Отиде си художничката Нуша Гоева

Художничката Нуша Гоева е починала, съобщи БНР. Тя е родена 1959 г. в София и е от голямата артистична фамилия Гоеви, дъщеря на достолепните ни художници Елза и Владо Гоеви. Без всякакви обременености от дебелата родителска сянка, още много млада, Нуша намира своя пластичен език, а по-късно последователно и талантливо го „шлифова” в годините, за да говорим за стила „Нуша Гоева”. Разбира се, в основата на всичко и преди „занаята” е нейната духовност.

Картините на художничката са застинали късчета съзерцание, вглъбеност и състояния, изведени и обобщени до символи. Иконографията е примитивно опростена, най-често – в двуизмерна плоскост, с тебеширено-пастелни, меки, деликатно кореспондиращи си цветни пространства. Завършва Национална художествена академия през 1984 г. От тогава датират представянията й в много галерии в България, както и в Париж, Атина, Москва, Хамбург, Виена, Прага, Кьолн, Сапоро, Мюнхен. Зад всичко това стоят 23 самостоятелни изложби.

За нейна изложба през 2014 г. Светлин Русев пише:

"Винаги съм имал чувството, че много преди да се роди като художник, Нуша е носела дълбоко в себе си, някъде в света на сънищата, на спомените и виденията от минали и бъдещи цивилизации един свят, достъпен само за светлината и чистотата на едно дете. Всъщност едно дете попаднало в живота на възрастните, отново преживява чрез картината, с много топлота, артистичен наивитет и тънко чувство за ирония сътвореното, илюзиите и надеждата на света. Един свят, непонятен за мимолетните грижи на ежедневието, но спасителен и пречистваш за всички пътници на надеждата.

Звучаща като древна притча за доброто и злото, видяна с душевната чистота на онези необучени зографи, които рисуваха преди всичко вярата си в спасението – тази живопис все пак е родена от дете на друга цивилизация, което не само носи натрупванията на един изящен артистичен опит, но и греховната опитност на съвременния човек. Една опитност, която е опасна за илюзиите и изкушенията на възрастните, но пречистена чрез наивитета, иронията, добронамереността и чистотата на твореца, превръща човека и природата, по-точно ги връща във времето и пространствата, когато хората са се раждали и са си отивали като деца на радостта и доброто.

Всъщност Владо, Елза и Нуша ни срещат с един колкото илюзорен, толкова и възможен свят на спасението и духовното оцеляване, достъпен за всеки, който може да постигне живота на картината като свое време на надеждата. За което искрено трябва да благодарим и на галерия Арте за високата човешка и артистична мярка."

Поклон пред светлата ѝ памет!