Неграмотни и без аналитично мислене не вярват в Covid-19

Хора в Ирландия, Испания, Мексико, САЩ и Великобритания взеха участие в проучването

Свят
13:51 - 15 Октомври 2020
1639
Неграмотни и без аналитично мислене не вярват в Covid-19

Хората с лоша числена грамотност и аналитично мислене са по-склонни да повярват на конспирации и дезинформация за Covid-19, според проучване, проведено в пет държави, съобщава "Гардиън".

Изследователи от университета в Кеймбридж заявиха, че откритията показват, че подобряването на аналитичните умения на хората може да помогне да се преодолее епидемията от "фалшиви новини" около здравната криза.

През тази година са проведени пет национални проучвания - отразяващи националните квоти за възраст и пол, за да се оцени податливостта към свързана с коронавирус дезинформация и нейното влияние върху ключовите поведения, свързани със здравето.

Проучването установи, че най-последователната предпоставка за намалена податливост на дезинформация за Covid-19 е числената грамотност - способността за разбиране и широко прилагане на количествена информация.

Хората в Ирландия, Испания, Мексико, САЩ и Великобритания взеха участие в проучването. Техните числени нива на грамотност са изчислени на базата на три различни теста за смятане.

На участниците са представени с девет твърдения за Covid-19, някои фалшиви (например 5G мрежите може да ни направят по-податливи на коронавируса) и някои верни (например хората с диабет са изложени на по-висок риск от усложнения от коронавирус).

Участниците са попитани и за тяхното възприемане на риска от Covid-19, до каква степен са спазили насоките за обществено здраве и каква е вероятността те да се ваксинират, ако е налична ваксина.

Като цяло, по-високата податливост на фалшиви новини е свързана с по-ниско спазване на насоките за обществено здраве за Covid-19, както и желанието на хората да се ваксинират срещу вируса и да препоръчат ваксината на уязвимо семейство и приятели.

Някои учени смятат, че податливостта към дезинформация е свързана с политически възгледи, докато други смятат, че е свързана със способности за разсъждение, обясни авторът на изследването д-р Сандер ван дер Линден.

"Моето мнение е, че и двете са подходящи. И бях изненадан, когато видях, че изчислението играе толкова силна роля тук ... това беше един от най-важните предсказатели", каза той. "Харесва ми тази констатация в известен смисъл, защото ми дава надежда, че има решение."

Друг отличителен фактор, свързан с вярата във "фалшивите новини" на Covid-19, е възрастта, установиха изследователите. Да си по-възрастен е свързано с по-ниска податливост на дезинформация, навсякъде (с изключение на Мексико) - несъвместимо с предишни изследвания, които обикновено откриват обратния модел, поне в контекста на избори.

"Възможно е възрастните хора да са по-малко податливи (на дезинформация), но все пак да я споделят повече", каза Линден и добави, че може да са по-малко склонни да подкрепят дезинформацията на Covid-19, тъй като има стимул да бъдат точни, тъй като възрастните хора са най-засегнатите жертви на болестта.

Изследването, публикувано в списанието Royal Society Open Science, също установи, че хората, които са по-податливили на дезинформация, се възприемат като малцинства и не се съобразяват с авторитета на учени или политици.

Политическият консерватизъм е свързан и с малко по-висока податливост на дезинформация, установиха изследователите, но изненадващо, тази връзка не е толкова силна в САЩ и Великобритания, колкото другаде.