Новите руски министри дължат кариерата си на Путин

Правителството си поставя амбициозни задачи в кратки срокове

Актуални новини
09:51 - 22 Януари 2020
2269
Новите руски министри дължат кариерата си на Путин

Руското правителство бе наполовина обновено и се подмлади, коментира в. "Известия" състава на новия кабинет, назначен вчера от президента Владимир Путин. Средната възраст на новите министри е 47 години. Предишният състав бе с 6 години по-възрастен, сочат изчисления на руския ежедневник. Медиите в страната поместват биографии на хората от новия кабинет, а бизнес изданието "Комерсант" - и справки за доходите им.

Външният министър Сергей Лавров и и министърът на отбраната Сергей Шойгу запазват постовете си. Оттук следва, че външнополитическият и отбранителният курс на Руската федерация остават без промени, изтъква "Известия".

Този блок в правителството се контролира от Владимир Путин, напомня политологът Андрей Кортунов. Руската "външна политика не е премиерска, а президентска. Мисля, че в близките години нещата ще си останат така", казва той.

В. "Московский комсомолец" пише, че не желае "да губи време и хартия напразно" в обяснения защо Лавров и Шойгу запазват своите длъжности - двамата "са като добро вино, което с времето само става все по-добро".

Хората в Русия все още имат голямо желание за промени и не се страхуват от тях. Владимир Путин усети тази нагласа и я оформи в своите т. нар. майски укази от 2012 г. Досегашното правителство на Дмитрий Медведев обаче не се справи с всички поставени в тях задачи. Затова новият кабинет предстои да полага усилия за промени към по-добро в икономиката и социалната сфера, казва в интервю за "Известия" Валерий Фьодоров, шеф на социологическата агенция ВЦИОМ.

100-процентовата смяна на министрите от социалния блок и сериозното обновяване на вицепремиерския състав са ефикасен, често използван от политиците начин за сваляне на напрежението, натрупано в обществото. Особено в патерналистко общество като руското, в което гражданите често стоварват върху държавата личните си проблеми, заявява пред изданието "Свободная преса" анализаторът Игор Шатров.

На първото си заседание с новите министри премиерът Михаил Мишустин очерта вчера приоритетните за кабинета въпроси - осъществяване на тазгодишното президентско послание до парламента, осигуряване на икономически растеж в Русия и изпълнение на националните проекти, отбелязва в. "Росийская газета".


Тези федерални проекти от 2018 г.,включват разработки в три насоки - "Човешки капитал", "Комфортна среда за живот" и "Икономически растеж".

Без повишаване на икономическия растеж "не може да бъдат постигнати никакви резултати, камо ли резултати в социалната сфера" - за целта правителството трябва сериозно да промени инвестиционния климат в Русия и да стартира нов инвестиционен цикъл, изтъкнал премиерът, цитиран в московския официоз.

Според експертите съставът на новия кабинет показва, че е ориентиран към икономически растеж, пише в. "Взгляд". "Освен това (в правителството) са дошли хора, събрали опит в контролните органи (. . .) Това е интересно решение. Ще видим какво ще стане", коментира наблюдателят Евгений Минченко.

В. "Независимая газета" критикува политиката на предходното правителство: "Доходите на населението са в стагнация, икономическият растеж - далеч от целевия, инвестиционен растеж на практика няма, подкопано е доверието на хората и на бизнеса заради повишаването на пенсионната възраст и вдигането на ДДС. А и самата държава не иззе инвестиционната щафета от частния сектор и не подкрепи икономиката с финансови инжекции."

И основният въпрос е дали новите или преместените фигури ще отговарят на обявените цели - ускоряване на икономическия ръст, радикално понижаване на бедността, технологически пробив и т. н., подчертава изданието.

Новите хора в кабинета - по принцип с доста по-малък бюрократичен опит и стаж в структурите на властта - в по-голяма степен от досегашните министри дължат кариерата си на президента и на новия премиер. И вероятно поне на първо време ще действат по-активно от своите предшественици, за да оправдаят доверието и да добият апаратна тежест, коментира в. "Ведомости".

Остава открит въпросът как новото правителство ще се бори с кризата на доверие сред инвеститорите. Едно по-ефективно правителство само по себе си не е повод инвеститорите да вярват в него, при това доверието им се печели сравнително бавно, пише "Комерсант".

Кабинетът може бързо да вземе мерки за насърчаване и защита на инвестициите, да реформира контролно-надзорната дейност. Явно веднага ще разгледа и други силни идеи за "рестартиране" на отношенията между бизнеса и властта. Защото новите министри повече отвсякога имат нужда от "бързи успехи", прогнозира всекидневникът.

В професионалната си кариера Владимир Путин винаги е залагал на т. нар. стабилност, а сега буквално взривява властовата вертикала, която градеше двайсет години. Оставката на руското правителство не означава просто смяна на министрите. По министерства, управления и ведомства хиляди хора днес гледат с ужас към утрешния ден и нямат ни най-малка представа какво ги чака, пише в. "Ежедневний журнал".

Като следваща стъпка "развихрилият се вожд" може дори да разпусне Държавната дума, заявява опозиционното издание.

"Ежедневний журнал" признава, че "засега"няма обяснение защо Путин "всява хаос в собствената си опорна конструкция" и "гори с напалм всичко около себе си". Авторът обаче е "абсолютно убеден, че всичко това има някаква връзка (. . .) с един реален, а не маскировъчен сценарий, предвиждащ Владимир Путин да властва доживот".

Опозиционният в. "Новая газета" коментира медийни публикации, според които новият премиер Мишустин е писал песни за известния в Русия естраден певец Григорий Лепс. Двамата се свенят от това и Лепс дори отрича, сякаш е нещо лошо, но професионални пиар специалисти биха направили просто "бонбонче" от тази история, твърди изданието.

"Ако беше се разбрало, че Тръмп е написал песен за Мадона, всички щяха страшно да се радват и да я пеят из улиците. Мадона щеше да разправя за това на всеки свой концерт, а Тръмп - да се снима в нейни клипове", коментира "Новая газета".

Максим Кравчински, представен като "историк на естрадната песен", напомня, че аристокрацията в царска Русия, дори хора от императорската фамилия по едно време също "се втурнали да пишат стихове, романси, да рисуват картини" и т. н. Това станало точно преди Октомврийската революция през 1917 г.