Нетаняху представи първи официален следвоенен план за Газа

Израелският премиер Бенямин Нетаняху представи план "ден след" за Газа - първото му официално предложение за периода след края на войната в управлявания от "Хамас" палестински анклав, съобщава "Ройтерс".

Съгласно документа, представен на членовете на израелския кабинет по сигурността, Израел ще поддържа контрол за сигурността над цялата територия на запад от Йордания, включително окупирания Западен бряг и Газа, където палестинците искат да създадат независима държава.

В изброените дългосрочни цели Нетаняху отхвърля "едностранното признаване" на палестинска държава. Той посочва, че споразумение с палестинците ще бъде постигнато само чрез преки преговори между двете страни - но не отбелязва коя ще ги води от палестинска страна.

В Газа Нетаняху очертава демилитаризацията и дерадикализацията като цели, които трябва да бъдат постигнати в средносрочен план. Той не уточнява кога ще започне този междинен етап нито колко дълго ще продължи. Израелският премиер обаче обуславя възстановяването на ивицата Газа - голяма част от която беше опустошена от израелската офанзива, на нейната пълна демилитаризация.

Нетаняху предлага Израел да има присъствие на границата между Газа и Египет в южната част на анклава и да си сътрудничи с Египет и Съединените щати в тази област, за да предотвратява опитите за контрабанда, включително на ГКПП "Рафах".

За да замени управлението на "Хамас" в Газа, като същевременно поддържа обществения ред, Нетаняху предлага да работи с местни представители, "които не са свързани с терористични държави или групировки и не са финансово подкрепяни от тях".

Той призовава за закриване на агенцията на ООН за палестинските бежанци и за замяната ѝ с други международни организации за помощ.

"Принципният документ на министър-председателя отразява широк обществен консенсус относно целите на войната и замяната на управлението на "Хамас" в Газа с гражданска алтернатива", посочват от кабинета на премиера.

Документът беше представен на членовете на кабинета по сигурността за иницииране на дискусия по въпроса.

Войната беше предизвикана от атака на "Хамас" срещу Южен Израел на 7 октомври, при която 1200 души бяха убити, а 253 бяха взети за заложници.

Като се зарече да унищожи палестинската групировка, Израел предприе въздушна и сухопътна офанзива срещу блокираната ивица Газа, при която според палестинските здравни власти са загинали над 29 400 души. Войната разсели по-голямата част от населението на територията и доведе до масов глад и разпространение на болести.

Говорителят на палестинския президент Махмуд Абас - Набил Абу Рудейне, заяви, че предложението на Нетаняху е обречено на провал, както и всеки израелски план за промяна на географската и демографската реалност в Газа.

"Ако светът наистина е заинтересован от сигурността и стабилността в региона, той трябва да прекрати израелската окупация на палестинската земя и да признае независима палестинска държава със столица Йерусалим", настоя той.

Войната в Газа поднови призивите сред международната общност - включително при основния поддръжник на Израел - Съединените щати - за т.нар. решение с две държави като крайна цел за разрешаване на продължаващия от десетилетия конфликт между Израел и Палестина. Редица високопоставени израелски политици обаче се противопоставят на това.

Въпреки че решението за две държави отдавна е основна западна политика в региона, е постигнат малък напредък по въпроса с постигането на палестинска държавност след подписването на споразуменията от Осло в началото на 90-те години.