Нешка Робева пред Lupa.bg: Бойко да постъпи като генерал Дьо Гол и да подаде оставка

Lupa.bg потърси легендарната треньорка по художестевена гимнастика Нешка Робева да коментира актуални политически теми - протестите в страната, както и идеите за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова Конституция. И по времето на социализма, и сега Нешка Робева винаги е защитавала своята обществена позиция. Заслужилият майстор на спорта е депутат в последното 9-то Народно събрание преди 10 ноември 1989 г., когато е сред малкото гласували "против" някои инициативи на БКП. Член на Комитета за защита на Русе. Народен представител е в 7-то Велико народно събрание през 1990 г., което приема новата Конституция.

- Г-жо Робева, вие сте от онези 313 депутати, които подписаха новата българска Конституция на 12 юли 1991 г. Връщайки се почти 30 години назад бихте ли казали какво бе чувството, което ви обзе, слагайки параф под документа?

- Трудно се описват чувства, особено, ако са минали тридесет години. Ще бъда съвсем искрена: първото и най-силно чувство беше на облекчение. Знам, че звучи прозаично, все пак подписваш Конституция на една държава, на един народ! Но, както и да описвам тогавашната ситуация в Народното събрание, няма да е достатъчно ясна за съвременния читател.

Седмото ВНС работеше в обстановка толкова непозната и неочаквана, поне за мен, обстановка, в която отпадаха всякакви задръжки, поведението, езикът на общуване между хората, насаждането на омраза, соченето с пръст на „виновните“- врящите препълнени с хора площади, нетърпението и желанието да стане всичко - сега веднага. Сега, който следи дебатите в НС, ще се учуди на реакцията ми. Тогава беше за първи път. За първи път тогава се сблъсках с просташкия език на иначе интелигентни хора, с безпардонността и омразата в неописуеми размери.

И въпреки това, върху създаването на новата Конституция работеха висококвалифицирани хора, ползваха опита на държави с традиции в демокрацията, ползваха опита на френски юристи. Подписването на Конституцията в този й вид, гарантира на България мирен преход, както и да звучи това за някои хора.

- Смятате ли, че България се нуждае от свикване на ново Велико Народно събрание и от изработване на нова Конституция или са достатъчни само изменения в сегашната?

- Разбира се, че е безумие, вместо да пришиеш копче, да купуваш нов балтон. Въпреки че в съвремието ни за някои хора, това е по-лесно и за предпочитане. Конституцията беше работена в друго време, има какво още да се желае, но не мисля, че са необходими такива промени, че да се стига до цялостното й прекрояване и свикване на ВНС. А и хората трябва да разберат, мисля, че младите и начетени хора го разбират, че не Конституцията е виновна за дереджето, в което се намира държавата.

Виновни сме всички ние, които разрешаваме подобно поведение на политиците ни, подобни безобразия от страна на държавниците ни. Да хванеш от улицата човек и да го направиш министър?! Но народът се радва, щом може така за нея, значи и за мен може. Още Константин Иречек е усетил дебелашкото ни самочувствие.

- Бяхте на срещата, която лидерът на БСП Корнелия Нинова организира с народни представители от 7-то ВНС. Как премина срещата, какво обсъждахте, какви мнения бяха изказани?

- Срещата беше, поне за мен интересна. След 30 години се срещнахме тези, които
сме още живи. Разговаряхме и мисля, че говорещите бяха слушани. Друг е въпросът дали ще бъдат чути.

- Подкрепяте ли протестите и смятате ли, че премиерът Бойко Борисов трябва да подаде оставка?

- Аз съм една от вечно протестиращите. Обикновено го правя индивидуално, но протестите се очакваха. Не може ножът да се натиска в живо тяло, не може да се демонстрира подобно бездушие. Народът търпи, търпи, децата порастват и търсят пътя си. А път и бъдеще за тях не се очертава. Мисля, че някои хора толкова са се откъснали от земята и толкова не познават болките на тези, които управляват, че протестът ги изненада. Протест, който все още е мирен.

Тук въпросът е дали Бойко ще постави собственото си его над мира в държавата или ще постъпи, като истински политик и държавник, за какъвто той се самоопределя. Както, например, навремето през 1968 г. постъпи един друг генерал – Дьо Гол. Подкрепям протестите, защото не почесвам народа си зад ухото, а живея с него и знам до къде сме стигнали. Въпреки че не знам, не знам до къде може да се стигне. Не знам кой какви интереси защитава и в тази защита какво може да си разреши.

- Бихте ли подкрепили евентуален политически проект на президента Румен Радев и смятате ли, че неговата позиция е правилна да оглави протеста в самото му начало и да излезе пред недоволните от кабинета граждани с вдигнат юмрук?

- Бих подкрепила всеки проект, който отчита ситуацията, в която се намираме и предлага реалистични мерки, а не оптимистични пожелания за излизане от нея. Бих подкрепила всеки, който може да се изправи пред народа си без да лъже и да говори открито с него.

Румен Радев, според мен, прояви повече емоция от разрешеното за един политик и особено Президент на държава. Разбирам го и затова не съм на неговото място.

- Виждате ли политически сили, носители на промяната, които могат да управляват, въплъщавайки исканията на протестиращите, немалка част от които са млади хора?

- Не, съжалявам, но не. На всички бе даден шанс и не се намери у нас нито една политическа сила, която да си спомни, че по Конституция, нашата държава е социално ориентирана. За това се борехме и ругаехме със СДС. Това успяхме да отвоюваме в онова време. Социална държава. Хората не знаят правата си, хората не четат, хората се страхуват. И нито една партия не пожали този народ.

- Намирате ли паралели между протестите в зората на демокрацията от 1990-91 г. и сегашните? Смятате ли, че тогавашната енергия за промяна е съпоставима със сегашната?

- Не, трудно е да се сложи паралел. Онези искаха промяна и хранеха илюзии, но не бяха огладнели. Все още можеха да получат безплатно и добро лечение, можеха да следват и учат безплатно, животът, който виждаха по филмите им се струваше реален и лесно постижим. Бяха убедени, че с вълшебна пръчица се сменя системата и хоп – всичко цъфти и връзва. Да, но се оказа, че не е така.

Сегашните протести са на един обеднял, обезверен и отчаян до голяма степен, народ.

Мнозина от младите се връщат от чужбина и им е ясно за какво става въпрос. Дано и те не останат само с илюзиите си. Система, като тази, трудно се сменя. Корупцията отдавна е наше ежедневие. Кой ще е толкова чист и компетентен и на кого ще повярва народът ни, за  да извърши евентуална промяна. Корупцията е най-страшната и разрушителна сила в една държава. Корупцията унищожава защитните сили у народа. Заразата е страшна. Но той търпи. Търпи, с което я увековечава.

- Вие сте човек, който винаги е показвал своята принадлежност към левицата. Преди години изразихте разочарованието си, че БСП не е онази лява партия, в която вие бихте искали да членувате. В настоящия момент какъв е вашият коментар за случващото се в БСП и за лидерската битка, която се води в партията? И до каква степен БСП олицетворява вашите идеи за социална справедливост?

- Не е време за вътрешнопартийни боричкания. Не, не е време. Кандидатът за
председател би трябвало да застане пред делегатите на Конгреса и точно и ясно да каже: „Аз смятам, че това трябва да е политиката на нашата партия, мисля, че е осъществима с тези, тези и тези средства, необходим е такъв период от време… Мога да я осъществя с екип от хора, които са единомишленици, но само след като възвърнем доверието на хората…“

- А как ще стане това?

- Това е дълъг процес. Ще трябва да се положат изключителни  усилия, за да се издигнат, не да слязат, и застанат до народа си. Пък да се посвият малко. Да озаптят алчността си. Щом народът, управляван от тях може да живее по този начин, за да им повярва, ще трябва и те?! Политики - истински – социални, а не жажда за власт, която носи лично или групово облагодетелстване. Иска ми се да вярвам, че партия с традиции, каквато е БСП, все още не е изгубила инстинкта си за самосъхранение и ще избере правилния водач.

- Извън политиката – следите ли какво се случва в българския спорт и най-вече в художествената гимнастика? Продължавате ли да тренирате младите надежди на България?

- Не, вече не се занимавам активно с треньорска дейност. Това, което става в българския спорт и по-специално във федерацията, която познавам, е отвратително и няма нищо общо със спорта. Една голяма част от федерациите, са се превърнали в истински феодали. Клубовете изнемогват, за сметка на това осигуряват сладък и охолен живот на феодала и антуража му. И страх, и сервилност, и несигурност.  Една тъжна картина, натикана в позлатената рамка на демокрацията.

- От известно време живеете в софийското село Трудовец. Как е „селският“ начин живот, г-жо Робева? С какво се занимавате там и какво ви зарежда?

- Останах няколко месеца предимно на село. Пътувам и до София, помагам, но наистина незначително, на момичетата. „Левски“ отново има прекрасен треньорски екип. Млади, амбициозни и талантливи. Радвам им се. Вече могат да се справят и сами. А и на село има безумно много работя, с която по никакъв начин не мога да се справя.

- Светът преминава през един изключително сложен период, породен от пандемията с корона вируса. Смятате ли, че тези изпитания ще открият пътя за един нов, по-духовен свят?

- Не е съвсем ясно през какво преминава света. Не вярвам да върви към по-добро с или без корона вирус. Скептицизмът е присъщ на старците, а аз съм на сериозните 74 години.