Носителката на Нобел - любимка на Тръмп и Мелания?

След спорни призове за авторки от Беларус и Румъния тази година се появиха вицове, че вероятно новата лауреатка Луиз Глюк е любимка на Тръмп и Мелания.

Нобеловият приз за литература отново разпали страстите. Носител на наградата тази година е американската поетеса Луиз Глюк, печелила много награди в САЩ, включително Пулицър. Преподава поезия в университета Йейл.

Нейни теми са тъгата, самотата. Глюк свързва майсторски автобиографичните елементи с класически митове.

Наградата за талантливата, но неизвестна извън САЩ поетеса отново предизвика упреци за критериите за избор на лауреати на една от най-престижните награди в света.

Въпреки безспорния си талант Глюк не може да се конкурира със сочените за фаворити от букмейкърите Марис Конде от Гваделупа, нашумялата с романите си рускиня Людмила Улицка, да не говорим за японеца Харуки Мураками и Маргарет Атууд. 

Извън класацията останаха кениецът Нгуги ва Тхионго, или Джеймс Нгуги, смятан е за един от най-видните автори в Източна Африка, испанецът  Хавиер Мариас, както и един от най-плодовитите южнокорейски творци Ко Ън, бивш будистки монах.

И в  предишни години Нобеловата награда беше съпътствана от скандали.

През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература след избухнал сексскандал. Тогава Шведската академия взе компромисното решение да връчи алтернативен Нобел на френския автор Мариз Конде. 

В опит да излъска имиджа си и да върне доверието след разкрития за сексуални посегателства и финансови далавери, през 2019 г. Шведската академия обяви двама лауреати. 

Отново обаче се разрази скандал около австриеца Петер Хандке, известен като привърженик на сваления сръбски диктатор Слободан Милошевич, обвиняван за разпалване на войните в бивша Югославия.  В знак на протест срещу наградата на Хандке Турция, Албания и Косово бойкотираха церемонията по връчване на Нобеловата награда.   

Наградата на Глюк вероятно е опит на Академията да постигне баланс в отличията.  До 2017 г. носители на приза са едва 10 американци.

Да не говорим за половата дискриминация - 87,7% от носителите на Нобелова награда за литература са мъже.

И тази награда обаче затвърждава съмненията, че Нобел за литература е по-скоро награда, която не успява да отличи най-безспорните автори и робува на клишета и геополитически догми. След спорни призове за авторки от Беларус и Румъния тази година се появиха вицове, че вероятно новата лауреатка Глюк е любимата поетеса на президента Тръмп и на съпругата му Мелания. За съжаление, талантите често попадат в капани.

В списъка на нобелистите за литература липсват доста големи писатели.

Без Нобел след няколко номинации е Владимир Набоков  -  признат за един от най-добрите писатели на ХХ век. Дори има награда, кръстена на името на автора на "Лолита".

Кърт Вонегът, един от най-влиятелните автори в американската литература, така и не получава голяма литературна награда. Въпреки че „Кланица 5” е номинирана за най-добър роман за призовете „Небюла” и „Хюго”, и двата пъти губи.

И  Хорхе Луис Борхес няколко пъти е бил номиниран за Нобел, но не я получава. Може би заради това, че е любим автор на чилийския диктатор Аугусто Пиночет.

Трима руски писатели отказват да получат престижния приз. 

Кандидатурата на Лев Толстой е  издигната през 1906 г., но с писмо авторът на "Война и мир"  моли Нобеловия комитет да не бъде награден. Причина за отказа са парите, които според Толстой носят само зло.

Така наградата получава италианският поет Джозуе Кардучи.

От наградата се отказва и друг руснак - Борис Пастернак. Той получава Нобел през 1958 г.,  но според съветската власт това решение на Нобеловия комитет е опит за задълбочаване на Студената война. И Пастернак е принуден да се лиши от приза.

Руският дисидент Александър Солженицин, автор на "Архипелаг ГУЛАГ"  не присъства на церемонията по награждаването през 1970 г. и се отказва от паричната премия поради опасения, че ще бъде обвинен като изменник на родината. Солженицин приема наградата през 1974 г.

 Френският философ и драматург Жан-Пол Сартр не приема Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1964 г., за да не пострада неговата независимост - ключово понятие в неговата философия.

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Тя не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година. 

Носителите са 116 души. Най-младият лауреат е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният е британската писателка Дорис Лесинг, получава наградата на 88 години. 

От всичките 116 носители на Нобелова награда за литература 15 са жени.

Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти за Нобелова награда за мир.

България е имала предложения за Нобеловия приз по литература, но до награждаване така и не се стига. Така засега оставаме единствени от съседите без носител на приза - гърците имат двама поети призьори - Георгиос Сеферис и Одисеас Елитис, Турция има Орхан Памук, Румъния - Херта Мюлер, бивша Югославия - Иво Андрич. 

Роденият в България Елиас Канети получава Нобел за литература през 1981 г. като английски гражданин  и австрийски писател. Това е най-прякото ни докосване до наградите.

Пенчо Славейков (1866-1912) е  предложен за Нобел от шведския учен, поет и преводач акад. Алфред Йенсен, който бил негов преводач, но и близък приятел. Авторът на "Кървава песен" е на крачка да получи наградата, но умира на 28 май. 

Най-титулуваният ни писател и поет - Иван Вазов (1850-1921), е бил предложен от проф. Иван Шишманов за наградата през 1917 г.

Йордан  Йовков (1880-1937) е номиниран не от българската страна, а с признанието на турския професор по литература Сабри Смявушгил, който го нарежда между най-добрите майстори на разказа в световната литература. Не получава наградата.

Няколко номинации, но без резултат, има и Елисавета Багряна (1893-1991). 

Два пъти за Нобел е номиниран Йордан Радичков (1929-2004), най-превежданият ни писател (на 37 езика, издаван в 50 страни).

Не печелят одобрението на Нобеловия комитет Блага Димитрова и Валери Петров. 

Акад. Антон Дончев е предлаган три пъти за Нобелова награда. Той е вторият българин, предложен за високото отличие от шведите след излизането на романа "Време разделно". През 2005 г. Антон Дончев отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006-а го изпреварва турският романист Орхан Памук.