Нютон открива гравитацията под карантина

Исак Нютон е 23-годишен студент в "Тринити колидж" в Кеймбридж, когато през 1665 г. в Лондон избухва Голямата чумна епидемия, пишат от "Washington post".  Въпреки че тогава хората все още не знаят какво я причинява (трябва да изминат повече от 200 години, преди учените да открият бактерията, която причинява чума), те практикуват някои от същите неща, които правим днес, за да избегнем болестите.

През 1665 г. също има версия на "социалното дистанциране", което прилагаме днес в ситуацията на пандемия заради Ковид-19. И тогава Кеймбридж изпраща студентите вкъщи, за да продължат обучението си там. За Нютон това означава да се върне във фамилното имение. Годината, която той прекарва в изолация, по-късно е наречена неговата "annus mirabilis" („година на чудесата“).

У дома Нютон продължава да работи по математическите проблеми, над които е работил в Кеймбридж. След това се сдобива с няколко призми и експериментира с тях в спалнята си. Дори стига дотам, че пробива дупка в капаците на прозорците си, за да може да прониква само малък лъч светлина. От това произлизат неговите теории за оптиката. А точно пред прозореца му расте прословутото ябълково дърво.

Историята за това как Нютон седи под дървото, а една ябълка пада и го удря по главата, а след това той открива закона за гравитацията, трудно може да се докаже. Все пак се смята, че има и доза истина в нея.

Докато размишлява в градината, Нютон вижда падащите плодове от дървото. Наблюденията му го карат да се замисли защо ябълките падат право на земната повърхност. Така той успява да създаде своя закон за гравитацията.

След като епидемията отминава, Нютон се завръща в Кеймбридж през 1667 г. със своите теории в ръка. Две години по-късно той вече е професор.