Папа Франциск тръгва на най-дългото и най-далечното си пътуване

Папа Франциск се отправя на най-дългото, най-далечното и най-предизвикателното си пътуване досега. Той поема на 12-дневна обиколка из четири отдалечени азиатски държави.

По време на посещението си от 2 до 13 септември в Индонезия, Папуа-Нова Гвинея, Източен Тимор и Сингапур 87-годишният Франциск ще измине 32 814 км по въздух, което далеч надхвърля всички негови предишни 44 пътувания в чужбина, съобщи Би Ти Ви.

Това е и едно от най-дългите папски пътувания в историята, както по отношение на дните на път, така и на изминатите разстояния. То беше първоначално планирано за 2020 г., но отложено заради ковид-19.

Папа Франциск води със себе си медицински екип от един лекар и две сестри и предприема обичайните здравни предпазни мерки на място. Като новост той добавя личните си секретари към традиционната ватиканска делегация от кардинали, епископи и охрана, които да му помагат да се ориентира в програмата, като същевременно не изостава с работата вкъщи.

Това не е никак малко за папата, който през декември навършва 88 години, ползва инвалидна количка, като млад е загубил част от белия си дроб заради респираторна инфекция и по нареждане на лекарите е трябвало да отмени последното си пътуване в чужбина (до Дубай през ноември за участие в конференцията на ООН за климата), отбелязва Асошиейтед прес.

Дългото пътуване напомня за пътешествията на Свети Йоан Павел II, който посещава и четирите дестинации по време на четвъртвековния си понтификат, въпреки че по време на знаковото му пътуване през 1989 г. Източен Тимор е окупирана част от Индонезия.

Следвайки стъпките на Йоан Павел, Франциск засилва значението, което Азия има за Католическата църква, тъй като това е едно от малкото места, където покръстените вярващи и религиозните звания се увеличават,

и подчертава, че този сложен регион въплъщава някои от основните му приоритети – междурелигиозния и междукултурния диалог, грижата за околната среда и настояването за духовния компонент на икономическото развитие.

Индонезия

Папа Франциск обича жестовете на междурелигиозно братство и хармония и не може да има по-добър символ на религиозна толерантност в началото на пътуването му от подземния „Тунел на приятелството“, свързващ главната индонезийска джамия Истиклал с католическата катедрала в страната.

Франциск ще посети подземния подлез в центъра на Джакарта заедно с големия имам Насаруддин Умар, преди двамата да участват в междурелигиозно събрание и да подпишат съвместна декларация.

Франциск превърна подобряването на отношенията между християни и мюсюлмани в свой приоритет и често използва чуждестранните си пътувания, за да популяризира програмата си за ангажиране на религиозните лидери да работят за мир и толерантност и да се откажат от насилието в името на Бога.

Индонезия е дом на най-голямото мюсюлманско население в света и е записала религиозната свобода в конституцията си, като официално признава шест религии - ислям, будизъм, конфуцианство, индуизъм, протестантство и католицизъм. Франциск вероятно ще изтъкне тази традиция на религиозна толерантност и ще я отбележи като послание за широкия свят.

Папуа Нова Гвинея

Франциск беше избран за папа през 2013 г. главно благодарение на речта, която произнесе пред колегите си кардинали и в която заяви, че Католическата църква трябва да отиде в „периферията“, за да достигне до онези, които най-много се нуждаят от Божията утеха.

Когато Франциск пътува дълбоко в джунглите на Папуа Нова Гвинея, той ще изпълни една от заповедите, които постави пред бъдещия папа в навечерието на собствения си избор.

В малкото отдалечено и изпълнено с бедност градче Ванимо Франциск ще се срещне с мисионери от родната си Аржентина, които работят за въвеждане на християнството сред предимно племенния народ, който все още практикува езически традиции наред с католическата вяра.

Франциск вероятно ще размишлява върху екологичните заплахи за уязвими и бедни места като Папуа Нова Гвинея, като например дълбоководния добив и изменението на климата, като същевременно ще изтъкне разнообразието на около 10 милиона души, които говорят около 800 езика, но са склонни към племенни конфликти.

Източен Тимор

Когато през 1989 г. Йоан Павел посещава Източен Тимор, той се опитва да утеши преобладаващо католическото население, което вече 15 години страда от бруталната и кървава окупация на Индонезия.

На Организацията на обединените нации ѝ отнема още едно десетилетие, за да организира референдум за независимостта на Тимор, след което Индонезия отговаря с кампания на изпепеляване, в резултат на която бившата португалска колония е опустошена.

Източен Тимор става независима държава през 2002 г., но все още носи травмите и белезите на окупацията, при която загинаха 200 000 души - близо една четвърт от населението.

Франциск буквално ще върви по стъпките на Йоан Павел, когато отслужи месата на същата крайбрежна еспланада, на която се е състояла литургията през 1989 г., която някои смятат за ключова дата в движението за независимост на Тимор.

Друго наследство, с което Франциск ще се сблъска, е скандалът със сексуалните посегателства от страна на духовниците. През 2020 г. Ватиканът тайно санкционира почитания герой на независимостта и носител на Нобелова награда за мир епископ Карлос Фелипе Ксименес Бело за сексуално насилие над млади момчета.

Не се знае дали Франциск ще се обърне към Бело, който все още е почитан в Източен Тимор, но Ватиканът му е забранил да се завърне там.

Сингапур

Франциск е използвал няколко от чуждестранните си пътувания, за да изпрати послания към Китай - било то директни поздравителни телеграми, или по-непреки жестове на уважение, приятелство и братство към китайския народ.

Посещението на Франциск в Сингапур, където три четвърти от населението са етнически китайци, а мандаринът е официален език, ще му даде още възможност да се обърне към Пекин, тъй като Ватиканът се стреми към подобряване на връзките в името на близо 12 милиона католици в Китай.

Пътуването идва месец преди Ватикана да поднови знаково споразумение от 2018 г., уреждащо номинациите за епископи. Аминалата седмица Ватиканът съобщи, че Китай официално е признал епископа на Тиендзин Мелхиор Ши Хонгжен – решение, което е „положителен плод на диалога, установен през годините между Светия престол и китайското правителство“.

Пристигайки обаче в Сингапур, регионална икономическа сила, която поддържа добри отношения както с Китай, така и със Съединените щати, Франциск навлиза и в един продължителен морски спор, тъй като Китай става все по-настойчив с присъствието си в Южнокитайско море.