Най-старото злато в света е Хотнишкото съкровище – 4000 г. преди Христа
Най-старото злато, обработвано от човешка ръка – това е етикетът, с който остава в историята Хотнишкото златно съкровище.
Макар и с уговорки, макар и със съмнения, че е невъзможно точно да изброиш годините на находка, достигнала до нас от праисторията, това определение е приел и археологът Александър Чохаджиев, един от днешните проучватели на Хотнишката селищна могила, пише „Борба”. Единственият аналог на това злато е във Варна. Но аналогията стига само до факта, че и в морската столица е открито злато на повече от 6000 г. Там предметите са намерени в различни гробове, затова не могат да бъдат наречени съкровище. В Хотница всички предмети са били открити на едно място, което ги превръща в заровено или скрито съвсем умишлено, или просто забравено имане.
Пътят на съкровището
Никола Ангелов е археологът, намерил съкровището през 1957-а. Разкопките, които той прави, са редовни и едни от първите в България по съвременна методология. Това че находката не е случайна, я прави още по-интересна за археолозите.
„Година преди Никола Ангелов да направи това забележително откритие, въпросната могила се оказала част от обработваема нива. Хората, които работили там със земеделската техника, забелязали, че изпод земята излизат много глинени съдове и ги предават на Окръжния музей във Велико Търново. Така са започнали проучванията през 1956 г.”, разказва Александър Чохаджиев.
Задачата на Никола Ангелов била да разкопае повърхностния пласт и когато започнал да работи, попаднал на останки от 20 жилища от времето на късния халколит (каменно-медната епоха), приблизително 4200-4100 г. пр. Хр. Това е времето точно преди траките да се заселят по нашите земи. За няколко години Никола Ангелов успял да проучи на практика цялото село и да установи края на живота на тази могила.
Археологът попаднал на непогребани скелети, вероятно убити при това последно нападение. А то било толкова внезапно и унищожително, че хората не успели да се скрият. „Нападението обаче нямало за цел разграбване, защото останките, които земята е скътала, са страхотни. Там излязоха невероятни предмети, уникални за света въобще, медни сечива и… имането, съставено от 44 предмета с общо тегло 312 грама”, разказва Александър Чохаджиев.
Никола Ангелов записва мястото, където намерил златото, като Сграда номер 4. Археологът упорито е настоявал, че това не е жилище.
„И е бил прав. Сграда номер 4 е загадка. Тя е в средата на селището и е единствената сграда с формата на квадрат – 4,5 на 4,5 метра. Жилищата са с правоъгълна форма и обикновено с размери шест на осем метра”, обяснява Александър Чохаджиев. И допълва, че в сградата, където е било скрито имането, неговият колега не е намерил нито пещ, нито хромел за ръчно смилане на зърно. Затова е напълно възможно да става дума за култова постройка или храм. Това обаче е и една от причините Сашо Чохаджиев да не е много съгласен с тезата на Никола Ангелов, че златните предмети са части от колие. „Може те да са били част от дреха, която да е била ползвана в някакъв вид обредна дейност. Странно е, още повече, че самата постройка, освен че е съвършено различна от останалите, тя е уникална сама по себе си. В обособеното помещение има обособено вътрешно пространство. Сградата е разделена на северна и южна част и в северната й част е намерено съкровището”, уточнява археологът.
На цвят намерените предмети са много по-жълти от златото, което днес познаваме, което е още едно доказателство, че става дума за наистина старо, старо злато. Освен че е старо, то е самородно и чисто, 22,15 каратово. Има в себе с 92,3% злато и близо 8% сребро. Но това са естествени примеси, а не сплав от два метала, обяснява археологът.
Четири кръгли пластини с по три дупки всяка и 40 халки с различен диаметър – това е съкровището. Най-голямата халка е 44 г, а малките са от по 3-4 грама.
Някои виждат в четирите пластини човешко лице, защото дупките са оформени така, че да създават илюзията за лице. Но Александър Чохаджиев признава, че колкото и да се взира, лице не вижда. „Знаеш ли, по-интересно е това, че тези четири пластини са еднаква дебелина, вероятно са били направени от един лист. И вероятно формата им е била много важна, защото ние сме попадали на същите предмети, но направени от глина. Затова си мисля, че не става въпрос просто за един накит, а за елементи от комплекс, свързан обредната дейност”, допълва археологът.
По въпроса за датировката Александър Чохаджиев прави малко отклонение встрани. И обяснява, че преди да започне да работи в Хотница, Никола Ангелов е проучвал селищна могила в Русе заедно с проф. Георги Георгиев. Професорът се появява в този разказ, защото той е автор на Карановската периодизационна система, която и до днес археолозите по света използват за датиране в праисторията.
„В праисторията всяко откритие носи името на най-близкото съвременно населено място. И с Хотнишкото е така. Проф. Георгиев е проучвал могила в Караново край Нова Загора. Там той различава седем пласта от трите епохи в праисторията. И досега всеки археолог, който чуе например Караново I и II, знае че става дума за раннен неолит. Професорът публикува своята хронологична система през 1959 г., която продължава да е валидна, макар и с известни корекции на базата на нови токрития. Може би година преди професорът да направи своята периодизация достояние на целия свят, Никола Ангелов публикува своето откритие и датира Хотнишкото злато по системата на проф. Георгиев.
Според тази периодизация Хотнишкото златно съкровище е от етапа Караново VI или приблизително 4300 – 4100 г. преди Христа.
„Няма безспорен метод за датиране. А и златото не може да бъде датирано, затова ние използваме останките от въглен, които сме намерили покрай него, и решаваме, че и златото е от това време. Още повече, че доскоро ние работехме по разпространения радиовъглероден метод, а вече има по-нова методика, която изтегля всички дати с около 200 г. назад. Методът е известен като AMS (Accelerator mass spectrometry), но все още не знаем кой е по-верен”, казва Александър Чохаджиев. И уточнява, че ако всичко около съкровището е на приблизителните 4200 г., златото е на толкова само по презумция. Но предметите може да са с поне 100 или 200 г. по-стари, защото може да са се предавали от поколение на поколение.
Затова и той не обича спора кое злато е по-старо – това в Хотница или това във Варна. „Аз не съм почитател на местния шовинизъм, защото съм коректен към науката. Истината е, че каквото като предмети сме намерили в Хотница, го има и във Варна. Двете злата са битували в едно време от приблизително 300-400 г. Различен е контекстът, в който те са намерени. Сградата, в която е било Хотнишкото съкровище, е по-стара от гробовете във Варна, но кой да каже точно на колко години са предметите?”, вдига рамене Александър Чохаджиев и добавя, че за него е по-важно, че от България произхождат тези два примера за най-ранна обработка на злато в човешката история.
И признава, че искрено съжалява за това, че Хотнишкото съкровище просто е нямало късмета да получи добър PR. То е намерено в годините, когато България е затворена за останалия свят, и не е получило широк международен отглас за разлика от съкровищата във Варненския некропол, които веднага след откриването си са се превърнали в международна сензация. Другото, за което той тъгува е, че оригиналът не е при нас. Пази се в Националния исторически музей, а в търновския археологически музей туристите могат да видят копие.
