НА СОФРАТА: Богат или беден, всички са равни пред ракията

Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Цените на редица храни са твърде високи и много хора не ги купуват или хапват рядко от тях. Най-богатите 10% от населението ядат с 28% повече от 10-те процента най-бедни българи, показват данни на Националния статистически институт.

Храната на най-заможните съдържа средно по 2465 калории на ден, което е с над 28% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните - само 1924 калории на ден, 31,8% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно.

Заможните ядат по-малко хляб от най-бедните, но хапват повече месо, луканки, сирене, кашкавал, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че живеят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 47,2 литра алкохол - бира, вино, ракия, уиски и т. н., и пушат по 1310 цигари, а най-бедните - само по 25,3 литра алкохол и 775 цигари. Любопитно е, че в рамките на година и най-заможните граждани и най-бедните са увеличили потреблението на алкохол и цигари. Но ръстът при потреблението на алкохол е по-голям при хората с ниски доходи. Така разликата в потреблението на алкохол между бедните и заможните намалява.

Потреблението на ракия почти не зависи от доходите в домакинствата. Но заможните пият близо четири пъти повече вино и близо пет пъти повече други спиртни напитки като уиски и водка от хората с най-ниски доходи, показват данните на НСИ

При потреблението на бира разликата между хора с повече пари и тези с по-скромни възможности също са по-малки.

Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 64,6 кг хляб и тестени изделия на година, 67,6 кг плодове и 88,1 кг зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 75,2 кг хляб, 34,2 кг плодове и 53,1 кг зеленчуци. С нарастване на доходите на хората през предишни години намаляваше потреблението на хляб, а нарастваше консумацията на плодове и зеленчуци както от заможните, така и от хората с по-ниски доходи. През последната година ситуацията се променя. Хората с високи доходи са намалили потреблението както на хляб, така и на плодове и зеленчуци.

Същевременно хората с най-ниски доходи ядат по-малко хляб, а са увеличили потреблението на плодове и зеленчуци. Данните на НСИ показват, че през последната година хората с ниски доходи са започнали да се хранят по-добре. А хората с високи доходи обръщат повече внимание на качеството на храната, а не на количеството и много от тях вече гледат да не прекаляват с калориите.

За година заможните консумират средно по 39,9 кг месо и 17,8 кг месни продукти, а бедните - 30 кг месо и само 12,9 кг салами, кренвирши, луканки и наденици. Като разликата при консумацията на луканки и филета между най-бедните и най-богатите е близо три пъти.

Заможните хапват 13,3 кг сирене на година, при 9,1 кг за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 6 кг кашкавал годишно, а най-бедните близо два пъти по-малко, или само 3,2 кг

Подобно е положението и при консумацията на масло. Най-заможните хапват средно по 1,8 кг масло на година, а най-бедите само по 0,7 кг. Заможните хапват средно по 3,1 кг шоколад и бонбони на година, а бедните близо три пъти по-малко, или само 1,1 кг.

При консумацията на сланина има малка разлика между бедните и богатите. Но заможните ядат близо два пъти повече грозде и над два пъти повече южни плодове от най-бедните. За сметка на това най-бедните българи ядат повече ориз, боб и леща. Хлябът, брашното, оризът, бобът и лещата осигуряват 37,8% от всичките калории в прехраната на най-бедните, докато тези храни формират само 26,3% от калориите в менюто на най-заможните.