водата и дъното, за да се разбере степента на замърсяване. Снимките с дрон дават картина, която не може да даде оценка.", допълни Иванова.

 В цялата ни система и в нормативната уредба има една голяма дупка, при положение, че сме морска държава, оцени тя.

 “Нямаме звено, което да реагира. Нямаме разписани правила как се действа при авария в морето. Трябва да има наредба за всяка една аварийна ситуация. Нямаме ясни регламентриани правила. Винаги, когато стане инцидент - тогава реагираме, а не предварително.”, смята Иванова.