Неразбраният Атанас Далчев

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 в гр. Солун. По време на Балканската война семейството му се мести постоянно, но през 1914 г се заселва в София, а Далчев се записва ученик в Първа мъжка гимназия. През 1921 г. е издадено първото му стихотворение „Залези”. Година след завършването започва да учи философия, а после педагогика в Софийския университет. 

В ранната си младост Далчев е силно повлиян от западната философска мисъл и интелектуалният му почерк започва да личи в творчеството му. В тези години започва да се развива психоанализата, модернистичните течения в изкуството като експресионизъм с център Германия. Далчев често пътува в Европа, брат му Любомир Далчев учи скулптура в Рим и по време на гостуването си там, Далчев слуша лекции по история на изкуството. Първата си самостоятелна стихосбирка „Прозорец“ издава през 1926 г., а през 1928 г е сборникът „Стихотворения”.

През 1927 г. Далчев и Димитър Пантелеев, Чавдар Мутафов, Константин Гълъбов, Светослав Минков създават новия литературен кръг – „Стрелец”. Кръгът се разграничава от символистите и блуждаенето им в абстракции и се стреми да приближи новосъбудената българска публика към модерна Европа, западната философия и изкуство. Кръгът обаче не се радва на особена популярност сред широката публика.

През 1928-1929 Далчев слуша лекции в Париж и е повлиян от френската култура. През 1930 г. издава стихосбирката „Париж” , а през 1937 г. "Ангелът на Шартр".

След Париж Далчев започва все повече да се занимава с преводи и така започва дейността му като един от най-видните ни преводачи. Той владее свободно руски, немски, английски, испански и френски език и превежда за пръв път класически книги като „Бунтът на масите“ на Хосе Ортега и Гасет, „Братовчедката Бет“ на Оноре дьо Балзак, „Басни“ от Жан дьо Лафонтен, „Червено и черно“ на Стендал, разкази на Антон Чехов, испански поети като Лорка, още Фридрих Хьолдерлин, Емили Дикинсън и др.

През 1967 г. издава философския си сборник с афоризми и размисли „Фрагменти”, а пред 1972 г под редакцията на приятеля му Радой Ралин излиза „Балкон”. 

Поетът Далчев винаги е оставал далеч от прожекторите на литературната слава. В страна като нашата, в която повечето поети горят от страсти, невъзможни копнежи по любов, свобода, смърт, където думите са гръмки и винаги силни, като удари, и дори нежността е максималистка, Далчев е точно обратния полюс. Той е интелектуален, скромен, твърде модерен за някои, със семпъл изказ и може би затова - все още е твърде неразбран. 

Животът му не е белязан от голяма невъзможна любов, от трагедии и превратности, съвременниците му го помнят като тих и спокоен човек, който обича изкуството, семейството си и разходките. Освен ако не се падне на матура, негови стихотворения рядко се цитират и кръжат в публичното пространство, годишнините му – също така рядко се отбелязват.

Като преводач Далчев е сравним може би само с Валери Петров за нашата литература. Той превежда от 5 езика класически и модерни произведения във всички жанрове. Поставя началото на нова преводаческа традиция – обвързаността на преводача с това, което превежда, но и подхожда към преводите си и като автор към автори, без да пренебрегва чистотата на езиковото съответствие, затова някои от неговите преводи изобщо не са превеждани наново. А негови произведения са преведени на над 30 езика и той е малцината от онази епоха, които можем да наречем модерни интелектуални автори.

Атанас Далчев умира на 17 януари 1978 г.