Новина в Lupa.bg: Борисов финтира Радев, няма да има служебен кабинет
Политическата новина на деня възпроизведе премиерът Бойко Борисов с предложението за свикване на Велико Народно събрание, вместо очакваната от милиони българи оставка на кабинета. По-рано днес в специално изявление министър-председателят предложи драстични промени в основния закон, които да доведат до „рестарт” на държавата с нова Конституция.
„С това решение Бойко Борисов елегантно финтира възможността да се стигне до служебен кабинет, назначен от Румен Радев. Конституцията ясно казва, че при Велико Народно събрание няма служебно правителство, четете”, призова пред Lupa.bg топ юрист, пожелал да остане анонимен.
Така отпада вариантът работата на третия кабинет „Борисов” да бъде разгледана под лупа от експерти, необвързани с ГЕРБ, обясни нашият източник.
Според Бойко Борисов най-важните промени в Конституцията, които ще са приоритет на евентуално Велико Народно събрание са:
• Броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120;
• При Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален - от 400 на 280;
• Ще прекратим Висшия съдебен съвет и ще предложим създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга.
В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
• Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор предлагаме да бъде пет години;
• Ще предложим да се ограничат правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
• Ще предложим към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори;
• Ще предложим да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба;
• Ще предложим Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи;
• Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор;
Сега действащият основен закон казва:
Чл. 160.
(1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Чл. 161. Великото Народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Чл. 162.
(1) Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото Народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото Народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Чл. 163. Актовете на Великото Народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.
