От историята: 70 години разградски пеницилин + сюжет като от Агата Кристи

На 5 септември 1954 г. е пуснат в експлоатация Пеницилиновият завод в Разград. Така България става първата страна на Балканите и една от малкото в света производители на пеницилин.

На 4 септември под ръководството на инж. Петър Стоянов и съветски специалисти, водени от Татяна Леонтиевна в Разград са произведени първите кристали български пеницилин. Това става само 25 години след откритието на шотландския микробиолог Александър Флеминг (1928), а клиничното му приложение започва през 1942 г.

През годините Пеницилиновият завод непрекъснато увеличава гамата на произвеждани антибиотици. Около 1979 г. България е втора в света по производство на високоефективните тубоцин и тилозин. Заводът се утвърждава като водещо предприятие в системата на „Фармахим“, като голям дял от продукцията се изнася във всички континенти на света.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА, четем за откриването на завода:

Тържествено откриване и пускане в пробна експлоатация на Пеницилиновия завод

Пеницилинов завод, 5 септември 1954 г. /БТА/ (…) Нашият народ празнува (…) откриването и пускането в пробна експлоатация на Пеницилиновия завод.

Радостно и необикновено оживено е днес на площадките пред завода, израсъл за изумително кратък срок. Победно се веят знамена над гълъбовия покрив на административно-лабораторната сграда, блести под лъчите на есенното слънце кафяво червеният масив на производствения корпус (…)

По всички пътища, от близки и далечни села, от Разградска, Исперихска, Кубратска и Поповска околии към завода се стичат кервани от каруци и камиони. Над изпъстрените с плакати и високо развени знамена колони се носят бодри и радостни песни, Хиляди трудещи се селяни, работници и служещи от града бързо изпълват площада пред завода.

Техните погледи са отправени към новия завод-красавец,

който започна производството на ценното лекарство пеницилин. Задоволство и радост се чете по лицата на присъстващите. Малките стъкленички с произведен в завода пеницилин ще стигнат и до най-отдалечените краища на нашата родина, за да възвръщат хората към живота. (…)

Наближава 10 часа. Изведнъж над хилядното множество екват бурни ръкопляскалия. (…) На трибуната са министърът на народното здраве и социалните грижи д-р Петър Коларов, министърът на строежите и пътищата Марин Грашнов, (…) и изтъкнати строители.

Секретарят на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия в Русе Пенчо Кубадински обяви тържествения митинг за открит, и даде думата за доклад на министъра на народното здраве и социалните грижи д-р Петър Коларов.

Тогавашният министър на народното здраве и социалните грижи д-р Петър Коларов

В своя доклад д-р Петър Коларов изрази всенародната радост от новата крупна победа. (…) Той изтъкна, че новият завод ще произвежда едно от най-ефикасните лекарства, което се прилага в съвременната медицина за лекуване на редица тежки и широко разпространени заболявания. В ръцете на нашите лекари пеницилинът ще бъде мощно средство за опазване здравето на народа. (…)

***

Митингът завърши. Представителите на партията и правителството и групата съветски специалисти се отправиха към главния портал на завода. От двете му страни младеж и девойка държат широка трицветна лента. Настъпва най-вълнуващият момент на тържеството. Министър д-р Петър Коларов прерязва лентата и обявява завода за открит. (…)

През целия ден с голяма радост в сърцата трудещите се селяни разглеждаха завода на живота, завода, изграден в името на щастието на нашия народ (…)

Народното веселие продължи до късно през деня.

Производствен цех в средата на 80-те години на миналия век

* * *

През 1972 година в един от големите фармацевтични заводи край Лондон гостува българска делегация. Член от делегацията изостава и незабелязано потапя памучната си носна кърпичка в съд с пеницилин G 43000 единици. Въпросният човек поставя кърпичката в дюаров съд – термос, който може да запази щама до 24 часа. Делегацията напуска завода, а след това и Великобритания. Термосът веднага е изпратен по дипломатическата поща в Разград и започва производството на по-силния пеницилин. „Човекът с кърпата“ става герой на социалистическия труд, пише в спомените на Огнян Дойнов - деец на БКП, държавник и дипломат, който с подкрепата на Живков през 70-те и 80-те години се превръща във водеща фигура за икономическата политика на режима.