На първо четене: Правната комисия закри комисията "Антикорупция"

С 11 гласа "за", 4-ма против и трима въздържали се Правната комисия прие проекта на ГЕРБ - СДС за закриването на Комисията за противодействие на корупцията. Проектът на "ДПС - Ново начало" получи 2 гласа "за", 5 "против" и 11 "въздържал се", а на ПП - ДБ  - пет гласа "за", против 2 и 11 "въздържал се". Тези проекти не бяха приети.  

Комисията за противодействие на корупцията (КПК), наричана още "Антикорупция", която беше създадена през 2023 г. и оттогава е оглавявана от и.ф. председател Антон Славчев. До избор на титулярно ръководство така и не се стигна, въпреки че през лятото беше открита процедура по избор, явиха се кандидати и даже бяха класирани от т.нар. номинационна комисия, новост, създадена специално за КПК. Според закона, приет преди повече от две години, комисията разследва корупцията по високите етажи на властта, извършва проверки за конфликт на интереси и проверки на имуществените декларации на хората на публични позиции. 

В началото на заседанието на правната комисия Надежда Йорданова от ПП-ДБ обяви, че включването на законопроектите за закриването на КПК ги изненадало. Затова тя предложи като втора точка да бъде включен проект, с който да се настоява ВСС да освободи Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор, но точката не беше приета, тъй като мнозинството се въздържа. 

Първият законопроект за КПК е на "ДПС-Ново начало", който е от юли м.г. Той беше представен от Хамид Хамид, който обяви, че ще е кратък, тъй като проектът им е внесен отдавна и всеки може да се запознае с мотивите. Основното в проекта е, че противодействието на корупцията минава към ДАНС, а конфликтът на интереси и имуществените декларации отиват в Сметната палата.  

Вторият проект е на ПП-ДБ, който беше представен от Божидар Божанов. Той обяви, че "КПК е бухалка" и затова тя трябвало да се закрие. Тяхното  предложение е на нейно място да се създаде комисия за превенция и конфликт на интереси, а съставът на новата комисия трябвало да се излъчва така - двама от Народното събрание, двама от ВКС и един от президента. Детайл е, че работещите в комисията, трябвало да минат тест за интегритет, а оперативните дела да минат преглед. 

Третият проект е на ГЕРБ-СДС, които предлагат край на една институционална заблуда, която не постигна резултати в борбата с корупция по високите етажи на властта. "Корупцията не беше ударена", обясни Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС. Той  обяви, че превенцията, имуществените декларации и конфликта на интереси отиват в Сметната палата, а разследващите функции - в ГДБОП. 

Петър Петров от "Възраждане" обясни, че изискал данни от комисията какво е свършила през последните две години, откакто съществува в този си вид, но не му предоставили такива данни. За това той ги поискал от Борислав Сарафов. 

Образуваните дела намалели до 40 броя в първите 9 месеца на 2025 г. Също така комисията не била обжалвала нито едно прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство. През 2024 г. имало само една осъдителна присъда срещу лице, заемащо публична длъжност, а през първите 9 месеца на 2025 г. имало също само една невлязла в сила присъда. Той обяви,  че от "Възраждане" ще подкрепят на първо четене проекта на ПП-ДБ, но не и тези на ГЕРБ-СДС и "ДПС-Ново начало". 

Атанас Славов от ПП-ДБ се върна в изказването си преди 15 г., когато беше създадена Комисията за противодействие на конфликта на интереси и нейният председател Филип Златанов. Според Славов големият проблем бил с прокуратурата и "всички го знаели". Той се опасявал, че натоварвайки с проверките за конфликт на интереси Сметната палата, която била орган, запазил своя професионализъм, тя щяла да бъде вкарана на политическия терен, в "политическия процес". Той също така обяви, че приемането на декларациите е в нейната компетентност, тъй като до преди години точно там се подаваха имуществените декларации на хората на публична длъжност. 

Надежда Йорданова също застъпи виждането, че единствено борба с корупцията е възможна при ефективна и отчетна прокуратура. Според нея конфликтът на интереси не бива да бъде в Сметната палата.  Петър Петров от "Възраждане" я упрекна, че отрича съпричастността на ПП-ДБ към създаването на комисията и закона през 2023 г. Според Хамид Хамид Сметната палата има капацитет да проверява далеч по-сложни неща от имуществото на един човек и той припомни, че до 2017 г. имуществените декларации на хората на публични позиции се подаваха точно там.