Непоказвани писма разкриват: Най-великият президент на Америка е бил гей

Нов филм ще изследва дали един от „най-великите президенти“ на Америка –Ейбрахам Линкълн – е бил гей, разкривайки непоказвани досега писма.

Трейлърът на документалния филм „Lover Of Men: The Untold History of Abraham Lincoln“ („Любовник на мъжете: Неразказаната история на Ейбрахам Линкълн) се появи в сряда (10 юли). Изглежда, че филмът ще разкрие личния живот на президента от 19-и век, който подписва Прокламацията за еманципация – сложила край на робството в Америка.

Описван като „свещена фигура както за републиканците, така и за демократите“ и от мнозина като

„най-великият президент, който Съединените щати някога са имали“,

в писмата и снимките на Линкълн ще се изследва дали политикът е бил гей или бисексуален.

„Филмът запълва важна липсваща част от американската история и предизвиква публиката да се замисли

защо имаме толкова ограничен възглед за човешката сексуалност“, завършва резюмето на филма. 

„Любовникът на мъжете“ е не само изследване на ролите на половете и сексуалната идентичност, но също така служи като изследване на американската нетолерантност.“

Сексуалността на Линкълн е изследвана през годините, включително тематична история от 1999 г. в списание Salon и книга от 2005 г. на автора Кларънс Артър Трип, озаглавена „Интимният свят на Ейбрахам Линкълн“, наред с други произведения.

Документалният филм, режисиран от Шон Питърсън, включва интервюта с учени, историци и експерти по живота на Линкълн и изследва отношенията му с мъже преди избирането му за президент през 1860 г. В Instagram, Питърсън описва филма като „личен проект“, който е бил „подготвян години наред“.

Ейбрахам Линкълн, понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият освободител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия.

Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията.

Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати

като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията.

Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза.

Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията.

Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претърпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса (1862), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко души от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.

Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ.

Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, макар че това се оспорва понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след Реконструкцията и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с Новия курс седемдесет години по-късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той насърчава усилията за експанзия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за участъците земя през 1862 г. Но той все пак е

най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ 

с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим.

Покушението срещу него по-малко от седмица, след като Робърт Лий се предава при Апоматокс, го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти, макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.

Линкълн е добре познат от лицевата страна на 5-доларовите банкноти