Наш геолог търси скъпоценни камъни рамо до рамо с човекоядци в Мозамбик

История, която звучи като сценарий за приключенски филм като Индиана Джоунс в храма на обречените, но всъщност е реалност. В новия епизод на "Телеграфно подкастът" българският геолог Злати Златев разказва истории за шамани, магии и скъпоценни камъни в Мозамбик. Вместо спокойна работа, той попада в свят след гражданска война, където се е налагало хората да ядат и човешко месо, за да оцелеят.

Един от най-шокиращите моменти настъпва по време на обяд с най-доверените му местни ръководители. На шега той ги пита дали някой от тях е ял човешко месо по време на гражданската война. Следва дълго мълчание. Най-възрастният отговаря спокойно: "Шефе, по-добре питай кой не е ял". По думите на Златев това не е било част от традициите на местното племе, а отчаян опит за оцеляване по време на жестоката гражданска война, когато гладът и липсата на храна принуждавали хората да прибягват до крайни действия. Работил рамо до рамо с хора, преживели войната. В най-натоварените периоди българинът ръководи близо 80 души. Сред тях има хора, които са воювали от различни страни на конфликта, но след войната работят заедно. Плаща им по 1 долар на ден.

Златев признава, че никога не се е страхувал от тях. Според него, ако са искали да му навредят, са имали безброй възможности, но вместо това отношенията им били изградени върху взаимно уважение и доверие.

Животът в северен Мозамбик ежедневно го среща с дивата природа. Лъв влиза в селото и отмъква няколко кокошки само на метри от къщата му. Друг път попада лице в лице с огромен крокодил, дълъг над четири метра. Първата му реакция е да натисне газта и да се опита да го прегази с джипа. "Не мислиш много в такива моменти", признава той.

По време на престоя си в Африка, Златев се заразява с малария. Първият пристъп е толкова тежък, че температурата му достига почти 42 градуса. Следват още няколко рецидива, включително и след завръщането му в България. По думите му маларията е една от най-смъртоносните болести в Африка, особено при хора с отслабена имунна система.

Освен с дивата природа, геологът се сблъсква и с местните вярвания. Старейшините на едно от селата го отвеждат на специален ритуал, за да призоват духовете закрилници. Пред тях се поставят купчинки царевично брашно, отправят се молитви, а накрая се принася в жертва кокошка. Целта е духовете да помогнат на българина да открие богати находища на турмалини и други скъпоценни камъни. Самият Златев признава, че не вярва в магии, но е уважил местните традиции.

Местните неведнъж го предупреждават, че бивш собственик на концесията му е направил магия. Самият той приема историята с чувство за хумор. "Казах им, че съм от Европа и мозамбиканските магии няма да ме хванат", разказва той.

Освен официалния добив, в района процъфтява и незаконната търговия със скъпоценни камъни. Златев става свидетел как нелегални прекупвачи изкупуват турмалини директно от местните хора. Разказва и за впечатляващ камък, който поради опит за пазарене изпускат да купят, а малко по-късно той попада в ръцете на конкурент. Според него подобни сделки често завършвали с контрабанден износ през съседни държави.

Когато залавят незаконни копачи в неговата концесия, местната полиция пристига... с един пистолет, една счупена палка и един чифт белезници. Тримата полицаи нямат дори собствен автомобил и Златев лично ги превозва с джипа си. Въпреки всичко преживяно – канибализъм, малария, диви животни, гражданска война и постоянни опасности – Злати Златев признава, че ако днес получи билет за Мозамбик, би заминал без колебание. "Африка сама по себе си е магия. Колкото и да страдаш там, винаги искаш да се върнеш", казва той.