Пак на опашката: 29% от българите имат основни умения в цифровите технологии

Въпреки славата на България като техническа нация и родина на водещи таланти в IT сферата, едва 29% от българите на възраст между 16 и 74 г. имат поне основни умения в областта на цифровите технологии при средно 56% за ЕС. Това показва най-новият Индекс за навлизането на новите технологии в икономиката и обществото (DESI), публикуван от Европейската комисия в края на миналата седмица.

Той се отнася за 2021 г. и проследява напредъка на страните членки в 4 ключови области - цифрова конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегриране на цифровите технологии от предприятията и цифрови обществени услуги. В индекса за 2020 г. страната ни беше на последно място в ЕС, така че новият все пак отбелязва напредък.

Според тазгодишния индекс всички държави от ЕС са повишили цифровизацията и конкурентоспособността, но остава да се свърши още.

Ето защо работим с държавите членки, за да гарантираме, че чрез Механизма за възстановяване и устойчивост се правят ключови инвестиции, за да се извлекат най-добрите цифрови възможности за всички граждани и предприятия, заяви Маргрете Вестагер, изпълнителният заместник-председател с ресор “Европа, подготвена за цифровата ера”.

Общата картина в държавите членки е смесена и въпреки известно сближаване разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати в DESI остава голяма.

Затова препоръката към всички страни е да положат съгласувани усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.

В общата класация по 4-те изследвани показателя България е на предпоследно място заедно с Гърция, а единствената държава, която се представя по-зле, е Румъния. Най-напред е Дания, следвана от Финландия, Швеция, Нидерландия и Ирландия. Никак не е изненадващо 7-ото място на Естония, която се представя най-добре от източноевропейските членки.

Франция, Португалия и Италия пък са западноевропейските държави с резултати под средните за ЕС. За сравнение във Финландия, която е отличникът в областта на цифровите умения, 76% от населението над 16 г. имат поне основни познания и са способни да работят с модерните устройства.

В по-голямата си част докладите DESI за 2021 г. по държави представят данни от първото или второто тримесечие на 2020 г., които дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията. Въздействието на COVID-19 върху използването и предоставянето на цифрови услуги и резултатите от политиките, прилагани оттогава, не са отразени в данните и ще бъдат разгледани догодина.

За жалост, по отношение на човешкия капитал равнището на България е сред най-ниските в ЕС. Това обяснява защо предприятията срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват.

Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под 1/3 от средната стойност за съюза. Специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) съставляват 3,3% от общата заетост. Този показател отбелязва нарастване в сравнение с 2019 г., макар че то е малко като дял от работната сила предвид недостига на пазара на труда и по-бързото увеличение на средната стойност за ЕС (която сега е 4,3%). Жените обаче съставляват 28% от всички специалисти по ИКТ, което прави България лидер по този показател в ЕС.

Що се отнася до свързаността, България заема 26-о място измежду държавите от ЕС. През 2020 г. се наблюдава леко увеличение при внедряването на фиксираната широколентова мрежа, като покритието с високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение се подобрява от 77% през 2019 г. до 79%, а покритието на мрежите с много голям капацитет (ММГК) нараства от 42% през 2019 г. до 43%. В селските райони обаче покритието на ММГК е само 1% (при средно 28% за ЕС). Освен това България се нарежда на много ниско място в цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет, като само 59 на сто от домакинствата имат абонамент (средно за ЕС - 77%).

Покритието с 4G мрежи е високо - над 99,9%.
Готовността за навлизането на 5G е 25% в сравнение със средно 51% за ЕС след издаването на разрешителни през май 2021 г.

По-предно място в класацията - 21-о, България заема по отношение на цифровите обществени услуги. Потребителите на електронни административни услуги съставляват 36% от потребителите на интернет, което е доста под средното равнище за ЕС от 64%. В графата предоставяне на цифрови обществени услуги страната ни има резултат 57 при 75 средно за ЕС. При цифровите обществени услуги за предприятията обаче резултатът е 87, което е малко над средното за ЕС - 84.

България има резултат, среден за ЕС, по отношение на отворените данни. През 2021 г. в отговор на пандемията здравният сектор получи приоритет като област за цифровизация, посочва анализът, като припомня стартирането на проекта за национална здравна информационна система за съхранение на здравни досиета, рецепти и направления, както и проекта за подпомагане на кампанията за ваксиниране с помощта на регистър. България бе сред първите държави в ЕС, въвели цифровия сертификат на ЕС за COVID, като стартира системата си на 1 юни 2021 г. (т.е. един месец преди срока); от 1 юли 2021 г. досега са изтеглени около 1 млн. сертификата.

Страната ни е на последното място в ЕС по интегрирането на цифрови технологии в предприятията. Едва 33% от малките и средните предприятия (МСП) притежават поне основно ниво на цифров интензитет (докато в ЕС това са средно 60% от МСП). Едва 8% от българските МСП осъществяват продажби онлайн (под средното равнище за ЕС от 17%). Само 3% от МСП имат трансгранични продажби онлайн (спрямо 8% в ЕС), а 6% от предприятията използват големи информационни масиви. Сравнително широкото разпространение на изкуствен интелект, който се използва от 31% от предприятията, обаче е доста над средното равнище за ЕС.

Европейската комисия публикува годишни доклади за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) от 2014 г. насам. Индексът за 2021 г. беше коригиран, за да отрази основните политически инициативи, включително Цифров компас 2030 г.: Европейският път към цифровото десетилетие, в който се определя амбицията на Европа по отношение на цифровите технологии и се очертават визия за цифровата трансформация и конкретни цели за 2030 г. Като част от Механизма за възстановяване и устойчивост членките на ЕС пък са поели ангажимент да изразходват поне 20% от своите национални средства от плана за възстановяване и устойчивост за цифрови технологии, като досега те изпълняват или надхвърлят тази цел.

Данните тази година показват леко увеличение на броя на специалистите в областта на ИКТ, наети на работа: през 2020 г. в ЕС имаше 8,4 милиона специалисти в областта на ИКТ в сравнение със 7,8 милиона през предходната година. Като се има предвид, че 55% от предприятията са докладвали за трудности при наемането на специалисти в областта на ИКТ през 2020 г., тази липса на служители със задълбочени цифрови умения също допринася за по-бавното цифрово преобразуване на предприятията в много държави. Данните показват ясна необходимост от увеличаване на офертите и възможностите за обучение, за да се постигнат целите на цифровото десетилетие по отношение на уменията - 80% от населението да имат основни цифрови умения и 20 милиона специалисти в областта на ИКТ.