Мрем като мухи по пътищата – ето ги смъртоносните отсечки

Кресненското дефиле е участъкът, който взима най-много жертви по българските пътища. Това заяви пред „Монитор“ председателят на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров.

Почти на всеки километър в дефилето има паметници на загинали. Не е тайна за всички от Балканите, че пътят от Симитли до Кресна е един вид гробница за шофьори и пътници. Последен е случаят от неделя, когато в началото на дефилето майка и дъщеря, пътуващи за Гърция, се удариха челно в навлязла в лентата им румънска лека кола. Два часа след катастрофата в благоевградската болница умря 48-годишната майка, уважаван съдия в Софийски градски съд.

У нас местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия са над 60. Според експерти те се увеличават и вече не става въпрос единствено за места, на които има опасност от катастрофи, а за цели пътища, които крият такъв риск.

Анализ на Института за пътна безопасност показва, че най-смъртоносният от тях е автомагистрала „Тракия“. На нея са загинали 108 души в период от 3 години – от 2017 до края на 2020 година. Ранените при мелета на пътя пък са 1080. Тези данни превръщат „Тракия“ в аутобана с най-висок риск. На всички останали магистрали за същия период са загинали общо 74 души със 603 ранени лица.

Други места с концентрация на катастрофи е пътят I-5, който включва и смъртоносната отсечка Русе – Бяла. На него живота си са загубили 80 души при 1301 катастрофи. Проблемен е и пътят Ботевград - Мездра, както и София – Самоков. Пътуващите от един към друг морски курорт пък трябва да са особено внимателни на пътя Варна – Бургас, където всяка година стават много катастрофи. Сред най-опасните отсечки е и Извор – Микре.

Там са убити над 25 души. Според Тодоров на това място трябва да се направи одит, който да установи конкретните причини за концентрацията на мелета. Там трябва да се направят мероприятия за намаляване на скоростта. „Явно в този район има някакво лъжливо усещане за възможност за изпреварване“, заяви експертът и обясни, че е необходимо използването на повече пътни камери за засичането на нарушения от шофьорите.

Според него разполагането на екипи на „Пътна полиция“ на местата, където са регистрирани най-много инциденти, е неефективно, тъй като те са много скъп ресурс. По негови думи по-доброто решение е внедряването на камерите на АПИ и ТОЛ управлението в системата на МВР. В противен случай, когато техническите средства са малко на брой, шофьорите ги научават и намаляват скоростта само в участъците, където могат да бъдат заснети.

Според него има и добри примери, където места, където настъпват традиционно мелета, са били ремонтирани и в момента има драстичен спад на катастрофите. Това са Созопол – Бургас, където по 10 човека са губели живота си годишно. След като там е била сложена разделителна мантинела, загиналите са намалели до нула. На отсечката Пловдив – Асеновград в момента продължава ремонтът, там също платната са разделени и се очаква спад на инцидентите на пътя.