Пеканов разкри за какво отива последният транш пари по ПВУ

Вицепремиерът Атанас Пеканов разясни за какво отива последния транш пари за България по ПВУ и обещава, че те ще бъдат за видими проекти, не при олигарси.

"Ето само някои от проектите, завършени с четвъртото плащане от близо 1 милиард евро, което получихме миналата седмица:

- Нови детски градини (например в районите Лозенец и Младост в София)
- Дойде осмият медицински хеликоптер, с което системата HEMS e завършена
- Другата седмица откриваме новата метростанция “Георги Аспарухов”
- STEM класни стаи в 2000 училища в страната – с най-нови технологии, дъски, микроскопи, прожекционни зали.
- Първите влакове на Алстом пристигнаха

Плащането е резултат от спешните действия за гласуване на необходимите антикорупционни закони в този Парламент. Някои реформи бяха изместени и ще се случат по петото плащане – един от големите ни успехи в последните седмици.

Такава е ВиК реформата, която беше предоговорена. Убедихме ЕК, че задължението всички общини да се консолидират, тоест ВиК-то да мине от общинско на областно ниво до края на тази година, е невъзможно да се случи. Вместо това ще предложим условия за насърчаване на консолидацията за тези общини, които искат.

Освен преговорите по ПВУ, сме активни и по отношение на следващия бюджет на ЕС – Многогодишната финансова рамка. Там ЕК предлага нов фонд за конкурентоспособност в размер 450 млрд. евро - 1/5 от бъдещия бюджет. Това е нужно, защото Европа изостава в иновациите. Но той е за най-добрите фирми и има риск тези фирми да бъдат само в сърцето на Европа. Това ще засили демографското разделение и регионалните различия. Ние се борим да запазим традиционната, кохезионна политика.

Аз все пак се опитвам да гледам на този фонд и като възможност. В някои от приоритетните области, които той ще финансира, България е добра. В сферата на отбраната имаме сериозни традиции. В сферата на изкуствения интелект имаме водещ институт – INSAIT, благодарение на който България за първи път успя да спечели водещия грант на Европейския научен съвет. В сектора на космоса имаме компания, която успява да печели отново в конкурентни процедури с всички други компании в сектора.

Важен приоритет за Европа в следващите години трябва да е опростяването на административните и бюрократични процедури. Трябва ни промяна както в европейското, така и в българското законодателство, за да се случват ключови проекти. Например автомагистрала „Струма“ е блокирана вече 10 години заради екологични процедури.

Следващият бюджет на ЕС ще се финансира отново основно от национални вноски, както досега. Те ще се увеличат, включително и нашата, но България ще продължава да получава в пъти повече, отколкото плаща.

Търсят се и други възможности да се попълни бъдещият бюджет. Едната е за нови данъци. България няма да се съгласи на данъци, които са регресивни и са по-тежки за нас, отколкото за други. Има обаче други опции. Например данък върху онлайн хазарта. Това обикновено са компании, които се разполагат на местата с най-нисък данък, но правят печалба в цяла Европа.

Тази вратичка трябва да бъде затворена. Същото се отнася и за дигиталните корпорации, които правят огромни печалби. Ние просто искаме те да платят част от данъка си там, където те се генерират от потребителите. Обсъжда се и данък върху печалбите от криптовалути, които в момента се измъкват от данъците, които плащат инвеститорите в класически акции и бондове.

А що се отнася до инвестициите и реформите в България в идните години по линия на европейските средства, на първо място трябва да засилим производствения капацитет на страната. Това означава средства за индустриални зони, за инфраструктурата, за да идват предприятия. Изоставаме с квалифицираната работна ръка, трябва ни актуализиране на образователната програма, включване на различни приоритетни области, изкуствен интелект, финансова грамотност, така че хората да са по-подготвени за препятствията на 21-и век.

В същото време регионалните различия продължават да бъдат основен проблем. Трябва ни свързаност, а именно инфраструктура, включително железопътна, за да могат влаковете да се движат със 160 км/ч."