Отне ми години, докато разкрия пред света, че съм бисексуална

Шхаран Дхаливал

Превод от в. „Гардиън”

Миналата година разкрих пред света, че съм бисексуална жена, точно преди 34-я ми рожден ден. В резултат на това, редовно чувам въпроси от хора, питащи ме какво да сторят, понеже остаряват и са изплашени да го направят. Разбирам ги. Дълго време и аз не знаех какво да правя – не знаех дали щях да бъда приета и разбрана. Като 35-годишна жена, която преди това е била сгодена за мъж и която не може да си представи, че би могла да показва щастие с друга жена по улиците – аз им съчувствам.

Да разкриеш, че си бисексуален – една все още неразбрана сексуалност, - добавя пластове на несигурност и съмнения. Няма ли всеки да си помисли, че просто искам да съм обект на внимание? Трябва ли да имам повече лайкове в Инстаграм, за да бъда приета по-лесно? Просто защото мисля, че Зои Кравиц (дъщерята на Лени Кравиц) е красива, това означава ли, че наистина съм гей? Защо не съм го сторила по-рано?

Хората ме гледат сега, гласовита активистка за правата на гейовете, и се чудят какво съм правила през последните 25 години. Питат ме какво е чувството да „живееш в лъжа”. Не беше лъжа – аз вече знаех, че жените ме привличат, просто не се чувствах достатъчно сигурна да го кажа на глас? Няма смисъл да се отрича силата на несигурността, която навлиза в съзнанието ти, когато разкриваш сексуалността си, но това е реакция, натрупана през годините – втълпено ти е, че трябва да си добра индийска съпруга на добър индийски мъж. Дълбоко в себе си осъзнавах, че не ме привличат само мъже, но не знаех какво дали съм „обратна” или каквото и да било.

Никой преди това не беше ме нападал за това, че съм различна на база на предполагаемата ми сексуалност. Безопасността е най-важното тук – никой не може да очаква от теб да се разкриеш, ако не си готов, без значение дали това го иска твоето семейство, религията, културата, професията или психичното ти здраве. Ако следващото поколение от млади хора бъде научено на концепцията за различната сексуалност по открит и прозрачен начин, това ще им помогне в живота. Но докато този дебат продължава, все повече хора ще страдат от психични проблеми, някои ще се разкрият на стари години, понеже няма да се чувстват сигурни, много ще се самонаранят или ще бъдат наранени от други. Макар да искам хората да се чувстват сигурни и в безопасност, преди да се разкрият пред обществото, също така осъзнавам какъв е светът, в който живеем.

Хомофобските атаки зачестяват все повече, в Англия и Уелс са се удвоили от 2014-а насам; нашите братя и сестри травестити (особено чернокожите) биват убивани. Други ни казват, че има нещо сбъркано в нас. Това дълбоко се беше загнездило в мен, понеже всички го твърдят – от семейството до медиите. Хора около мен са използвали думата „лесбийка” като обида или като начало за някой виц. Медиите предоставят място, където да се изявяват хомофобите. Всичко това налива несигурност в главите на хората с различна сексуалност, уврежда психическото здраве и създава враждебна среда за всеки, който е решил да се разкрие.

Важно е да променим всичко това. Не позволявайте на приятелите си да наричат някого „гей”, не позволявайте на хората да правят предположения за нечия идентичност и не се опитвайте да издадете някой, който още не е готов да се разкрие. Близките на хората с различна сексуална ориентация трябва да създадат безопасна среда, позволяваща ни да се чувстваме желани. Разберете, че ако децата ви научат за различните видове сексуалност, това няма да ги направи „обратни” – нещата не се случват по този начин. Децата не научават, че Хенри VIII  е убивал жените си и после, когато пораснат, не започват да трепят половинките си. Обучението е полезно за добруването на всички общности – без значение дали имигрантски или с различна сексуална ориентация.

Отне ми години на здрава работа, докато започна да се чувствам удобно с моята сексуалност. Разбрах, че моята откритост и психичното ми здраве, много добре се допълват. Съзнанието ми преди казваше, че съм безполезна и затова не вярвах, че от сексуалността ми има някакво значение. Но част от моите психически проблеми се дължаха на хомофобията, на която ставах свидетел около мен. Осъзнах защо ми отне толкова дълго време, докато се разкрия, но ако променим средата около нас, на другите няма да им е толкова трудно.