От Европа до Австралия - меломани възхитени от Вагнеровия фестивал в Софийска опера

Почитатели на оперите на Рихард Вагнер от различни краища на света са възхитени от първата част на Вагнеровия фестивал в Софийска опера. В рамките на четири вечери - от 8 до 13 юли бе представена тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ под режисурата на акад. Пламен Карталов.

Вагнерианци от Норвегия, Великобритания, Люксембург, Германия, Австралия развълнувано коментираха впечатляващата режисура и сценография, интерпретацията на солистите и оркестъра. Особено бяха заинтригувани от факта, че певческият състав е изцяло български.

"Рейнско злато" даде магнетичен старт на Вагнеровия фестивал, последваха мощните спектакли "Валкюра“ и  "Зигфрид", а "Залезът на боговете" бе достоен финал на тетралогията.

За откриването на фестивала специално бяха дошли музикалните критици и забележителни познавачи на творчеството на Рихард Вагнер - Тони Купър от Opera Critic - Лондон, Андреа Мерли, Италия, Клаус Биланд от Der Neue Merker - Виена, Алън Нилсон от OperaWire – Лондон, Фил Уард от Opera Now - Лондон, Грегор Таси, Глазгоу, Юрген Кьоних – радио Берлин/Бранденбург, Германия.

Музикални критици и журналисти вече публикуват своите рецензии, в които не скриват възторга си от новия „Пръстен“ на Софийската опера. Те ласкаво отбелязват отличните български гласове, аплодират оркестъра и диригента Константин Тринкс, и изразяват огромните си адмирации към режисьора Пламен Карталов за цялостната визия и концепция.

"Мисля, че "Пръстенът" на Карталов би доставил удоволствие както на традиционните почитатели на Вагнер, така и на тези на отсрещните пейки!", споделя в своята рецензия Тони Купър от Opera Critic - Лондон.

"Първата цялостна постановка на "Пръстена" в София, режисирана от Пламен Карталов, е през 2013 г. и от тази преломна година той е силно ангажиран с Вагнер, като поставя седем от творбите му в българската столица, която смело определя като "Байройт на Балканите".

Във всички случаи, постановките на Карталов остават възможно най-близо до строгите указания на композитора в рамките на Gesamtkunstwerk ("цялостно произведение на изкуството"), в което пластичното изкуство, дизайнът и творческият процес се съчетават, за да създадат едно сплотено цяло. Така че способността на Вагнер да обединява музика и драма е в самото сърце и мислене на Карталов, и неговата реализация на "Пръстена" според мен наистина отразява замисъла на композитора", отбелязва Тони Купър от Opera Critic - Лондон.

"Този „Пръстен” не само отбелязва 210-годишнината от рождението на Вагнер, но Карталов е сметнал за подходящо и уместно да отдаде почитта си към родения в Германия музикален учен и пианист Ричард Тримборн, който почина през октомври 2017 г. Безценен педагог и изследовател на Вагнер, той е вложил изключително много време и енергия в обучението на българските певци за цикъла на "Пръстена".

Всъщност, целият цикъл беше изпълнен от щатни певци на Софийската опера, с изключение на гостуващия американски баритон Томас Хол (Вотан във "Валкюра") и унгарския бас Кристиан Чер (Скитника в "Зигфрид"), докато ролята на Брюнхилде беше споделена от трио певици, също обичайна практика в наши дни.

Визуалният аспект на софийския "Пръстен" беше задоволителен във висша степен и настроението на всяка една сцена беше подчертано от скромен и непрекъснато променящ се светлинен сценарий, създаден от Андрей Хайдиняк, докато Иван Липчев сътворява множество блестящи видео епизоди, които напълно подхранваха, изстрелваха и грабваха въображението на зрителя, като варираха от прелестната приканваща сцена на зазоряване в "Рейнско злато" до бушуващата огнена мощ във "Валкюра" и "Залезът на боговете", пише в рецензията си журналистът от авторитетното издание Opera Critic. 

"Никакви своеволия, обаче –  в постановката на Карталов златото определено беше „злато“ (не някакви други измислени и драгоценни стоки!). И когато вманиаченото и безскрупулно джудже нибелунг (ролята, великолепно изпята и изиграна от Пламен Димитров) избяга с неговата неправомерно придобита печалба,

това беше най-големия слитък злато, която някога съм срещал в постановка на „Пръстена” – достатъчно, за да накара управителя на Банк ъф Ингланд да вдигне поглед!

И драконът беше също толкова зрелищен, виейки се из сцената с шестчленен екип, осъществяващ и контролиращ неговите диви и неспокойни движения, докато жабата беше просто марионетка – с Вотан, неин господар!

Дизайнерът на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева представи широка гама от различни стилове, пасващи добре на всички странни герои, които можете да намерите в "Пръстена".

Например, хвърлящият чук Донер (Светозар Рангелов) изглеждаше леко заплашително, облечен в поразително биещо на очи облекло от типа на Дарт Вейдър, постоянно размахващ големия си чук за забавление;

от друга страна, неговият нежно любящ брат, Фро (Хрисимир Дамянов), изглеждаше доста елегантен, носейки изящна шапка в цветовете на дъгата, която помогна на Вотан и божествения му антураж да достигнат до Валхала.

Алчните, плашещи и враждебни братя, Фазолт и Фафнер, изпяти с яснота и убедителност от Стефан Владимиров и Петър Бучков, се оказаха вмъкнати в рамката на огромна карнавална кукла (каквато можете да срещнете на карнавала в Нотинг Хил), която им предлага ограничени движения, но подходящо проектирана, за да им позволи силна и ясна гласова дикция и изказване.

Даниел Острецов като помощника на Вотан, Логе, пищно носещ пламтящо червено наметало и подходяща жилетка, също изглеждаше добре за ролята – въплъщение на шивашка елегантност! Симпатичен измамник, той представи поразителен, колоритен и забавен разказ за това, което смятам, че е роля – подарък, която той изследва и изигра докрай", коментира още журналистът по повод "Рейнско злато", който анализира подробно и останалите три постановки от цикъла на "Пръстена".

"Публиката изрази бурно одобрението си с овации на крака, а когато маестро Тринкс (който между другото ще дирижира нова постановка на „Парсифал” на фестивала в Мюнхен догодина) излезе на сцената със своите музиканти, публиката откликна още по-силно, подчертавайки, че работата в оркестрината е също толкова важна, колкото и работата, извършена на сцената.

Маестро Тринкс зареди своите подопечни много добре и затова големите постановъчни номера като Влизането на боговете във Валхала ("Рейнско злато"), грандиозното "Пътуване по Рейн" на Зигфрид и "Погребалният марш" от "Залезът на боговете" бяха вълнуващи за слушане в интимността и комфорта на добре проектирания софийски театър. Прочут с добрата си акустика, той предложи точно подходящата атмосфера за наслада на Вагнер, особено "Пръстенът", се казва в коментара за Opera Critic. 

"Бих искал да добавя, че би било грубо и крайно несправедливо човек да сравнява "Пръстена" на Карталов с тези, поставени от водещи оперни театри в Германия и другаде, които се радват на солидни бюджети.

Въпреки това, убеден съм, че този "Пръстен", дори със своите отделни несполуки – и, наистина, трябва да кажа, не мога да назова нито един цикъл на "Пръстена", от всички, които съм посещавал през годините, който да е бил перфектен; проклятието на Алберих, без съмнение! – беше цялостна демонстрация на добър артистичен мениджмънт, съчетан със съвместна екипна работа.

Успешно начинание, предлагащо на София и България, както на местните жители, така и на гостите, едно прекрасно и цялостно вагнерианско изживяване. Професор Карталов (моля, на сцената!) нарича българската столица "Байройт на Балканите", сега разбирам защо. Брависимо!", изказва възхищението си Тони Купър.

Вагнеровият фестивал продължава с „Тристан и Изолда“ – на 23 юли, и „Парсифал“ на 25 юли. Финалът на музикалното събитие е на откритата лятна сцена, на езерото Панчарево, с два спектакъла на „Летящият холандец“ – на 29 и 30 юли.