Патрулки връщат нагиздени роми, решили да празнуват
Полицейски ленти и патрулка край р.Марица връщат нагиздените ромски и турски фамилии, които всяка година се стичат на Гергьовден с агнета и жива музика – да накъсат зелени клонки, да измият ритуално лице с вода от реката, да откупят за здраве „крадените“ предната нощ бебета, пък после да разпънат походна масичка на тротоара и да се почерпят с мезе и лимонада. Днес крайречният булевард остана пуст.
Още в 7 сутринта патрулка от Четвърто РУП препречи пътеката, по която се слиза в коритото на реката, и опъна заграждения, пише "Марица".
Артин Гьокчиян от кв. „Изгрев“ предпазливо паркира жълтия опел малко по-надолу от полицейската кола. Взе празна кофичка от блажна боя и синовете си Вартан и Хартюн, пък закрачи плахо към полицаите. Още щом униформеният излезе от колата, мъжът се закова на място, на десетина метра от него. Не става ли поне за 5 минути, удари го на молба мъжът, но не бързо склони да се откаже.
Артин е арменец и дълги години работил в Белгия като шпакловчик и бояджия. Върнал се преди година, сега съжалява – тук не намира работа, пък времената са трудни. Цял ден вкъщи, описа ежедневието си мъжът. Поне наглежда децата, които учат дистанционно. Учителката праща материали, аз чета, описа системата Вартан, който е седмокласник в СУ „Найден Геров“. Притеснява се, че му предстои национално външно оценяване. Но и не чак толкова – оценката няма да му е важна за кандидатстване, защото избрал да остане в същото училище.
Като не можаха да стигнат до реката, момчетата и баща им поеха обратно към махалата – поне да заколят овцата, която купили за празника.
Малко след тях Асен Георгиев дойде да проучи какво е положението, нагизден с костюм и бежови мокасини. „Каквото дал Бог“, примири се мъжът бързо със забраната. „Хората изведнъж други станаха, друго мислят, друго правят. Вече не знам как да го обясня – объркан е Асен. – Времето така показва. И всички се чудим“.
Не се притеснява от вируса, който затвори хората по къщите и промени тоя Гергьовден.
„Народът спря да празнува, бои се, всеки се залости вкъщи - описа мъжът положението в квартала. – Пък и пари нямат хората, та не могат да се зарадват. За ядене, пиене, извънредно разпускане няма. Мисли се от днеска за утре“.
Асен е безработен. Жена му наскоро прекарала инфаркт. На 60-години двамата се гледат самички, децата са по чужбина. И те не могат да помагат, че деца имат и квартира плащат. "Чат-пат пращат някой лев", берекет версин, благодарен е Асен.
Липсва му времето с големите веселби за Гергьовден. „Хубаво се живееше тогава, ама не сме го знаели. Сега няма пари – няма радост“, пое към къщи мъжът, подканен от приятел: „Айде, ага, не се разтъжвай!“
По ръба на „Столипиново“, откъдето местните масово слизат в реката през подстъпите на ул. „Крайречна“, сутринта нямаше полицаи. Но и кандидати да стигнат до водата.
Разсънващите се улици сепна само тропотът на бял жребец, накичен с червен пискюл и зелени клонки. В каруцата зад него двама мъже бързаха да се приберат у дома при жените и децата, оставени за по-сигурно вкъщи.
Снимки: Елица Кандева
